Определение № 1119 от 03.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1119 гр. Варна, 03.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20253100900140 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 19039/01.07.2025 г. от ищеца А. И. А., чрез адв. Й. А., за изменение на постановеното по делото решение № 259/18.06.2025 г. в частта за разноските.

В молбата се излагат подробни аргументи в подкрепа на тезата, че редуцирането на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е неоснователно. Моли се за присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер от 5 000лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД, с който изразява становище за неоснователност на молбата с твърдения за правилност на формираните от решаващия състав изводи относно определения размер на адвокатското възнаграждение. Отправеното искане е за отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е допустима, подадена е в срок от надлежна страна, от която по делото е представен списък по чл.80 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

В постановеното по делото решение настоящият съдебен състав е изложил следните мотиви по разноските в процеса: С оглед уважаване на предявения частичен иск в цялост и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, разноски по делото се следват само в полза на ищеца. Съобразно представения списък, от ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в размер от 5 000 лв. с ДДС, за чието реално изплащане е представен договор за правна защита и съдействие, обективиращ разписка. От ответника своевременно е отправено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. С Решение от 25.01.2024г. по дело № C -438/22 на втори състав на СЕС е установено, че разпоредбите на Наредба № 1/2004г. противоречат на правото на ЕС. Поради това, така посочената наредба не обвързва съда и не следва да бъде прилагана абсолютно при определяне на адвокатските възнаграждения по реда на чл. 38, 1 от ЗА. В тези случаи съдът следва да определи по свое усмотрение размера на възнаграждението, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като се отчетат предметът на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за това. В процесния случай, отчитайки всички описани обстоятелства, както и че се касае за типичен спор, без висока правна и фактическа сложност и по исковете за застрахователни обезщетения за неимуществени вреди материалният интерес не следва да е водещ, тъй като обезщетението се определя от съда, настоящият състав намира, че сумата от 3 600 лв. с ДДС представлява справедливо адвокатско възнаграждение за извършената от процесуалния представител на ищеца работа и претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в този размер.

Настоящият съдебен състав и понастоящем, съобразявайки приложимата нормативна уредба, актуалната практика на СЕС и българските съдилища, не намира основание да измени изводите си досежно присъдените в полза на ищеца разноски, изложени в решението по делото.

Поради горното, сезиралата съда молба от ищеца с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 19039/01.07.2025 г. от ищеца А. И. А., чрез адв. Й. А., за изменение в частта за разноските на решение № 259/18.06.2025 г., постановено по т. д. № 140/2025 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2