Разпореждане № 801 от 07.05.2025, Районен съд - Сандански

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 801 гр. Сандански, 07.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Частно гражданско дело № 20251250100557 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК и е образувано въз основа на заявление подадено от “Агенция за контрол на просрочени задължения”-АД, с ЕИК:

207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527, ул.”Панайот Волов”, № 29, етаж 3, представлявано от управителя Янислав Бориславов Янакиев, чрез пълномощника юрисконсулт Н. А. Т., срещу С. Е. М., с ЕГН-**********, с адрес-гр. ****, п.к. ******, ул.

“********“ №**, за заплащане на сумата от 546,92 лева-главница, сумата от 43,03 левадоговорна лихва за периода от 10.02.2023г. до 30.06.2023г., сумата от 281,76 левавъзнаграждение по гаранционна сделка, сумата от 93,01 лева-мораторна лихва от 01.07.2023г. до 25.04.2025г., за вземане по договор за паричен заем №4711462 от 03.02.2023г., сключен между С. Е. М. (заемател) и „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодател) и по договор за предоставяне на гаранция №4711462 от 03.02.2023г., сключен между С. Е. М.

(потребител) и „Файненшъл България“-ЕООД (гарант), като впоследствие вземането е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“-ЕООД в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения”-ЕООД (правоприемник на което е “Агенция за контрол на просрочени задължения”-АД,) по силата на приложение № 1 от 04.07.2024г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г., и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Към заявлението са приложени: договор за паричен заем №4711462 от 03.02.2023г., договор за предоставяне на гаранция №4711462 от 03.02.2023г., погасителен план и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Съдът, след като се запозна със заявлението и приложените към него документи, намира, че 1 същото е частично основателно по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна.

Подаденото заявление е редовно от външна страна. Същото се отнася за вземания за парични суми в размер от компетентността на районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (т.2) или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (т.3). В настоящия случай заявителят основава искането си на договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция, по които длъжникът е потребител.

Макар отношенията между цедента и длъжника и между длъжника и заемодателя да се регламентират в отделни договори -съответно договор за предоставяне на гаранция и договор за паричен заем, съдът намира, че се касае за обусловени отношения, поради което следва да се разглеждат като едно цяло.

За сключения от длъжника договор за паричен заем важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за заем, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин.

Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 46,83%, но при изчислението му не е взето предвид възнаграждението, което кредитополучателят заплаща към гаранта. Съдът счита, че последното е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, тъй като представлява сигурен разход, пряко свързан с договора за кредит, който разход е известен на кредитодателя. Последният като не е взел предвид този разход е въвел в заблуждение потребителя относно реалните разходи по заема, които ще направи, а с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да защити правата на потребителите като им гарантира, че те ще имат информация за максималната цена, която биха заплатили за предоставената им услуга за периода на погасяване на кредита. Като не е взел предвид този разход при определяне на посочения в договора размер на ГПР, заемодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а това води до недействителност на договора за заем по силата на чл.22 от ЗПК. След като договорът за паричен заем е нищожен, то е нищожен и договорът за предоставяне на гаранция, поради липса на основание, тъй като договорът за предоставяне на гаранция е сключен за да обезпечи договора за заем, т.е. обусловен е от него (явява се акцесорен на договора за заем). Може да се обезпечава само действително задължение и затова договора за предоставяне на гаранция може да съществува само ако съществува действително задължение по договора за паричен заем. При това положение заемополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита (чл.23 от ЗПК).

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи подаденото заявление за заплащане на сумата от 546,92 лева-главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-29.04.2025г., до окончателното й изплащане, като отхвърли заявлението в останалата му част.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ (която се отнася за три вида дела, едно от които е заповедно 2 производство) определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50лв.

Предвид изложеното, отчитайки и внесената по делото държавна такса, съдът намира, че длъжникът следва да заплати на заявителя сумата от 42,52 лева за направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 410 и чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед за изпълнение в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения”-АД, с ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527, ул.”Панайот Волов”, № 29, етаж 3, представлявано от управителя Янислав Бориславов Янакиев, срещу С. Е. М., с ЕГН-**********, с адрес-гр. ********, п.к. ****, ул. “********“ №**, за заплащане на сумата от 546,92 лева-главница, по договор за паричен заем №4711462 от 03.02.2023г., сключен между С. Е. М. (заемател) и „Изи Асет Мениджмънт“-АД (заемодател), ведно със законната лихва от 29.04.2025г. до изплащане на вземането, както и сумата от 42,52 лева за направените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част: за заплащане на сумата от 43,03 левадоговорна лихва за периода от 10.02.2023г. до 30.06.2023г., сумата от 281,76 левавъзнаграждение по гаранционна сделка, сумата от 93,01 лева-мораторна лихва от 01.07.2023г. до 25.04.2025г.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за заплащане на сумата от 43,03 лева-договорна лихва за периода от 10.02.2023г. до 30.06.2023г., сумата от 281,76 лева-възнаграждение по гаранционна сделка, сумата от 93,01 лева-мораторна лихва от 01.07.2023г. до 25.04.2025г., като довнесе дължимата държавна такса.

Съобщение с дадените указания да се изпрати на заявителя след влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Благоевградския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя. Да се изпрати препис от разпореждането на заявителя.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

3