Решение № 1138 от 12.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000501768 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №2996/20.05.2024 г. по гр. д. №10227/2023 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от В. П. Д. ЕГН **********, срещу Прокуратура на Република България, ЕИК 121817309, осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер 14409,70 лева за имуществени вреди и 58000 лева за неимуществени вреди, възникнали вследствие обвинение в извършване на престъпление, съпроводено със задържане под стража, по което обвинение ищецът е бил оправдан.

Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство В. П. Д., действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Твърди се, първоинстанционният съд в нарушение на установените по делото обстоятелства и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е приел, че исковете са неоснователни.

Поддържа се, че след като ищецът е оправдан с присъда на основание чл. 304 НПК по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 НК, то е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е бил оправдан не за това, че деянието не е престъпление, а за това, че деянието не се квалифицира като опит за убийство, каквото обвинение е 1 повдигнато, а като умишлено причиняване на лека телесна повреда престъпление по чл. 130 НК. Оспорва се също и заключението на съда, че вредите от повдигнатото на ищеца обвинение, доколкото такива са установени, са причинени по изключителна вина на самия ищец, който със собственото си противоправно поведение е станал причина за започване на наказателното преследване срещу него. Изтъква се, че съгласно материалния закон и събраните доказателства предявените искове са доказани и основателни. Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде присъдени претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Иска се присъждане на сторените по делото разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - Прокуратурата на Република България, не е депозирал отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срока и от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, с които се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за частично основателни.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно се установява от приетата документация от първата инстанция, че на 09.11.2021 г. служители на полицията посетили адрес в гр.

*** ул. "***" № 65 за съдействие на екип на Спешна медицинска помощ. На адреса полицейските служители установили, че лицето Д. М. И. 70 годишен, бил с порезни рани по главата. Пострадалият твърдял, че ищецът В. П. Д. му 2 нанесъл побой, като го промушил с нож и го удрял по главата със стъклени бутилки. На мястото на произшествието бил ищецът Д., който според докладната записка на полицейския служител бил във видимо нетрезво състояние. Същият бил задържан за 24 часа със заповед рег. № 1529 от 09.11.2021 г. на полицейски служител. С постановление от 10.11.2021 г. на разследващ полицай (ДП л. 64-65) ищецът бил привлечен като обвиняем за опит за убийство на Д. М. И. - престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 НК.

Обвинението е било предявено на ищеца в присъствието на служебен защитник. С постановление от 10.11.2021 г. на прокурор в СГП ищецът бил задържан за 72 часа (ДП л. 68). С протоколно определение от 12.11.2021 г. по НЧД № 4468/2021 г. на СГС на Д. била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Мярката за неотклонение е отменена с постановление от 26.07.2022 г. на прокурор в СГП (л. 6-7). На 02.09.2022 г. прокурор в СГП внесъл в СГС обвинителен акт по повдигнатото обвинение на ищеца В. П. Д. за престъпление по чл. 115 вр. чл .18 НК. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 3522/2022 г. на СГС НО. В първите две заседание на 27.09.2022 г. и 13.10.2022 г. съдът не е дал ход на делото. Делото е било разгледано в общо - на 08.11.2022 г. - разпоредително заседание, на 08.12.2022 г. - първо заседание, на 31.01.2023 г., на 15.02.2023 г., на 17.03.2023 г., на 21.04.2023 г. - недаден ход, на 01.06.2023 г. и на 12.06.2023 г., когато съдебното следствие е било приключено, съдът е изслушал съдебните прения и е произнесъл присъдата си. При разследването в досъдебното производство и в хода на съдебното следствие се установява, че на 09.11.2021 г. между ищеца и пострадалия И. възникнал конфликт, при който ищецът в пияно състояние нанесъл на пострадалия удари по главата със счупена бутилка, и в областта на шията с нож, при което му причинил шест разкъсно-контузни рани по главата и три порезни рани в областта на шията. С присъда № 101 от 12.06.2023 г. съдът признал подсъдимия В. П. Д. за невинен и го оправдал по обвинението в престъпление по чл. 115 в. чл. 18 НК. Срещу присъдата не е бил подаден протест в срока по чл. 319 ал. 1 НПК и тя е влязла в сила на 28.06.2023 г. В мотивите на присъдата наказателният съдебен състав е приел, че доказателствата не обосновават наличието на пряк умисъл у подсъдимия за умъртвяване на пострадалия И., поради което деянието следва да се квалифицира като умишлено причиняване на лека телесна повреда - престъпление по чл.

130 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Тъй като пострадалият И., който е бил частен обвинител, в хода на съдебното производство е починал, а неговият наследник не е встъпил като частен обвинител, не е била налице възможност за признаване на подсъдимия за виновен за това престъпление.

От приложената към наказателното дело справка за съдимост (ОХ 1927) се установява, че Д. е бил шесткратно осъждан: през 1984 г., 1986 г., 1990 г.

(кражби), 2009 г. (престъпление по чл. 343б НК), 2010 г. (хулиганство) и 2020 г. (престъпление по чл. 343б НК).

3

Видно от приетия като доказателство в първоинстанциоянното производство трудов договор е, че В. П. Д. е бил назначен, считано от 01.07.20221 г. във „Авеста Трейд“ АД, където е заел длъжността „Пазач портиер“ с основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева месечно.

Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от шест месеца съгласно чл. 70, ал. 2 КТ. От служебна бележка, издадена от „Авеста Трейд“ АД, намираща се на л. 50 от гр. д. №10227/2023 г. на СГС, се установява, че Д. е полагал реално труд по случения трудов договор за периода от 01.07.2021 г. до 10.11.2021 г., като трудовото правоотношение е прекратено поради задържането на работника по процесното наказателно производство. В служебната бележка се посочва освен това, че поради изпълнението на служебните задължения без забележки работодателят е имал намерение да бъде продължен трудовия договор като безсрочен.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 22.09.2022 г. е, че В.

П. Д. е заплатил сумата от 800 лева на адв. В. А. за правна защита по НОХД № 3522/2022 г. по описа на СГС НО.

От приетата в първоинстанционното производство като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че към дата 10.11.2021 г. - датата на задържането, при ищеца били установени коксартроза на лявата тазобедрена става и данни за развита втори стадий на асептична васкуларна некроза на главата на лявата бедрена кост. По време на задържането на Д. били извършвани прегледи по повод оплакванията от болка в левия крак, било предписано медикаментозно лечение, без да е било провеждано друго лечение. При прегледа за целите на експертизата бил установен увреден ортопедичен статус, болки в долните крайници, ограничение на движението на лява тазобедрена става, хипотрофия на мускулатурата на левия крак и скъсяването му спрямо десния. Патологичният процес на лявата тазобедрена става бил установен с АМР изследване на 16.09.2020 г. и в този момент е бил във втора фаза, от което вещото лице е направило извод в отговор на четвърта задача, че към този момент заболяването е било развито и е стартирал необратим процес.

От приетата в първоинстанционното производство като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-психиатрична и психологична експертиза, се установява, че във връзка със задържането си в следствения арест Д. е преживял хронично негативно емоционално състояние, съпроводено с идеи за безперспективност и базизна екзистенциално песимистична нагласа в депресивен стил. Вещите лица не са установили пряка причинна връзка между разстройството в речта на ищеца и наказателното производство, водено срещу него.

Въззивният съд кредитира обсъдените съдебно-медицинска и съдебнопсихиатрична и психологическа експертизи, тъй като те са изготвени след преценка на данните по делото и след лични прегледи на ищеца, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси.

4

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Въз основа на установените фактически обстоятелства неправилен и необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че предявените искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са недоказани по основание.

Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от засегнатото лице вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Анализът на събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство води до категоричен извод на въззивния съд, че Д. е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 4 ЗОДОВ.

Неоснователно е възражението на Прокуратурата на Република България, че в случая не е налице фактическия състав, въз основа на който да се ангажира нейната отговорност за обезщетение на претърпените вреди.

Необосновани се явяват възраженията за липсата на елементи от фактическия състав на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените вреди. В разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на предявените искове са налице – установени са по категоричен начин. Следва да се посочи, че всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това води на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. В случая с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били незаконосъобразни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при определяне на размера на претъпените вреди. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответните длъжностни лица.