Решение № 161 от 14.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7317/2021
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 14.07.2021
- В сила
- 14.07.2021
- Състав
- Цвета Желязкова, Цветанка Бенина, Елена Радева
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, предложение последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Цвета Желязкова
Елена Радева
Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20211100507317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.Г.“ ООД , Е Г Н ******* срещу постановление 20.05.2021 г. по изп.д. 20218840400813 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с р-н на д-вие СГС, с което е оставено без уважение искането за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително дело до сумата от 200 лв. и за намаляване на определените по делото разноски.
Изложени са твърдения, че действията на процесуалния представител на взискателя се свеждат единствено до образуване на делото, след като за вземането е образувано друго изпълнително дело № 20188440400783 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с р-н на д-вие СГС, образувано въз основа на обезпечителна заповед, по което е наложен запор за сумата от 62 241,91 лв. Излага доводи за прекомерно висок размер на таксите.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя „Б.“ ООД. Счита, че е справедливо определено адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 20188440400783 по описа на ЧСИ С.Я., рег.
№ 844 в КЧСИ, с район на действие СГС в размер на 5 000 лв., с оглед извършените действия преди и по делото. Сочи се, че в този хонорар е включено и процесуалното представителство във връзка с издаването на обезпечителната заповед. Излага доводи за фактическа и правна сложност по изп.д. 20218840400813 и за активни процесуални 1 действия по събиране на вземането, като претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3 840 лв. бил справедлив.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна. Излага доводи за извършване на процесуални действия от процесуалния представител на взискателя, а определените такси са съобрани ТТРЗЧСИ.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл.
437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. д. № 20188440400783 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от „Б.“ ООД, чрез адв. Я.Х., подадена на 15.03.2018 г., въз основа на обезпечителна заповед от 14.03.2017 г., издадена по ч.гр.д. 3053/2018 г. по описа на СГС, за налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на длъжника Б.Г. ООД, ЕУИК ******* за сумата от 62 241,91 лв., за обезпечаване на бъдещи осъдителни, обективно съединени искове с правно основание чл. 266 ЗЗД за сумата от 15 296,29 лв. - стойност на изпълнение СМР, на основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 45 416,08 лв. – дължима гаранция и на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 529,54 лв., - лихва за периода от 07.11.2017 г. до 07.03.0218 година.
По изпълнително дело 20188440400783 е изпратен запор на банковите сметки на длъжника в „У.Б.“ АД. В отговор на наложения запор „У.Б.“ АД е отговорило, че сметките на длъжника са блокирани.
Производството по изп.д. 20218840400813 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС е образувано по молба от „Б.“ ООД, чрез адв. Я.Х., подадена на 15.03.2018 година. С посочената молба взискателят е поискал от частният съдебен изпълнител да образува изпълнително дело, като било посочено да се направи проучване на имуществото на длъжника и да се наложи запор.
Към молбата бил приложен изпълнителен лист от 05.05.2021 г. , с който „Б.Г.“ ООД е осъдено да заплати на „Б.“ ООД сумата от 45 416,08 лв. – удържана гаранция за срочно изпълнение в размер на 3,5 % от изплатените по договор от 14.05.2016 г. възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2018 г. и на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 766,32 лв. за периода от 07.11.2017 г. до 26.03.2018 г. и разноски за процесуално представителство в първоинстанционното и въззивното производство в размер на 6 848,21 лева.
Представено било и пълномощно, както и договор за правна защита и 2 съдействие от 05.05.2021 г., сключен между взискателя и адвокатско дружество „Х.И.Х.“. Уговорено е в чл. 1 от договора за правна защита и съдействие, че същият има за предмет процесуално представителство и защита на интересите на „Б.“ ООД по изп.д. 20188440400783 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с р-н на д-вие СГС и по изп.д. 20218840400813 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с р-н на д-вие СГС. Уговорено е възнаграждение в размер на 3 000 лв. за процесуално представителство и защита по и.д. 20188440400783; възнаграждение в размер на 3 840 лв. за процесуално представителство по изп.д. 20218840400813. Уговорено е, че договорът има характер на разписка. Представен е и договор за правна защита от 21.02.2018 г. с предмет процесуално представителство и защита по образуване и водене на обезпечителни дела пред съд и съдебен изпълнител във връзка с правоотношения между взискателя и длъжника, като е уговорено възнаграждение в размер на 2000 лева.
На 07.05.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „У.Б.“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника за претендираните суми по изпълнителното дело. Изпратено е запорно съобщение до ЧСИ И.К. за налагане на запор върху вземанията на длъжника, в качеството му на взискател по изпълнително дело, образувано при нея.
С постановление от 07.05.2021 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство № 20218840400813, като е приел за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 8 840 лева.
На 11.05.2021 г., на длъжника „Б.Г.“ ООД е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане сумите по изпълнително дело 2021884040081, както следва: сумата от 45 416,08 лв. – удържана гаранция за срочно изпълнение в размер на 3,5 % от изплатените по договор от 14.05.2016 г. възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2018 г. в размер на 14 533,15 лв. и на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 766,32 лв. за периода от 07.11.2017 г. до 26.03.2018 г. и разноски за процесуално представителство в първоинтанционното и въззивното производство в размер на 6 848,21 лв. и сумата от 8 840 лв. – адвокатско възнаграждение и такса и в размер на 5 307,88 лева.
С възражение от 12.05.2021 г. от длъжника „Б.Г.“ ООД е направено искане запорите, наложени след този по и.д. 20188440400783 да бъдат вдигнати, след като наложените запори по настоящото производство се явяват ненужни, поради наложения по и.д. 20188440400783 запор за сумата от 62 241,91 лева.
С разпореждане от 13.05.2021 г. е оставено без уважение подаденото възражение от 12.05.2021 г., като съдебният изпълнител се мотивирал, че има вероятност 3 запорираните суми по 20188440400783 да не са достатъчни за удовлетворяване на взискателя.
С подадено от длъжника възражение от 13.05.2021 г. се оспорва приетото по делото адвокатско възнаграждение, като последното се явявало прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и не са извършвани процесуални действия по него. На следващо място счита, че разноските по делото са значително завишение и не са съобразно ТТРЗЧСИ.
По и.д. 20218840400813 е постъпил отговор от ЧСИ И.К. на запорното съобщение, като последната е приела за основателно вземането и е наложила запор върху вземането на длъжника.
С обжалваното разпореждане е оставено без уважение възражението на длъжника от 13.05.2021 година.
По делото са приложени два бр. платежни нареждания: първото е с дата 14.05.2021 г. с наредител „У.Б.“ АД и получател ЧСИ Я. за сумата от 62 241, 31 лева.
По делото е постъпил отговор от „У.Б.“ АД, че по сметките на длъжника не са наложени други обезпечения.
По делото са начислени обикновени такси по делото – т.1 за образуване в размер на 24 лв.; по т. 2 – 60 лв. за проучване на имуществото, т. 5 – 24 лв. за изпращане на съобщения и по т. 9 – 36 лв. и за налагане на запор. В ПДИ е посочена и пропорционална такса в размер на 5 307,88 лева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.
В случая характер на такова постановление има разпореждане за разноските от 20.05.2021 г., с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя – 8840 лева, определено с постановление 07.05.2021 г. и определянето на дължимите такси, посочени в ПДИ от 07.05.2021 г. (аргумент от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Поради това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 4
3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Относно отказа да се намали адвокатското възнаграждение на взискателя - 8 840 лева с оглед дължимостта по настоящото производство и правната и фактическа сложност на делото и реално извършените действия.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По отношение на адвокатското възнаграждение в размер на 2 000 лв. за процесуално представителство и защита по образуване и водене на обезпечителни дела пред съд и съдебен изпълнител във връзка с правоотношения между взискателя и длъжника и адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за процесуално представителство и защита по и.д. 20188440400783, Съдът намира следното:
С тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е прието, че обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение.
5
Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението.
Въпреки че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. Следователно съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна законосъобразност. Обезпечителният процес се развива едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението. Производството придобива състезателен характер едва при упражняване на инстанционен контрол за законосъобразност на акта на съда, с който се допуска обезпечение. Ето защо и отговорността за разноски не може да бъде реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор.
Разпечатката съдържа 47 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4b82bdb-966a-410c-81c3-efff5429b752