Решение № 661 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508600 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 19.06.2023 г. на Д. Б. Г. – ответник по гр. дело № 13791/2022 г., Софийски районен съд, 151 състав срещу постановеното по него Решение № 7215/09.05.2023 г. в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 704, 37 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 01.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 03.11.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/ до окончателното плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати 62, 80 лв. разноски в заповедното и 357, 42 лв. разноски в исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния и процесуален закон. Сочи се, че видно от бракоразводното дело ответникът напуснал жилището, а партидата не би могла да бъде сменена докато по нея има незаплатени задължения. Поддържа се, че създадената ситуация била по вина на ищеца, тъй като правилата му не позволявали смяна на партида при налични задължения. Твърди се нередовност на исковата молба, тъй като в нея не било ясно за кой месец по колко е дължимата сума, възражение, което било посочено пред първата инстанция, но неуважено от нея. Счита се за неприложимо към конкретния случай Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. ОСГК на ВКС, тъй като имотът не е съсобствен на двамата съпрузи, а жилището било общинско и се ползвало по силата на Заповед за настаняване.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционото решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени исковете.

Претендират се разноски.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД счита жалбата за неоснователна и недоказана. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Иска потвърждаването му. Претендира разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско 1 възнаграждение.

Производството по гр. дело № 13791/2022 г., Софийски районен съд, 151 състав е образувано по искова молба с вх. № 50618/16.03.2022 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД след издадена по нейно заявление Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 20004/24.11.2021 г. срещу която постъпило е възражение, в която искова молба се твърди, че ответникът Д. Б. Г. е клиент на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/ за имот с адрес: гр. София, ж.к. ******* с абон. № *******. Взаимоотношенията му с дружеството били уредени от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София. Същите влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник.

Това станало на 10.07.2016 г., когато били публикувани във вестник „Монитор“. Задължение на потребителя било да плаща ежемесечните си разходи, като по сумите, формирани като прогнозни данни лихва за забава се начислявала едва след 45-тия ден от публикуването им.

Дяловото разпределение на постъпващата до сградата топлинна енергия, в която бил топлоснабдения имот се извършвало от „Мх Елвеко“ ООД, което извършвало реален отчет в края на всеки топлинен сезон.

Въз основа на изложеното е поискано установяването, че ответникът дължи на ищеца:

6 314, 15 лв. – главница, представляваща стойността на доставена до имота му, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.11.2021 г. до окончателното плащане§ 784, 44 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.08.2019 г. – 18.10.2021 г.; 20, 44 лв. – главница, дължима за извършено дялово разпределение за периода 10.2018 г. – 03.2020 г., ведно със законна лихва за забава от 03.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 4, 96 лв. – лихва за периода 01.12.2018 г. – 18.10.2021 г.

Ответникът Д. Б. Г. счита исковете за недопустими, тъй като той не ползвал топлоснабденото жилище за процесния период. Жилището било предоставено на неговата бивша съпруга след развода им. Не обитавал имота от 01.07.2008 г. Това било видно от удостоверение, издадено от район Люлин, в което било посочено, че обитател на имота била Ю. Г.а /Л./. Направено е възражение за давност.

С Определение № 19632/04.08.2022 г. съдът е конституирал “Мх Елвеко“ ООД в качеството му на трето лице-помагач на страната на ищеца.

По делото е представена Заповед № ЖН-04-Д-016/30.07.2001 г., издадена от кмета на район Люлин, с която на основание чл. 42 Закон за общинската собственост /ЗОС/ лицата Б.Д. Г. и А. Г.а – съпрузи били настанени в общински имот с адре: гр. София, район *******, ет. 2, ап. 23. До директора на топлофициран район „Люлин“ била подадена Молбадекларация с вх. № ОП3828/31.07.2001 г. от Д. Г., в която за цитирания имот е поискано откриването на партида. Посочено е, че в жилището ще живее тричленно семейство. В декларацията е поето задължение при промяна на собствеността , предназначението или начина на ползването на същия или части от него, незабавно да бъде уведомено от деклератора топлопреносното предприятие.

На 01.10.2002 г. Етажната собственост на вх. Б на жилищен блок 212 в ж.к. Люлин взела решение да премине към индивидуално разпределение на топлинна енергия, която услуга да възложи на „Сименс и Елвеко“ – „Мх-Елвеко“ ООД. Един от подписалите протокола е обитателят на ап. 23 – Д. Г.. В изпълнение на тази цел, представетиел на Етажната собственост сключили на 03.10.2002 г. с „МХ Елвеко“ ООД договор за монтиране на уреди за индивидуално отчитане и извършване на топлинно счетоводство.

Представен е Договор № Д №-74/09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Мх Елвеко“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение по чл. 139в ЗЕ.

Според Решение III-14-38/30.06.2008 г., постановено по гр. дело № 1162/2008 г., Софийски районен съд, 86 състав бракът между Д. Б. Г. и Ю. Я. Г.а бил прекратен по взаимно съгласие. Страните се споразумели семейното жилище с адрес: гр. София, ж.к.

******* да бъде предоставено за ползване на Ю. Г.а /Л./. Направено е възражение за давност.

2

С отговора на исковата молба е представен и договор за наем от 2012 г., сключен между Венета Дочева и ответника с предмет предоставянето под наем на последния на ателие № 1 на ул. „******* с цел живеене в него срещу месечен наем.

Представени са и Справка за показания на измервателни уреди в сграда с адрес: ж.к.

*******, вх. 3 за периода 07.11.2018 г. – 30.04.2019 г., в която е посочено, че в жилището с титуляр на партидата Д. Г. има три измервателни уреда съответно с № 7004, 7006 и 7022, Справка за показания на измервателни уреди в сграда с адрес: ж.к. *******, вх. 3 и 3 за периода 05.11.2019 г. – 27.04.2020 г. Според индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за абонатен № ******* начислената сума за този период била 2 767, 88 лв.

Според изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза в сградата, където се намирало жилището имало абонатна станция, която била напълно автоматизирана.

Отчитането ставало с електронно устройство. Приспадали се технологичните разходи при самия отчет, а същите оставали за сметка на топлопреносното дружество. Общият топломер в сградата бил монтиран на 15.08.2016 г. като преминал през сертифициране. Общо изчислената сума за процесния период била 5 825, 25 лв., а по фактури – 5 530, 83 лв.

Сумата за доплащане била 294, 41 лв. Вещото лице приело, че абонатът дължи 5 430, 68 лв., тъй като погрешно в изравнителната сметка пишело трима обитатели на жилището, а в главния отчет – двама.

По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, според чието заключение към 01.03.2023 г. не са постъпвали никакви плащания по партидата за абонатен № *******.

Единственото плащане е в размер 20, 34 лв. за дялово разпределение. Според данните от дружеството, извършващо дялово разпределение за периода 05.2018 г. – 04.2020 г. следвало да се доплати сумата 294, 35 лв. след извършен реален отчет. За същия период общия размер на неплатените суми е 5 845, 64 лв., като от тях за топлинна енергия са 5 825, 20 лв. и за дялово разпределение – 20, 44 лв. Мораторната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия била в размер на 934, 85 лв., а върху тази за дялово разпределение 4, 48 лв.

Въз основа на тези доказателства е постановено Решение № 7215/09.05.2023 г., в което съдът приел, че титуляр на партидата е ответника и всички отчети са издавани на негово име. Направено е позоваване на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., ОСГК на ВКС. Прието е, че ответникът дължал ½ от претендираната сума. Възражението за давност е уважено за периода 05.2018 г. – 09.2018 г. По тези съображения исковете са уважени частично.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

В подадената въззивна жалба е направено възражение за недопустимост на първоинстанционното решение, поради постановяването му по нередовна искова молба.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че исковата молба е нередовна, тъй като вземанията не са конкретизирани по пера. В исковата молба ищецът "Топлофикация София" ЕАД е посочил стойността на претендираната топлоенергия за периода за който се дължи, респ. размер и периода на лихвата за забава, като не е необходимо посочване по пера на компонентите, включващи се в общата цена на доставената топлинна енергия, доколкото 3 става въпрос за едно вземане, формирано въз основа на общи фактури за целия отоплителен сезон, изрично посочено в самата искова молба. Правото на защита на ответника не е нарушено, тъй като за редовността на исковата молба е достатъчно да бъде индивидуализиран топлоснабдения имот, да се въведат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия, както и е достатъчно да се въведе твърдение за доставена топлинна енергия и да бъде посочен размерът за исковия период. Следователно не е налице основание да се приеме, че решението е постановено при нередовна искова молба поради което същото се явява допустимо.

Разгледано по същество процесното решение е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по направените във въззивната жалба възражения изразява следното.

Неоснователно се явява направеното възражение, че ответникът не дължи сумите, предмет на делото, тъй като за процесния период 05.2018 г. – 04.2020 г. не е живял в топлоснабденото жилище, тъй като го напуснал още през 2008 г., когато бил прекратен бракът между него и съпругата му. Партидата за топлоснабдения имот е открита по молба на Д. Г. с вх. № ОП3828/31.07.2001 г. В нея той е поел задължението, че при промяна на собствеността, предназначението или начина на ползване на същия, незабавно да уведоми топлоснабдителното предприятие, за да бъде открита нова партида. Доказателствената тежест за изпълнението на това задължение е на ответника. Пред първоинстанционния съд не е представено доказателство в тази насока. Не е доказано и възражението, че това задължение не било изпълнено, тъй като за топлоснабденото жилище имало задължения, които не били заплатени. Поетото задължение за смяна на партидата е веднага след възникване на обстоятелството за това. Не е доказано, че към 2008 г. са възникнали конкретните пречки за него изпълнение.