Решение № 609 от 10.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Варна, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110200265 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БГ Агро 2020“ ЕООД, с ЕИК: 203303912, със седалище и адрес на управление: с. Близнаци, обл. Варна, п.к. 9132, Стопански двор, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Д.

Т. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2300824 от 13.09.2023 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на 25.07.2023 г. в обект – овцеферма, находяща се в с. Близнаци, общ.

Аврен, обл. Варна, Стопански двор, дружеството „БГ Агро 2020“ ЕООД, в качеството на работодател, не е предприло необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект: овцеферма, находяща се в с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, Стопански двор, като е допуснало лицето М. Р. Л., с ЕГН: **********, на длъжност „животновъд“ да управлява газокар на територията на обекта на контрол, без да притежава свидетелство за работа с кари – нарушение на разпоредбата на чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с 1 електрокари и мотокари (обн. ДВ бр. 112 от 2004 г.).

Дружеството „БГ Агро 2020“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва достоверността на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като подчертава, че работника/ служителя М. Р. Л. е изпълнявал длъжността „животновъд“, като в трудовите му задължения и в длъжностната му характеристика не влиза задължение да управлява кари. Дружеството навежда твърдения, че на процесната дата 25.07.2023 г. в обекта – овцеферма, находяща се в с.

Близнаци, Стопански двор, работникът/ служителят Л. самоволно е привел в движение газокар и е настъпило произшествие, но това се е случило без знанието, още повече с разрешението на неговия работодател. Въззивното дружество също така оспорва размера на наложеното административно наказание, като също така счита, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, дружеството – жалбоподател моли за отмяна наказателното постановление, а в условията на евентуалност отправя молба за редуциране на размера на наложеното административно наказание.

В проведеното на 13.03.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 265 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „БГ Агро 2020“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. Д.

Т. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, като поставя акцент в своята пледоария, че злополуката, случила се на 25.07.2023 г. не е призната за трудова от длъжностните лица при НОИ.

В проведеното на 13.03.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 265 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна и.д.

Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител инспектор с юридическа правоспособност А.М., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се в своята пледоария, че нарушението е безспорно установено, като в хода на административно – наказателното производство не са били допуснати някакви нарушения, които да са опорочили самото производство, 2 както и, че размера на наложеното административно наказание е правилно индивидуализиран. Инспектор М. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 17.07.2023 г. бил сключен трудов договор между дружеството „БГ Агро 2020“ ЕООД, в качеството на работодател и лицето М. Р. Л., с ЕГН:

**********, в качеството на работник/ служител, по силата на който контракт, лицето М. Р. Л. поел задължение да изпълнява длъжността „животновъд“ към дружеството негов работодател, като работното му място било определено в Стопанския двор на с. Близнаци, обл. Варна, където дружеството „БГ Агро 2020“ ЕООД осъществявало стопанската си дейност.

На 25.07.2023 г. М. Р. Л., без знанието, съгласието и разрешението на управителя на дружеството „БГ Агро 2020“ ЕООД – г-жа. Д.И. и св. Х.С.Г. – управител на самата овцеферма, привел в движение газокар на територията на овцефермата, за да свърши своя лична работа, като настъпило ПТП, при което той получил различни по вид телесни увреждания.

За настъпилия инцидент на територията на овцефермата, находяща се в Стопанския двор на с. Близнаци, била уведомена дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, като св. П. Б. Б. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка още същия ден на територията на овцефермата по спазване на трудовото законодателство, като преценил, че със своето поведение дружеството е осъществило състав на нарушение на разпоредбата на чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обн. ДВ бр. 112 от 2004 г.), на 28.08.2023 г. св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 13.09.2023 г. и.д.

Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, наложил на 3 въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обн. ДВ бр. 112 от 2004 г.).

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая липсва спор между страните, че на датата 25.07.2023 г. М. Р. Л., който се е намирал в трудово правоотношение с дружеството „БГ Агро 2020“ ЕООД е привел в движение газокар на територията на овцефермата, която е и негово работно място, след което е претърпял ПТП, газокара се е обърнал и е причинил на М. Р. Л. различни по своя характер телесни увреждания.

Според съда обаче са налице категорични доказателства, че тези действия на Л. са извършени напълно самоволно, без разрешение и без знание на отговорните за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд длъжностни лица от „БГ Агро 2020“ ЕООД, поради което и не следва дружеството да носи административно – наказателна отговорност за процесната злополука, респ. не е нарушило разпоредбата на чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обн. ДВ бр. 112 от 2004 г.).

В тази връзка съдът кредитира показанията и на двамата разпитани свидетели – св. П. Б. Б. и св. Х.С.Г., които действително, не са преки очевидци на поведението и действията на М. Р. Л., но и двамата свидетели посочват, че от останалите работници/ служители са установили, че Л. е искал да превози с газокара дърва за огрев до постройката, която е обитавал със семейството си, вследствие на което е допуснал ПТП и се е наранил.

Съдът няма причина да не вярва на показанията на двамата свидетели – показанията им са последователни, еднопосочни и взаимнодопълващи се, 4 като самият св. Г. сподели, че само той има право да управлява газокара.

Нито в приложения трудов договор, сключен между „БГ Агро 2020“ ЕООД и работника/ служителя Л., нито в приложената длъжностна характеристика за длъжността „животновъд“ са регламентирани задължения за М. Р. Л. да управлява превозни средства на територията на работното му място.

Още повече, че съгласно показанията на св. Г., а и от съдържанието на трудовия договор е видно, че Л. няма нужното образование да изпълнява подобна дейност, тъй като има завършен само шести клас, т.е. не е придобил основно образование.

В този смисъл е и Разпореждане № 5104 – 03 – 161 от 10.08.2023 г. на длъжностно лице при НОИ, което също приема, че злополуката не е трудова, доколкото не е станала във връзка и/или по повод извършваната работа или каквато и да е работа в интерес на работодателя.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че не може да се вмени във вина на въззивното дружество, че не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд в стопанисваната от него овцеферма, доколкото злополуката, случила се на 25.07.2023 г. с М. Р. Л. не е станала във връзка с възложена от работодателя работа, а напротив – самоволно, без знанието и съгласието на работодателя, Л. е привел в движение газокар, за да свърши своя лична работа.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 2300824 от 13.09.2023 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2300824 от 13.09.2023 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „БГ Агро 2020“ ЕООД, с ЕИК: 203303912, със седалище и адрес на управление: с. Близнаци, обл. Варна, п.к. 9132, Стопански двор, на основание 5 разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на 25.07.2023 г. в обект – овцеферма, находяща се в с.

Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, Стопански двор, дружеството „БГ Агро 2020“ ЕООД, в качеството на работодател, не е предприло необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект: овцеферма, находяща се в с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, Стопански двор, като е допуснало лицето М. Р. Л., с ЕГН: **********, на длъжност „животновъд“ да управлява газокар на територията на обекта на контрол, без да притежава свидетелство за работа с кари – нарушение на разпоредбата на чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обн. ДВ бр. 112 от 2004 г.).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6