Решение № 9 от 08.01.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр. Добрич, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева М.а

Членове:

Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500251 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 21059/04.11.2024 год. на И. К. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез упълномощения адвокат В. З. от АК – гр. Д., срещу решение № 809/15.10.2024 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2265/2023 г., в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Златекс“ ООД, ЕИК 123112828, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „Патриарх Евтимий“ № 52, представлявано от управителя Н. М. З., иск за горницата от 7 500 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 26.04.2023 г., настъпила в с. З., общ. Т., при планово техническо обслужване на трактор „Fendt 936, Vario S4, WAM 95321К00F05419“.

Със посоченото решение Добричкият районен съд е осъдил „Златекс“ ООД, ЕИК 123112828, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул.

„Патриарх Евтимий“ № 52, представлявано от управителя Н. М. З., да заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумите от: 1) 7 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени 1 неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 26.04.2023 г., настъпила в с. З., при планово техническо обслужване на трактор „Fendt 936, Vario S 4, WAM 95321К00F05419“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 26.04.2023 г., до окончателното погасяване, като съдът е отхвърлил предявения иск за разликата над 7 500 лева до пълния претендиран размер от 70 000 лева; 2) 1 017,86 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА за защита по гр. дело № 2265/2023 г. на Районен съд Добрич.

Добричкият районен съд е осъдил И. К. Д. да заплати на „Златекс“ ООД сумата от 8 571,43 лева – разноски по гр. дело № 2265/2023 г. на Районен съд Добрич. По силата на същото решение ответникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Добрич сумата от 300 лева – държавна такса по гр. дело № 2265/2023 г. на Районен съд - Добрич, както и сумата от 171,20 лева – разноски по гр. дело № 2265/2023 г. на Районен съд - Добрич.

Добричкият районен съд е постановил също така да се възстанови в полза на „Златекс“ ООД сумата от 120 лева – неизползван депозит за призоваване на свидетели.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 04.11.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя, чрез упълномощения адвокат, на 23.10.2024 г.

С определение № 583/05.03.2025 г. ДРС е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на И. К. Д., обективирана във въззивна жалба с вх. № 21059/04.11.2024 г., уточнена с молби вх. № 22765/28.11.2024 г. и вх. № 23885/12.12.2024 г., с която се иска изменение на решение № 809 от 15.10.2024 г. по гр.д. № 2265/2023 г. по описа на Районен съд Добрич в частта на разноските.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба с рег.

№ 5048/14.03.2025 г. от И. К. Д., чрез упълномощения адвокат В. З. от АК – гр.

Д.. Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодния за него съдебен акт.

С отговор с рег. № 7417/16.04.2025 г., постъпил по пощата с датата на пощенското клеймо 14.04.2025 г., „Златекс“ ООД, чрез процесуалните си представители, е поискал частната жалба да бъде приета за неоснователна.

2

Според въззивната жалба решението на районния съд в неговата обжалвана част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

На първо място се изразява несъгласие с размера на приетото от съда като база за определяне на справедливо обезщетение от 15 000 лв., доколкото тази сума е изключително занижена и не е отговаря на критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, а на следващо място присъденото обезщетение не може да възмезди всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, така както предвижда нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.

Добричкият районен съд не е отчел в необходимата пълнота и прецизност характера и тежестта на претърпените от И. Д. неимуществени вреди – продължителността и интензитета на болките и страданията, породени в резултат на процесната трудова злополука, като в тази връзка не се съобразени събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, ангажирани от ищеца. В тази насока оплакването е, че съдът е възприел твърде едностранчиво доказателствения материал по делото, като е кредитирал в по-голяма степен защитната позиция на ответника, което се е отразило на правилността на обжалвания съдебен акт.

Въззивникът приема, че спорен по делото е въпросът относно механизма на настъпване на трудовата злополука, включително и във връзка с наведеното от работодателя, неоснователно по своя характер, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради проявена от пострадалия груба небрежност. Изразява се несъгласие с извода на съда за наличие на принос от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат, който извод е формиран единствено на базата показанията на свидетеля П. И., които са тълкувани превратно и без да бъдат съпоставени с показанията на другите свидетели, разпитани по делото. При формирането на своите изводи ДРС не е съобразил обстоятелството, че срещу П. И. се води наказателно производство за евентуално извършено от него престъпление, във връзка с управлението на процесния трактор и нанесеното увреждане на ищеца, респ. не е взет предвид очевидния стремеж на този свидетел да изнесе показания, с които да оправдае себе си по повод инцидента от 26.04.2023 г.

На следващо място И. К. Д. изразява несъгласие с извода на съда, че установената по делото липса на текущ инструктаж, във връзка с правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в предприятието на 3 ответното дружество, не е повлияла на настъпването на трудовата злополука.

В случая съдът не е взел предвид извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Д. и резултатите от тази проверка. В нарушение на закона районният съд не е съобразил спецификата на отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ, според която работодателят отговаря за уврежданията, причинени на работника или служителя при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на виновното поведение на работника или служителя, която вина не се предполага, а изводът за проявена от страна на ищеца груба небрежност не може да се основава на предположения. Сочи се тежестта на работодателя да докаже, че работникът или служителя не само е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършил работата при липсата на елементарно старание и внимание, както и че е пренебрегнал основни технологични правила и норми за безопасност на труда. Обръща се внимание на липсата на организация в ответното предприятие на процедури по провеждане на различните видове инструктаж – начален, периодичен и извънреден.

Според въззивника присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в изключително нисък размер, без да е взето в предвид колко време е продължила неговата нетрудоспособност, както и доказателствата относно невъзможността за пълно възстановяване здравословното състояние на ищеца. Предвид изложеното решението в неговата отхвърлителна част от 7 500 лв. до 50 000 лв. следва да бъде отменено, а предявеният иск да се уважи за горницата от 7 500 лв. до 50 000 лв. За горницата от 50 000 лв. до пълния размер от 70 000 лв. въззивникът е заявил, че не обжалва първоинстанционното решение, като в тази част същото е влязло в сила.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, чрез упълномощените адвокати М. Р. и В. Д., според който решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него отхвърлена.

Подадената въззивна жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е 4 ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат В. З. от АК – гр. Д., между страните е налице трудово правоотношение, по силата на което към датата на настъпване на трудовата злополука ищецът е заемал длъжността „***“ в ответното дружество, чиято основна търговска дейност е продажба и доставка на редица марки селскостопанска техника, като „Златекс“ ООД е официален вносител и представител на селскостопанска техника, резервни части и консумативи, като извършва услуги по ремонт и поддръжка на тази техника.

На 26.04.2023 г. до ответното дружество е подадена заявка за извършване на планово техническо обслужване на трактор Fendt 936 Vario S4, WAM95321K00F05419, находящ се в с. З., общ. Т.. Тази дейност била възложена на ищеца, който полагал труд в представителството на дружеството в град Д.. След като пристигнал в с. З., в стопанската база на фирмата, собственик на посочения трактор, ищецът започнал неговото техническо обслужване с източване на двигателното масло, като за това му помагал и механизаторът на същата фирма – свидетелят П. И.. След източване на маслото, ищецът сменил масления и грубия горивен филтър, като се наложило да бъде стартиран двигателят на трактора, за да се напълни отново маслената система. Тази процедура наложила необходимостта ищецът да застане между предната дясна гума и двигателя на машината, а воланът да бъде завъртян наляво. Д. изрично обяснил на механизатора да стартира двигателя и да изчака между пет и десет минути преди да завърти волана надясно.

Механизаторът не спазил дадените му указания като започнал да върти волана веднага след като ищецът влязъл между гумата и двигателя, като в този момент той бил затиснат към шасито на трактора. Ищецът започнал да маха с ръка, като се опитал безуспешно да удари по кабината. В началото механизаторът се взирал в арматурното табло и не виждал знаците, които 5 ищецът правил с ръката си, като впоследствие разбрал за инцидента и завъртял гумата. Въпреки това И. Д. не успял да излезе, тъй като не можел да контролира краката си, поради нетърпимата болка, която изпитвал.

На място пристигнала линейка, която транспортирала ищеца до МБАЛ Д., а в последствие същият бил приведен в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. Поради състоянието си И. Д. се е придвижвал легнал на носилка. Била поставена диагноза „счупване на пубиса (срамна кост)“, закрито, многокомпонентна тазова фрактура, състояща се от двустранни фрактури на пубисните и седалищните кости, както и дясно сакрално крило. Извършено е закрито наместване без вътрешна фиксация.

Ищецът е бил изписан от болничното заведение на 02.05.2023 г.

Тъй като състоянието му е изисквало постоянни грижи и подкрепа, а в жилището на родителите си Д. не можел да отседне, поради невъзможността да се приведе в легнало положение на носилка на третия етаж, където се намира това жилище, се наложило ищецът да бъде настанен в хоспис. Сочи се в исковата молба, че в този хоспис ищецът не е получавал необходимите грижи. След едномесечен престой в здравното заведение Д. се преместил в имота на своите родители в кв. Р., гр. Д., където имало по-добри и подходящи условия за него, предвид здравословното му състояние. След инцидента ищецът започнал да има проблеми със съня, като болките и шокът от преживяното не му позволявали да заспи. В бита си Д. разчитал изцяло на грижите и подкрепата на своите родители, като успявал единствено да ходи сам до тоалетната.