Решение № 9683 от 26.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9683 гр. София, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110135723 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Образувано е по искова молба на Г. М. А. срещу В. П. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 17 000 лева - обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им апартамент ****, находящ се в гр. София, *********** за периода 17.07.2019 г. – 17.06.22 г., формирано като месечна наемна цена за притежаваната от ищцата ½ идеална част от апартамента в размер на 500 лева за периода от 34 месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 16.05.2015 г., а на 25.04.2017 г. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност апартамент ****, находящ се в гр. София, ****************. С декларация, вписана в Агенцията по вписванията, считано от 23.11.2017 г. страните са избрали имуществен режим на разделност и от тази дата процесният апартамент се притежава от тях в режим на обикновена съсобственост при равни квоти. Ищцата излага твърдения, че гражданският брак между нея и ответника е прекратен, считано от 01.10.2019 г. Твърди, че на 09.07.2019 г. е изпратила нотариална покана до ответника, с която го е поканила да й предостави достъп до имота, като отговор на поканата няма и до момента на подаване на исковата молба в съда, поради което, считано от изтичане на срока, даден с поканата - 17.07.2019 г. за ответника възниква задължение да й заплаща наем на жилището за притежаваната от нея идеална част от имота. Излага твърдения, че от 03.10.2019 г. до края на месец октомври 2019 г. е живяла в процесния недвижим имот по молба на ответника, за да се грижи за двете им общи деца, упражняването на родителските права, по отношение на които е възложено на него, докато той е на работа. Ищцата твърди, че след скарване с ответника в края на месец октомври 2019 г. е напуснала жилището, като е предала ключовете и чипа за достъп до входната врата. След това ответникът е подменил и бравата на входната врата на 1 апартамента и ищцата е била лишена от възможността да ползва имота. Поддържа, че във връзка с невъзможността да ползва имота е подавала сигнали до Девето РПУ, както и до дирекция „Местни данъци и такси“ – отдел „Люлин“. Излага доводи, че за обстоятелството, че е била възпрепятствана да ползва имота свидетелства и фактът, че ответникът е предявил искове за оборване на законовата презумпция за съвместен принос при придобиването на апартамента и за трансформация на лично имущество.

Твърди, че на 09.06.2022 г. отново е изпратила нотариална покана да ответника, на която той също не е отговорил. Поради изложеното, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът В. П. Н. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва наличието на съсобственост по отношение на процесния недвижим имот и твърди, че той е единствен негов собственик. Поддържа, че ищцата никога не е била лишавана от възможността да ползва процесния апартамент. Твърди, че към 09.07.2019 г. страните все още са били в граждански брак, а инициирането на производство за развод от единия съпруг не означава, че другият съпруг е лишен от ползването на съсобствения имот. Поддържа, че през октомври 2019 г. ищцата е живяла в процесния имот и се е грижела за децата им. Твърди, че ищцата все още притежава ключове за процесния имот, като и в периода след октомври 2019 г. е посещавала имота. Излага доводи, че употребените от ищцата в исковата молба изрази „след поредното скарване с ответника“ и „съответно е прекратила ползването му“ са индикация за това, че ищцата по собствена воля и инициатива е напуснала жилището и е отказала да ползва общата вещ съвместно с ответника и децата им поради лична нетърпимост и възникващи конфликтни ситуации с ответника при ползването на процесния имот.

Излага твърдения, че не е извършвал действия по смяна на брави и други подобни, с които да ограничи възможността на ищцата да влиза в процесния апартамент.

Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение под формата на месечен наем за част на ищцата от имота е завишен. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи със съсобствената вещ изцяло съобразно нейното предназначение, стига да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Съгласно трайно установената практика по приложението на чл.

31, ал. 2 ЗС, която настоящият съдебен състав споделя (в този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № **** г., ОСГК на ВКС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д.

****04/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № ***** г. на ВКС, І г.о., решение № 516/11.01.2011 г. по гр. д. № ****** г. на ВКС, III г.о. и решение № 4/18.02.2016 г. по гр. д. № ***** г. на ВКС, ІІ г.о. и др.) вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Непретендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.

2

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото самият закон не поставя изискване за съдържанието на поканата, няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити освен същата да е в писмена форма и да е достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик (в този смисъл решение № 121/07.04.2014 г. по гр. д.

****30/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 112/02.07.2013 г. по гр. д. № ***** г. на ВКС, II г. о., решение № 133/18.02.2019 г. по гр. д. № ****** г. на ВКС, II г.о. и др.). В нея не е необходимо да се сочи квотата на съсобственика, респ. наличието на съсобственост, намерението на ищеца за реално ползване на общата вещ, размера на задължението или периода, за който се претендира обезщетението. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № **** г., ОСГК на ВКС е прието също, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е приложима и при съпружеска имуществена общност, когато при фактическа раздяла общият имот се ползва само от единия съпруг изцяло или над правата му, като лишеният от ползване съпруг може да води иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, като поиска заплащане на обезщетение от ползващия съпруг, след като му е отправил писмена покана.

Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежавани права. Ползващият съсобственик започва да пречи на останалите тогава, когато те са отправили искане до ползващия съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на искането или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.

За да се уважи искът по чл. 31, ал. 2 ЗС по делото следва да се установи, че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава, когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването, когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности. Начинът, по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като му е попречил да ги реализира.

Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна и когато нито ответникът, нито член от семейството му си служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея, не предоставя такъв на друг съсобственик, като например държи ключа (в този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № **** г. на ОСГК на ВКС).

За да бъде уважен предявеният иск ищцата следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на съсобственост между страните по делото върху процесния имот, наличието на писмена покана отправена до ответника, след получаване на която ответникът е продължил да си служи с целия имот самостоятелно или чрез другиго или по друг начин да пречи на ползването, размера на дължимото обезщетение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че след получаване на поканата е предоставил възможност на ищцата да ползва вещта съобразно правата си.

Безспорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства 3

– Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2017 г., влязло в сила на 30.05.2024 г. решение № 1512/24.03.2023 г. по в.гр.д. № ******** г. по писа на СГС, III в-н брачен състав, влязло в сила на 14.10.2019 г. решение № 117/14.10.2019 г. по гр. д. № **** г. по писа на РС-Сливница, се установява, че страните са придобили по време на техния брак, като съпружеска имуществена общност собствеността върху процесния имот – апартамент ****, находящ се в гр. София, р-н Люлин, ********, който имот след прекратяване на брака, считано от 14.10.2019 г. е останал в обикновена съсобственост между тях при равни квоти – по ½ ид. част.

Ето защо по делото се установява и липсва спор между страните, че същите се явяват през процесния период съсобственици на процесния имот при равни квоти.

С окончателния доклад по делото е отделено за безспорно, че за периода от 03.10.2019 г. до края на месец октомври 2019 г. в процесния имот са живели, както ищцата, така и ответникът и двете родени от брака на страните деца, което се подкрепя и от показанията на свидетелката С. А. И. (майка на ищцата).

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответникът не е живял постоянно в процесния недвижим имот за периода от 11.2019 г. до 17.06.2022 г.

Основният спор между страните в настоящото производство е дали ответникът е предоставил достъп на ищцата до съсобствения им имот през исковия период.

С приета по делото нотариална покана от18.06.2019 г., връчена лично на ответника на 09.07.2019 г. се установява, че ищцата е поканила ответника да й предостави ключ за апартамента, чип за достъпа до входа, както и парола за монтираната в жилището алармена инсталация, за което е предоставила седемдневен срок на В. Н.. Наред с това е отправила искане, в случай, че не й бъдат предоставени ключове и чип, ответникът да й заплаща наем за ползването на апартамента в размер на 500 лв., считано от 01.07.2019 г.