Решение № 6428 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6428 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100511027 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Лизингова къща С.л.“ ЕАД срещу решение № 10665/21.06.2023 г. по гр.д. № 62491/2022 г. по описа на СРС, 82 състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Л. Н. Г. не дължи на „Лизингова къща С.л.“ ЕАД на основание чл. 439 ГПК сумите, както следва: сумата от 1007,64 евро, представляваща лизингово възнаграждение за периода 04.2009 г. 10.07.2009 г., сумата от 564,26 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.03.2009 г. - 10.07.2009 г., дължима съгласно раздел IV, чл. 6.1 от договор за лизинг № 5662 от 28.08.2007 г., както и сумата от 297,33 лева, представляваща неплатен данък МПС за 2009 г., ведно със законната лихва от 25.03.2011 г. до окончателното плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на СРС, 72 състав, поради погасяването им по давност.

Въззивникът - „Лизингова къща С.л.“ ЕАД, поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, не са погасени по давност. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата - Л. Н. Г., счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. Н. Г. с отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Лизингова къща С.л.“ ЕАД сумите, както следва: 1007,64 евро, представляваща лизингово възнаграждение за периода 04.2009 г. - 10.07.2009 г., 564,26 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.03.2009 г. - 10.07.2009 г., дължима съгласно раздел IV, чл. 6.1 от договор за лизинг № 5662 от 28.08.2007 г., 297,33 лева, представляваща неплатен данък МПС за 2009 г., ведно със законната лихва от 25.03.2011 г. до окончателното плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на СРС, 72 състав, събирани принудително в производството по изпълнително дело № 20227230400257 по описа на ЧСИ М.Н..

Ищецът – Л. Н. Г., твърди, че не дължи на ответника „Лизингова къща С.л.“ ЕАД посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на СРС, 72 състав, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на същите е образувано изпълнително дело № 20227230400257 по описа на ЧСИ М.Н., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.

С обжалваното решение исковете са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Видно от представения изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на СРС, 72 състав, същият е издаден въз основа на влязло в сила на 03.04.2012 г. съдебно решение, от което следва, че по отношение на процесните задължения е приложим 5-годишен давностен срок на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на решенето – 03.04.2012 г.

Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20127230400323 по описа на ЧСИ М.Н., същото е образувано на 02.10.2012 г. за принудително събиране на процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 31.08.2012 г. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва: с молбата за образуване са поискани изпълнителни действия, на 2

09.09.2013 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, на 04.12.2013 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. В периода след 04.12.2013 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал извършването на такива. Следователно изпълнителното дело е прекратено на 04.12.2015 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.

Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Изпълнително дело № 20127230400323 по описа на ЧСИ М.Н. е образувано преди приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което независимо от прекратяването на посоченото изпълнително дело по силата на закона на 04.12.2015 г., съответно – извършените в рамките на това изпълнително дело изпълнителни действия, то нова погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като с образуването на изпълнително дело № 20127230400323 давността е прекъсната. В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр.

22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр.

33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г.

3 извънредно положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван.

По изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли. Ето защо, процесните вземания са погасени по давност на 03.09.2020 г.

Последващото изпълнително дело № 20227230400257 по описа на ЧСИ М.Н. е образувано на 18.05.2022 г., поради което чрез същото не се прекъсва давностният срок.

От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва:

1007,64 евро, представляваща лизингово възнаграждение за периода 04.2009 г. 10.07.2009 г., 564,26 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.03.2009 г. 10.07.2009 г., дължима съгласно раздел IV, чл. 6.1 от договор за лизинг № 5662 от 28.08.2007 г., 297,33 лева, представляваща неплатен данък МПС за 2009 г., ведно със законната лихва от 25.03.2011 г. до окончателното плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на СРС, 72 състав, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК са основателни, съответно – обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10665/21.06.2023 г. по гр.д. № 62491/2022 г. по описа на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА „Лизингова къща С.л.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати в полза на Л. Н.

Г.а, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5