Определение № 28790 от 04.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28790 гр. София, 04.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110130107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 232 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.

№181917/27.05.2025 г., подадена от ФИРМА, с която срещу Н. П. В. са предявени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми за лихви за забава, дължими поради забава в плащането на суми за потребена топлинна енергия и дялово разпределение в имот на ответницата.

Производството е образувано след като с разпореждане №72249/06.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. №54622/2024 г. по описа на СРС, 35 състав съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за претендираните от заявителя (ищец в настоящото производство) лихви за забава и съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от връчване на разпореждането, което е изпълнено с подаване на исковата молба по настоящото дело.

След образуване на настоящото производство, на 13.06.2025 г. по ч.гр.д.

№54622/2024 г. длъжникът по заповедното – Н. П. В., е подала възражение по чл. 414а ГПК с приложени доказателства за плащане на всички претендирани по заповедното производство суми, включително лихвите за забава, предмет на производството по настоящото гр.д. №30107/2025 г.

С молба с вх. №230208/01.07.2025 г., подадена от ФИРМА се прави изявление за оттегляне на предявените искове поради извършено в хода на производството плащане от страна на длъжника. Моли се делото да бъде прекратено и на ищеца да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оттеглянето на исковата молба представлява десезиране на съда с правния спор, предмет на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото по делото открито съдебно заседание.

Съдът намира, че така направеното оттегляне е валидно извършено – същото е направено от ищеца по делото, чрез процесуалния му представител К. П. – служител с юридическо образование, за която е представено изрично пълномощно за оттегляне на искове, извършено е преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, а именно- в рамките на процедурата по чл. 131 ГПК.

1

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 232 ГПК, съгласието на ответника не е необходимо и производството по делото следва да се прекрати.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага чл. 78, ал. 9 ГПК. В практиката на ВКС последователно се приема, че ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен (чл. 78, ал. 3 ГПК), но и при прекратяване на делото, при това независимо от причината, поради която съдът е десезиран - по волята на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), поради недопустимост на иска (изначална или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба. По правило (чл. 78, ал. 2 ГПК) поведението на ответника при завеждане на делото има правно значение за отговорността за разноските само при приключването му с решение, с което изцяло или частично са уважени исковете, но не и в хипотезата на прекратяването му.

Съгласно практиката на ВКС, изключение правят случаите, когато ответникът е дал повод за предявяване на иска, а производството е било прекратено поради предприето от ищеца оттегляне или отказ от иска, мотивирани с факти, които са новонастъпили след предявяването му, не зависят от ищеца, а от ответника и погасяват заявеното за защита спорно право (например - извършено в полза на ищеца плащане в хода на висящия процес). Това тълкуване е аргументирано с принципа, на който почива разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК - че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, а необходимостта от съдебна намеса е отпаднала с последващото погасяване на задължението, предмет на търсената с иска защита /Определение № 254 от 19.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3464/2023 г., II г. о., ГК/.

Доколкото в случа оттеглянето на иска от страна на ищеца е осъществено поради извършено в хода на процеса плащане от страна на длъжника, на ищеца се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Като взе предвид, че защитата на ищеца в настоящото производство се ограничава до подаване на искова молба, съдът намира, че справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на ищеца е в размер на 50 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 30107/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.

ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН: ********** да заплати на ФИРМА, ЕИК: ********* сумата в размер на 50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2