Решение № 86 от 29.03.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Шумен, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20223600500476 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.435, ал.2 т.2 от ГПК.

С определение № 132/27.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 49/2023 г. по описа на Апелативен съд гр. Варна е отменено определение № 884/02.12.2022 г. по в.гр.д.№ 476/2022 г. по описа на Шуменски окръжен съд и е върнато делото за произнасяне по същество на жалбата, с вх.

№ 7861/02.08.2022 г., подадена от Д. Б. Д..

Делото е образувано по жалба с вх. № 7861/02.08.2022 г. /допълнение към заявление вх.№ 03551/05.04.2022 г./, от Д. Б. Д., с ЕГН **********, с пост. адрес гр. Шумен, ул. .... № 9, вх.4, ет.7, ап.93, в качеството му на длъжник по изп. д. № 20209310400517 описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931, с район на действие ШОС, против насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, обективирано в Постановление с изх.№ 4070/06.04.2022 г. по посоченото изпълнително дело. Жалбоподателят излага, че на 05.04.2022 г. подал заявление вх.№ 03551/05.04.2022 г. по изпълнителното дело, с което обжалвал насочването на изпълнението срещу поземлен имот с идентификатор *** и разположената в него масивна постройка, тъй като тя представлявала за него единственото му жилище. Съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК това било действие на съдебния изпълнител, с което изпълнението се насочва спрямо несеквестируемо имущество на длъжника. По това заявлението нямало произнасяне от Окръжен съд Шумен. Съдебният изпълнител се произнесъл с атакуваното постановление с изх.№ 4070/06.04.2022 г., въпреки, че не бил компетентен да стори това. За постановлението жалбоподателят узнал на 20.07.2022 г., а на 21.07.2022 г. се снабдил с копие на същото. Счита неправилно становището на ЧСИ, че 1 поземленият имот с идентификатор *** не е жилище и изпълнението може да се насочи срещу него. Сградата, която представлява единственото му жилище била разположена в поземления имот. При това положение следвало ЧСИ да прецени площта от поземления имот, необходима за достъп и обслужване на построената в него едноетажна сграда. Сградата имала нужда от т.нар. прилежащ терен за използването й според нейното предназначение. Сочи решение № 235/20.12.2013 г. по гр.д.№ 691/2012 г. на ІІ г.о. ГКС на ВКС. В пар.1 т.6 от ЗДДС законодателят дал дефиниция на понятието „прилежащ терен“, като това е сумата от застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3м. от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата в рамките на УПИ.

По това правило следвало да се остави на длъжника около 120 кв.м. площ от поземления имот. Поземленият имот не отговарял на изискванията на ЗУТ за минимална площ и размери, поради което не можел да се раздели. Поземленият имот, върху който било построено единственото му жилище загубил самостоятелния си характер и имал обслужващо сградата предназначение, което също го правело несеквестируем. Моли съдът да отмени постановление изх.№ 4070/06.04.2022 г. и да определи поземления имот за несеквестируемо имущество, срещу което не може да се насочва принудителното изпълнение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Постъпило е писмено възражение от първоначалния взискател „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София, в който взема становище за процесуална недопустимост на жалбата. Счита, че насрочването на публичната продан представлява същинско насочване на изпълнението срещу несеквестируемо имущество, срещу което може да се упражни правото на жалба поради несеквестируемост, предвид ТР № 2/26.06.2015 г. Настоящата жалбата счита за подадена след срока по чл.436, ал.1 ГПК. По същество намира същата и за неоснователна, и недоказана.

Постъпило е писмено възражение и от присъединения взискател „Банка ДСК“ АД, в което взема становище за недопустимост на жалбата, а по същество и за неоснователност.

Претендира разноски за настоящото производство – юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, като счита жалбата за недопустима, като просрочена, спрямо действието опис, което според ЧСИ представлява насочване на изпълнението и е извършено на 11.04.2022 г. в присъствието на длъжника. Жалбата подадена на 02.08.2022 г. е недопустима. По същество счита жалбата и за неоснователна.

Съдът след като се запозна с доводите изложение в жалбата, възраженията, становището на ЧСИ и приложеното копие на изпълнителното дело, намира от фактическа страна следното:

Приложеното копие на изп. дело № 20209310400517 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие ШОС, е образувано с постановление на ЧСИ от 31.08.2020 г. по молба на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, срещу длъжниците „Агропрестиж“ ЕООД, „Д. 69“ ЕООД и Д. Б. Д., с приложен към нея изпълнителен лист от 28.07.2020 г. по 2 ч. гр.д. № 8513/2020 г. на РС гр. Варна, за сумата 21100лв. главница по договор за банков револвиращ кредит обявен за предсрочно изискуем и последващи анекси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.07.2020 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 914,41 лв. лихва за редовна главница, за периода 21.07.2019 г. – 21.01.2020 г., сумата от 995,20лв. лихва за просрочена главница, за периода 21.07.2019 г. – 22.07.2020 г., сумата от 893,82лв. наказателна лихва при просрочие за периода 21.07.2019 г. – 22.07.2020 г., сумата от 91,71лв. периодична такса, изискуема от 21.01.2020 г., сумата от 144лв. разходи за уведомяване, сумата от 486,16лв. разноски за държавна такси и сумата от 1073,54 лв. адвокатско възнаграждение.

По молбата на банката ЧСИ е пристъпил към изпълнение като е насочил изпълнението върху процесния по делото недвижим имот собственост на длъжника Д. Б. Д., а именно:

ЛОЗЕ в местността „.....“ във вилната зона на гр. Шумен, което е с площ 500кв.м., ведно с изградената в него МАСИВНА ПОСТРОЙКА с използваем таван със застроена площ 20 кв.м., както и ГАРАЖ със ЗП 20кв.м. при посочените граници , а съгласно КККР ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***. гр. Шумен,, адрес на поземления имот: местност ПОД МАНАСТИРА, площ 569 кв.м., трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 0, при посочените съседи, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор *** гр. Шумен, , сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, със ЗП 23 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти: няма данни, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, ЗП 14 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение Хангар, депо, гараж.

По настоящото изпълнително дело е вписана възбрана върху недвижимия имот в Служба по вписванията гр. Шумен, под вх.рег.№ 4387/01.10.2020 г.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която му е съобщена възбраната на 15.10.2020 г.

По молба на взискателя е насрочен опис на процесния имот за 07.04.2022 г.

На длъжника е връчена покана за принудително изпълнение, с която му е съобщено за описа на 30.03.2022 г.

На 05.04.2022 г. длъжникът е подал заявление, адресирано до ЧСИ Р.Р. с вх.№ 3551/05.04.2022 г., с което моли ЧСИ да бъде спрян описа, тъй като това му е основно жилище, където живее.

С постановление № 4070/06.04.2022 г., предмет на настоящата жалба, ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника да не се извършва опис на описания в постановлението недвижим имот. С постановлението е прието, че позоваването на несеквестируемостта на жилище не може да се отнесе към имот с идентификатори *** и № ***, първият от тях поземлен имот а вторият нежилищен такъв /гараж/. Относно сградата ЧСИ е приел, същата представлява жилище с използваем таван, а предпоставките за 3 несеквестируемост могат да се установят при описа.

Видно от приложения протокол от 07.04.2022 г. описът е отложен по молба на длъжника, който в телефонно обаждане от ЧСИ е заявил, че е извън града и моли същият да бъде отложен за 11.04.2022 г. когато ще може да присъства лично и да осигури достъп до имота.

На 11.04.2022 г. е извършен опис, обективиран в протокол от същата дата, на който е присъствал длъжника и същият е назначен за пазач на имота. В протокола за опис е посочено, че от сградата с идентификатор *** не може да се обособи друг самостоятелен обект. Без значителни преустройства и неудобства, независимо, че таванската част е обитаема. Липсва стандартна височина. Няма баня и тоалетна. Поради горното, тази сграда не може да се продаде по принудителен ред, тъй като е несеквестируема, като единствено жилище на длъжника.

Изготвена е оценка само за поземления имот и гаража, според която пазарната цена за имота е 7 100лв.

На 14.04.2022 г. на длъжника е връчено съобщение, че оценката ще бъде предявена на 20.04.2022 г. За предявяването е съставен съответния протокол от 20.04.2022 г.

Междувременно с молба е присъединен като взискател „Банка ДСК“ АД, въз основа на приложено удостоверение по чл.456 ГПК по отношение на длъжника Д. Б. Д. и „Агропрестиж“ ЕООД.

Насрочена е публична продан за периода 06.06.2022 г. до 06.07.2022 г. на ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** /гараж/.

Длъжникът е уведомен за публичната продан на 10.06.2022 г.

На 07.07.2022 г. е проведена публична продан на процесния имот – лозе и гараж, като за купувач на същия е обявено лицето Р.С.С. при предложена цена 12 643лв.

На 19.07.2022 г. е издадено постановление за възлагане на имота, а именно: ЛОЗЕ в местността „.....“ във вилната зона на гр. Шумен, което е с площ 500 кв.м. при граници за лозето: от север - лозе, от изток - лозе, от юг - асфалтов път, от запад - лозе и за масивната постройка: от север - двор, от изток - двор от юг - двор от запад - двор от горе - покрив от долу - земя, а съгласно КККПР, ПИ с идентификатор ***, гр. Шумен с адрес на поземления имот местност „Под манастира“, площ 569 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/; категория на земята 0, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор ***, гр. Шумен, разположена в ПИ ***, застроена площ 14 кв.м., брой етажи1, брой самостоятелни обети в сградата: няма данни, предназначение хангар, депо гараж.

Съобщение за постановлението за възлагане длъжникът е получил на 20.07.2022 г. На 21.07.2022 г. е подал молба до ЧСИ да му бъдат предоставени копия на документи от 4 изпълнителното дело.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според приетото в т.1 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва срещу отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила, поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичане на двуседмичния срок /чл.436, ал.1 ГПК, изм. ДВ бр.100/2019г. ГПК/, от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на срока осуетява отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия. Длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в тридневен срок от предявяването му.

В случая длъжникът обжалва насочването на изпълнението върху ПИ с идентификатор ***, което счита за несеквестируем, обективирано в постановление с изх.№ 4070/06.04.2022 г., с което се оставя без уважение искането му, да не се извършва опис на процесния имот. Счита неправилно становището на ЧСИ, че поземленият имот не е жилище, тъй като в него е разположена едноетажна сграда, която представлява единственото му жилище и следвало ЧСИ да прецени площта от поземления имот, необходима за достъп и обслужване на построената в имот сграда.