Решение № 1 от 04.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000502181 по описа за 2023 година

С решение № 2224 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 2966/2022 г., СГС, І-11, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати на М. Б. М. сума в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до 30 000 лв.

Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от Столична община, в която се сочи, че размерът е завишен, противоречи на принципа в чл. 52 ЗЗД и не е съобразен с действителните вреди, както и с обстоятелството, че не са налице усложнения, а лечението е било нормално протичащо. Моли да се намали присъдената сума и да се възложат разноски на ответната страна.

Ответницата М. Б. М. оспорва жалбата, като подчертава, че търпяла силни болки от полученото триглезенно счупване и изкълчване на дясна глезенна става, че била във временна неработоспособност за 251 дни, че увреждането на ставата е с траен характер и рехабилитациите не мога да променят функционалното й състояние. Изтъква, че няма до може да движи 1 крака си свободно до края на живота си, както и че е претърпяла освен болки, още и притеснение, страх, била е обгрижвана от близките си за 6-7 месеца, изпаднала в депресивно състояние. Отчуждила се. Моли да се потвърди решението и да се присъдят разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищцата М. Б. М. твърди, че на 31.07.2020 г., пострадала тъй като стъпила на счупена и наполовина липсваща тротоарна плочка в близост до метростанция „Сердика“, при което счупила десния си крак, в областта на глезена, била лекувана оперативно, търпяла болки и страдания, била в продължителен отпуск за временна неработоспособност за периода от 31.07.2020 г. до 03.01.2021 г., изпаднала в тежка депресия, не искала да се храни, не ставала от леглото, ограничила социалните си контакти, плачела непрестанно, имала постоянна нужда от чужда помощ, била обездвижена, провеждала рехабилитации, приемала и понастоящем различни болкоуспокояващи лекарства. Твърди, че СО не изпълнила задълженията си да поддържа в изправност тротоара и поради това претендира да й се заплати сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и такова за имуществени, ведно със законната лихва от 31.07.2020 г., както и разноски.

Ответникът СО оспорва исковете по основание и размер.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор пред настоящата инстанция, че на 31.07.2020 г. ищцата М. претърпял инцидент в гр. София, като се спънала и паднала на тротоара, а между страните няма разногласия, че в условията на чл. 49 ЗЗД отговорност за инцидента следва да понесе столичната община. Спорът пред въззивният съд е съсредоточен около размера на обезщетението.

От показанията на св. Н. С. С. е видно, че тя се отзовала на обаждане на ищцата, веднага след инцидента и я придружила до болничното заведение, където била приета. След операцията М. отсъствала много дълго от работа, около 8-9 месеца, а при посещения при нея, свидетелката установила, че кракът й бил много зле, целият синьо-черен на цвят и 2 подут. По мнение на св. С. ищцата се отдръпнала, не общувала с никого, не вдигала телефона, развила страхова невроза и не искала да напуска работното си място в обедните почивки, а до работа (входа на сградата) я карал и вземал съпруга й.

От показания на съпруга на ищцата Й. Н. М., се установява, че още в болницата, когато видял съпругата си кракът и глезенът й били посинели до коляното, с голям оток.

Била направена операция, с поставяне на пластини и винтове, тъй като счупването по думи на лекаря било тежко. В болницата ищцата била лекувана за седмица, а след нейното изписване, повече от 6 месеца, била неподвижна у дома. Грижите за нея са били поети от свидетеля, в това число хигиенните навици и храната. Пострадалата имала постоянни болки, изпаднала в депресия, не желаела да комуникира с никого, вземала обезболяващи. Периодът на невъзможност да се движи, респективно грижи сама за себе си, продължил около 4 до 5 месеца, а след шестия месец ищцата получила усложнение във връзка със сложените й винтове, поради което същата останала на легло. Тя изпитвала страх, не искала да ходи и с проходилката, все още имала оток на десния крак и заради това носела единствено ниски обувки. Според свидетеля при последния преглед се установило, че увреденият крак няма да се възстанови напълно. Свидетелят сочи, че животът на цялото семейство се променил, тъй като съпругата му изпаднала в депресия, страхувала се да се вози с градски транспорт, не участвала често в домакинските дейности, а до работа трябвало сутрин и вечер свидетелят да я вози и взема с автомобил.

От СМЕ се установява, че М. получила при инцидента триглезенно счупване и изкълчване на дясна глезенна става, лекувано оперативно чрез фиксиране на фрагментите с плака и винтове от външната страна на глезенната става и с винтове и по метода на Вебер от вътрешната страна на глезенната става. Възстановителния период е протекъл без усложнения за около 6-7 месеца. Констатиран е оперативен белег, по вътрешната страна на дясна глезенна става, с дължина 6 см и оперативен белег по външната страна на дясна глезенна става с дължина 11 см. Посочено е, че е налице ограничен обем на движение в дясна глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 15 градуса при норма 20 градуса и при навеждане на ходилото надолу от 30 градуса, при норма 45 градуса. Дадено е заключение, че последствията при ищцата са с траен характер, а провеждането на допълнителни курсове по физиотерапия и рехабилитация не би променило функционалното състояние на дясната глезенна става, а единствено би намалило болковия синдром и би подобрило движението. В о.з. е разяснено, че извършената операция е с голям обем на сложност, тъй като се касае до едно от най-тежките счупвания на глезенната става, с траен характер и изискващо по-продължителен възстановителен период.

Няма спор, че ищцата е ползвала отпуск поради нетрудоспособност за 251 дни.

3

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Както се посочи, спорен по делото е само въпросът за обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди. По делото се установява, че при падането на тротоара тя е усукала и счупила глезенната си става, с т.нар. триглезенно счупване, което е характеризирано от вещото лице като едно от най-сложните по своя характер, отличаващо се с продължителен възстановителен период. Изяснено е от доказателствата, че ищцата е била оперирана, че интервенцията е била сложна, че са останали белези от двете страни на крака, че за лечение и възстановяване е ползвала отпуск от 251 дни.

Показанията на свой ред сочат, че ищцата търпяла силни болки и страдания, имала нужда от чужда помощ, дълго време била обездвижена, трудно проходила отново, страхувала се непрекъснато, изпаднала в депресивни състояние, подтиснала се, не общувала пълноценно, променила ежедневните си навици, нуждаела се е от грижите на близките си за своите битови потребности, отказвала да пътува с обществен транспорт и да се придвижва пешком в градска среда. При тези данни следва да се приеме, че определеното от първостепенния съд обезщетение е съответно и съобразено с принципа за справедливост. Касае се за тежка фрактура, лекувана със специфична и сложна по естеството си операция, което е наложило продължителен период на лечение и възстановяване. Данните сочат, че провеждани рехабилитационни процедури биха повлияли на болковия синдром, но няма да доведат до трайно възстановяване на обема на движение, който според експертизата е в ограничен обхват на два вида движения. Следва да се държи сметка още, че психоемоционалната травма при пострадалата също е сериозна по своя характер, тъй като тя е преживяла стрес, страхувала се е да се движи и това състояние понастоящем не е преодоляно.

За този очертан обем на неимуществени щети, предвид установената сложна средна телесна повреда на долен десен крайник, с трайни последици, продължителното лечение, засегнатите макар и в неголям обем двигателните функции на глезена, съдът приема, че в съответствие с възрастта на ищцата (активна - 55 г.), момента на инцидента (2020 г.) и съдебната практиката, подходяща сума за обезщетяване е стойността от 25 000 лв. До този размер искът е надлежно уважен и решението следва да се потвърди в тази му част.

4

При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.

Такива се дължат на ответницата в размер на 2650 лв. за адвокат, с оглед възражението за прекомерност.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2224 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 2966/2022 г., СГС, І-11 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА на основание чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати на М. Б. М. сума в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, разноски в размер на 2650 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5