Определение № 128 от 12.05.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас , 11.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Захарин П. Захариев

Катя Й. Господинова

Светлин И. Иванов като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно наказателно дело № 20212100600306 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по жалба от заинтересованите лица - В.К. и Н.Х., в качеството им на управители на „***“ ЕООД, ЕИК 131******, срещу Определение № 260280 от 22.02.2021. по ЧНД № 264/2021 г. по описа на РСБургас, с което е потвърдено Постановление на прокурор от РП-Бургас от 04.01.2021г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 8/2013г. по описа на ОД на МВР-Бургас, пор. № 72/2013, РП-Бургас, пр.вх. № 11979/2012 по описана на РП-Бургас/ на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В жалбата се посочва, че атакуваното определение е неправилно и необосновано. Изложени са съображения за допуснати от районния съд, съответно и от наблюдаващия прокурор, нарушения при извършения от тях анализ на доказателствената съвкупност по делото. Съдът неправилно бил кредитирал показанията на лицата, работещи в дружествотолизингополучател - „Р.“ АД, които в действителност били участвали в деянието. Свид. Х. ясно съзнавал, че предоставеният на дружеството мотокар с газов двигател „NISSAN H25“, модел „CPQD30“, сер. № **********, вече не се намирал на територията на Република България – информация, която получил от лицето, разпоредило извършването на сделката с мотокара – свид.

М., а също знаел и че не били изплатени задълженията по лизинговия договор.

Въпреки това, този свидетел казал на служител на „***“ ЕООД, при извършена от страна на последния проверка, че процесната вещ се намирала в гараж на трето лице – свид. С.Н.. Безспорно било установено, че свид. М. еднолично управлявал дружеството, включително и извършвал плащането по договорите на дружеството, от което следвало, че същият бил запознат със задълженията на последното към лизингодателя, както и с условията по 1 договора. Разпоредбите на чл.342, ал.3 от Търговския закон, чл.9 от Договора за лизинг и чл.32 от общите условия към него изисквали прехвърлянето на собствеността да се осъществи с нова, нарочна сделка. От показанията на свид. Ж.М. се установявало, че свид. М. сам организирал транспортирането на мотокара и лично представил нужните документи, и представлявал дружеството, без същото да е придобило собствеността върху вещта.

Действията по разпореждането били извършени 2 месеца преди да се преустановят плащанията по договора, което сочело, че не било възможно у свид. М. да се е формирала представа, че дружеството вече е било собственик на мотокара. Всички доказателства по делото ясно и недвусмислено сочели, че свид. М. осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, като се разпоредил с инкриминираната вещ – продал я на ливанско дружество, управлявано от бившата му съпруга. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на прокуратурата „за повдигане на обвинение на заподозрените лица“.

По делото е постъпило становище от прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, в което е изложено, че така подадената жалба следва да бъде оставена без уважение. Прокурорът счита, че правилно съдът приел, че от обективна страна било осъществено престъплението по чл.206, ал.1 от НК относно процесната вещ – мотокар с газов двигател „NISSAN H25“, модел „CPQD30“, сер. № **********, но също така бил правилен и изводът на съда, че деянието не било осъществено умишлено. От доказателствата по делото не можело да се направи обоснован извод, че някое от лицата, работещи в дружеството „Р.“ АД, умишлено са извършили действия по разпореждане с посочената вещ, знаейки, че не били изпълнени условията по договора за лизинг. В показанията си свид. М. отричал да е извършил продажбата на вещта. Във фактурата към митническите документи било видно, че за изпращач е било вписано името на Ж.М., който бил търговски представител и не разполагал с представителна власт да се разпорежда с имущество на дружеството. В заключение е посочено, че предвид датата на извършване на деянието – 03.08.2010г., до момента на постановяване на атакувания акт за прекратяване на наказателното производство, били изтекли повече от десет години. Предвид изложеното и съгласно разпоредбите на чл.80, ал.1, т.3 от НК, по отношение на обсъжданото дотук престъпление бил изтекъл предвиденият в закона давностен срок за наказателно преследване, което било още едно основание за прекратяване на досъдебното производство на основание чл.24, ал.1, т.3 от НК.

След преценка на казаното определение, изложените от страните аргументи и всички налични по делото доказателства, в предмета и в пределите на въззивната проверка, съдът намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок от процесуално легитимно лице и с нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

2

Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител на 04.01.2013 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК – с постановление на прокурор от РП-Бургас, за това, че на неустановена дата през месец октомври 2010г. противозаконно присвоил чужда движима вещ - мотокар с газов двигател марка „Нисан – Н 25“, модел „CPQD30“, сер. № **********, която владеел - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство били разпитани множество свидетели, като за част от тях са били проведени и допълнителни, посъдържателни разпити, събрана била обилна документация от различни институции и юридически лица, свързана с предмета на делото и дейността на дружеството-лизингополучател, назначена била оценъчна експертиза и били приложени множество други писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

От изложеното е видно, че в хода на разследването са положени необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, и в достатъчен обем са събрани доказателства, необходими за разкриване на обективната истина - както гласи принципът, заложен в чл.13 от НПК. Настоящият състав счита, че чрез задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, съобразен с правилата на формалната логика, прокурорът с постановлението си, а съдът с атакуваното определение, са извели правилните фактически изводи, а също и правни такива. Тази съвкупност е интерпретирана коректно, без да бъде изопачавана или подменяна, поради което възраженията за необоснованост на двата акта са несъстоятелни.

В обобщен вид, фактическата обстановка по делото е следната:

На 26.11.2007г. между „***“ ООД (лизингодател) и „Р.“ АД (лизингополучател) - последното, представлявано от свид. И.Н., бил сключен Договор за финансов лизинг на оборудване с остатъчна стойност № 008499RF-001 (л.11-13 от досъдебното производство), по силата на който лизингодателят се задължил да придобие оборудване - 1 бр. нов газокар Хели, модел „CPQD30“, сер. № **********, и да го предостави на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение, описано в приложения към договора погасителен план (л.46 от досъдебното производство). На 03.12.2007г., в изпълнение на посочения договор, на „Р.“ АД бил предоставен един брой мотокар с газов двигател „NISSAN H25“, модел „CPQD30“, сер. № 3

********** (л.20 от досъдебното производство). Така посочената вещ била съхранявана и използвана от лизингополучателя в принадлежащата на същия площадка за сепариране на отпадъци и опаковки, находяща се в с. ***, Бургаска област. В началото на месец август 2010 година мотокарът, бил продаден на дружество – „М.” ЕООД (“М.” S.A.R.L.), Ливанска република.

Той бил транспортиран до пристанище Бургас, след което натоварен в контейнер за износ и видно от изходящ карго манифест № 502 от 11.08.2010г., на същата дата бил изнесен от страната. Необходимите за това документи били представени в Митница Бургас от служител на „М.“ ЕООД, ЕИК 102****** – спедиционно дружество, осъществяващо и митническо агентиране, по поръчение на Ж.М. – член на надзорния съвет на „Р.“ АД, който многократно преди това посещавал същото дружество във връзка с търговската дейност на „Р.“ АД. Последният сторил това в изпълнение на указаното му от свид. Т. М. – представител на „Р.“ АД и също член на съвета на Директорите, който реално ръководел дейността на дружеството.

Лизингополучателят заплащал дължимите по договора вноски коректно, но през месец декември 2010г. същият заплатил вноската частично – 416.06 лева, от дължими 748.02 лева, след което спрял изцяло плащанията към лизингодателя. По договора за финансов лизинг останала неизплатена сумата в размер на 5 195.50 лева, включваща остатъчната стойност по договора – 3 211.21 лева, начислени наказателни лихви (до 26.09.2012г.) и сумите по сключените застраховки на вещта.

Към края на 2011 година от „***“ ЕООД било изпратено писмо до лизингополучателя във връзка с преустановените плащания по договора за финансов лизинг, с което свид. Х.Х. – служител в „Р.“ АД, се запознал.

Същият направил справка в счетоводството на дружеството, откъдето получил информация, че всички вноски за мотокара били изплатени, като останала за плащане само таксата за прехвърляне на собствеността върху коментираната вещ. Незабавно провел телефонен разговор със свид. М., който още на 16.08.2010г. бил напуснал пределите на Република България. Последният го уведомил, че вноските по договора за финансов лизинг били изплатени, а вещта се намирала в Ливанската Република.

С Решения от 13.06.2012 и 20.01.2014г. по търговско дело 5479/2011г., Софийски градски съд обявил неплатежоспобността на „Р.“ АД, с начална дата 4

31.12.2010г., и съответно прекратил производството по несъстоятелност спрямо същото дружество и го заличил от търговския регистър.

Представените по делото писмени доказателства – договор за финансов лизинг, погасителен план, приемо-предавателен протокол, справка за издавани счетоводни документи от лизингодателя, както и разпитите на свидетелите Г.А., Х.Х., Г.П. и Ж.М., безспорно сочат, че на 26.11.2007г. между „***“ ООД и „Р.“ АД е бил сключен договор за финансов лизинг, въз основа на който на последното е предадена инкриминираната вещ. Няма спор, че до октомври 2010 година, лизингополучателят е бил коректен платец по договора. Видно от представените извлечения, същият е изплащал редовно и в цялост дължимите по договора лизингови вноски. Също така е безспорно установено, посредством приложените в хода на разследването документи от Митница Бургас (л.10-л.21, том 3 от досъдебното производство), че на 11.08.2010г. мотокарът е напуснал територията на Република България.

Показанията на свид. С.Д. (л.31-л.33, том 4 от досъдебното производство), който към момента на извършване на деянието е бил управител на „М.“ ЕООД, допринасят за изясняване на обстоятелството кое именно е било лицето, обезпечило с необходимите документи износа на мотокара – фактура, опаковачен лист с описание на стоката, намираща се в контейнера за превоз.

Същият посочва, че от направената от него справка в архивите на дружеството, документите относно „Р.“ АД са били представени от свид.

Ж.М., като оставеният телефон за връзка бил 0894 *** ***. Казаното обстоятелство се потвърждава и от показанията на М., който твърди, че в отговорностите му като служител в дружеството са спадали и комуникацията с различните митнически управления, логистични организации, включително „М.“ ЕООД, както и снабдяването на посочените със съответните документи.

Потвърждава, че горепосоченият телефонен номер е използван от него, докато е заемал длъжността „търговски директор“ в „Р.“ АД. Сочи още, че всичките му действия във връзка с горното са били предприемани след изрично нареждане от свид. М., тъй като не притежавал правомощия за това.

Последният е организирал дейностите по сортиране и товарене в контейнери на предназначените за износ стоки и по заплащането на транспортните и други разходи.

Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4b69b5b-65b7-4586-b56e-9d1670d57269