Решение № 30 от 13.01.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2961/2025
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 13.01.2026
- В сила
- 30.03.2026
- Състав
- МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 предложение второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 185, 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- параграф 1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Бургас, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20252120202961 по описа за 2025 година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Гери 19“ ЕООД, ЕИК: 205865241, представлявано от А... против Наказателно постановление № 837904F833600/22.07.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-ЗО-875 от 23.06.2025 г., с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната процедура.
В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател се явява управителят. Моли НП, да бъде отменено. Не сочи доказателства. Няма направено искане за разноски.
1
За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 30.06.2025 г. в 19:46 ч. на търговски обект /ТО/, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - ресторант „...“, находящ се на адрес гр. Бургас, ул. „...., стопанисван от „ГЕРИ 19“ ЕООД, ЕИК 205865241, регистрирано по ЗДДС на 19.09.2018 г, проверяващите установили следното:
Видно от изведен КЛЕН № 0006164/01.01.2025г. за периода 01.01.2025г.
- 01.01.2025г. от наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел ELTRADE A3-KL с ИН на ФУ ED344158, ИН на ФП 44385571, регистрирано в НАП с потвърждение № 4703373/25.03.2024 г. имало маркирани суми за продажби на храни и напитки, на обща стойност 225,00лв., отчетени в данъчна група „Г“. Било установено, че дружеството отчита продажби на стоки в данъчна група „Г“ с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“ с 20%ДДС.
Като доказателство за резултатите от проверката бил съставен, на основание чл. 110, ал.4, във вр. с чл. 50, ал.1 от ДОПК протокол за извършена проверка № 0192361/30.06.2025г., КЛЕН №0006164/01.01.2025г., за периода 01.01.2025г. - 01.01.2025г.
АУАН бил съставен на 08.07.2025 г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 27, ал.1, т.2 от 2
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
От датата на извършване на нарушението до датата на подаване на жалбата до съда, е изминал период от няколко месеца, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав, поради което съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и предвижда, че «Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: …… група «Б» - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока и услуга по данъчни групи според вида на продажбите в случая в група „Б“ - за стоки и 3 услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
По делото е установено и не се оспорва от страните, че фирмата – жалбоподател е задължено лице по чл. 3 от Наредбата, което я задължава да регистрира всяка извършвана продажба на стока, според вида на същата в данъчната група, която изисква закона - в случая в данъчна група „Б» на ФУ.
На база гореизложеното, „ГЕРИ 19“ ЕООД с ЕИК 205865241, в качеството си на лице по чл. 3, не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта, което е нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на Финансите.
Констатираната с акта фактическа обстановка, принципно не се оспорва от жалбоподателя в депозираната жалба, като управителят сочи уважителни, по нейно мнение причини, а именно невъзможност на служителя, поддържащ касовия апарат да го настрои, но с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът намира твърденията на жалбоподателя като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност. Изложеното в АУАН и НП кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.
Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира че санкционираното лице действително не е изпълнило задължението си по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и с това бездействие е осъществило състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който «Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в настоящия случай, се налагат санкциите по ал. 1, а именно по чл. 118, ал. 1 ЗДДС - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв. или 4 имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и не може да бъде изменена от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието «маловажен случай» се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, «маловажен случай» е този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност, следва да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е маловажен случай.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. Извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева /51,13 Евро/, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление
№
837904F833600/22.07.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за 5 упълномощаване на АНО № З-ЦУ-ЗО-875 от 23.06.2025 г. против „Гери 19“ ЕООД, ЕИК: 205865241, представлявано от ...., с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „Гери 19“ ЕООД, ЕИК: 205865241, да заплати на Началник на отдел «Оперативни дейности» - Бургас, Дирекция «Оперативни дейности» в ГД «Фискален контрол», сумата от 100 /сто/ лева /51,13 Евро/, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6