Решение № 470 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 839/2025
- Вид
- Решение № 470
- Подписан
- 01.10.2025
- В сила
- 01.10.2025
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Магдалена Димова Инджова, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- § 1, т. 14 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 470 гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500839 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 87 от 21.05.2025 г. по гр. д. № 441/2024 г. Свогенският районен съд е признал за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“, че дължи на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД на сумата в размер на 1 569,04 лв., представляваща непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500827498 (за ПТП от 11.02.2020 г. при движение по републикански път II-16, в района на с.
Томпсън, общ. Своге), ведно със законната лихва от 20.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в общ размер на 982,68 лева.
Решението е обжалвано от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, като са изложени съображения за неговата неправилност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна е подадала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
1
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.
По делото не е спорно, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП – II-16, е част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност.
Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от Агенция „Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“.
Видно от застрахователна полица № 0050010034185 за застраховка „Каско на МПС“ от 24.12.2019 г., е че същата има за обект лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. СО 9797 ВН, като застраховател е ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие e една година – от 25.12.2019 г. до 24.12.2020 година.
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета №0500827498, от които е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на 11.02.2020 година. Бил изготвен опис на щетите. Ремонтът е бил извършен и е издадена фактура на стойност 1 567,04 лв.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, според която необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 2 157,32 лева. Посочено е, че е налице причинноследствена връзка между механизма на ПТП от 11.02.2020 г. и уврежданията, нанесени на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. СО 9797 ВН.
Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити.
От изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на физическото лице собственик на автомобила с преводно нареждане от 01.10.2020 г. е заплатена сумата от 771,84 лева, а разликата до 15 67,04 лв. в размер на 795,20 лева на 30.09.2020 г. е удържана (приспадната) от дължимите 2 втора, трета и четвърта вноска по договора.
До ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение по щетата. Същата е получена на 21.10.2020 г., но претендираната сума не е изплатена.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва се посочи, че автотехническата експертиза не е единствено доказателствено средство за механизма на произшествието и причинно-следствена връзка на вредите с произшествието. Тези обстоятелства и факти подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства. За установяване механизма на ПТП ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – уведомление за настъпило застрахователно събитие, показания на водача на автомобила, и най-вече Удостверение от МВР за обстоятелството, че на 11.02.2020 г. – датата на ПТП, А. С. е заявил на телефон 112 пътнотранспортно произшестие с паднали камъни върху автомобила му, всички в подкрепа на заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза. Вярно е, че подписаното от водача уведомление за настъпило застрахователно събитие е частен свидетелстващ документи, непротивопоставим на ответника и съдът не е обвързан с негова материална доказателствена сила. Разгледани в съвкупност обаче посочените доказателства и доказателствени средства обосновават еднозначен извод за механизма на произшествието и наличие на причинно-следствена връзка на вредата с произшествието.
Съгласно § 1 т. 19 от Правилника за движение по пътищата препятствие на пътя е наличието на предмети, вещества или др., които се намират на пътното платно и създават опасност за движението. В качеството му на лице, което управлява републиканските пътища ответникът има задължение да осигурява цялата дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал.
1 от Закона за пътищата/, включително чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване; охрана и защита на пътищата и водене на техническата им отчетност /§ 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата/. Наличието на различни предмети на пътното платно и неотстраняването им в най-кратки срокове представлява неизпълнение на посочените задължения на Агенцията, обуславящи нейната отговорност.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждание, които съдът определя в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 393/2023 г. по описа на РС – Самоков.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК 000695089 да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД с ЕИК 121265113 сумата в размер на 150 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждание за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4