Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4304 от 03.12.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 1942/2019
Вид
Определение № 4304
Подписан
03.12.2019
Състав
НАСУФ ИСМАЛ, ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………... 2019 г. гр. Варна

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ като разгледа докладваното от мл. съдия Н.

Исмал въззивно частно търговско дело № 1942 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. 86354/21.11.2019 г., депозирана от „Мултиимпекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ № 66, ет. 3, против определение № 14880/14.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 18678 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 47-ми състав, с което производството по посоченото частно гражданско дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-Троян.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се моли въззивният съд да го отмени и постанови ново, с което да допусне поисканите обезпечителни мерки. Поддържа се, че бъдещият ответник – „Стромат“ ООД, ЕИК *********, е със седалище и адрес на управление в гр. Варна, което обуславя териториалната компетентност на РС-Варна в бъдещия исков процес, чието обезпечаване се иска. Излагат се твърдения, за това че в обезпечителното производство е предвидена правна възможност за молителя да избере пред кой съд да депозира молбата за допускане на обезпечение, като териториално компетентният съд не е определен по императивен начин от законодателя.

По делото не е постъпил отговор от насрещната страна, доколкото съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК, препис от частната жалба не се връчва на бъдещия ответник при отказ на съда.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно основателността на частната жалба:

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата, събрани, проверени и приобщени по реда на ГПК по ч. гр. д. № 18678 по описа за 2019 г. на РС-Варна, и настоящото производство и като съобрази аргументите по жалбата, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 24.11.2019 г., на основание чл. 390, ал. 1 от ГПК, е депозирана молба от частния жалбоподател с вх. № 84064, с която е поискано да се допусне обезпечение на бъдещ осъдителен иск, чрез налагане на запор върху вземанията на бъдещия ответник „Стромат“ ООД за суми по банкови сметки, открити в „Обединена Българска Банка“ АД, Банка ДСК“ ЕАД, „Алианцбанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Прокредит Банк“ АД, „Райфайзенбнак България“ ЕАД, „Д-Банк“ АД, „Тексимбанк“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД. В деня на сезирането – 24.11.2019 г., е постановено определение № 14880, чиято правилност се обжалва пред настоящия съдебен състав, с което е прекратено производството по ч. гр. д. № 18678 по описа за 2019 г. поради местна неподсъдност и делото е изпратено на РС-Троян.

За подсъдността в обезпечителното производство, вкл. местната, съдът следи служебно, като тук разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК не намира приложение, тъй като производството не е двустранно и се развива без участието на насрещната страна, чиято имуществена сфера е обект на исканата обезпечителна мярка. Разпоредбата на чл.

390, ал. 1 от ГПК е специална и дерогира приложението на чл. 105 от ГПК.

Местната компетентност при обезпечението на бъдещ иск в определени случаи е изборна, т.е. по воля на молителя – или съдът по постоянен адрес, респективно седалището на същия, или съдът по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Следователно тя е изборна в случаите, когато се иска като обезпечителна мярка възбрана на недвижим имот. В конкретния случай исканата обезпечителна мярка – запор върху парични вземания по банкови сметки – не дава възможност за избор на местно компетентния съд за допускане на обезпечението. Видно от вписванията по партидата на последния в търговския регистър, същият е със седалище и адрес на управление в гр. Троян, което обуславя крайния извод, че териториално компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение е РС-Троян.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Относно съдебно-деловодните разноски:

В настоящото производство съдът не присъжда сторените съдебно-деловодни разноски, доколкото същите се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход – арг. от т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено на 06.11.2012 г. по т. д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14880/14.11.2019 г., постановено по ч. гр. д.

№ 18678 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 47-ми състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.