Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 03.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 51/2022
Вид
Решение № 184
Подписан
03.06.2022
В сила
03.06.2022
Състав
Даниела Каролова Телбизова Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.109 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Стара Загора, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20225500500051 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „М.Т.“ ЕООД – гр.К. срещу решение № 260369/13.08.2021 г. по гр.д.№ 714/2020 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо поради липсата на пасивна легитимация за въззивното дружество и поради наличието на строителни книжа.

Евентуално се обжалва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Излагат се конкретни оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно недоказаност на оспорването от въззивника на представения от насрещната страна констативен нотариален акт за собственост, както и относно приетото ограничаване за ползване на сградата „чепкало“, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Претендира се обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото, евентуално – неговата отмяна и постановяването на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Претендира се и присъждането на съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок въззиваемият „Т.“ ООД- гр.К., е представил 1 отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е доводи, че обжалваното решение е допустимо и правилно, т.к. първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи, съответстващи на материалния закон.

Претендира за потвърждаването на първоинстанционното решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от законния си представител и от процесуален представител, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за обезсилване или отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което производството бъде прекратено или предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемото дружество се представлява от законния си представител и от процесуален представител, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и приложимите материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Т.“ ООД с р е щ у „М.Т.“ЕООД, с която е предявен иск по чл.109 от Закона за собствеността, с който се претендира осъждането на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в поставянето на два броя метални контейнери с размери съответно 3,10 м./5,20 м, със застроена площ от 16,12 кв.м., и 2/60м./4,60/м., със застроена площ от 11,96 м., изградени от метална конструкция, с външни ограждащи елементи от „сандвич“ панели, подова конструкция изградена от метална скара, положени върху трамбован естествен терен, както и изградените към тях метални навеси с размери съответно от 3,10 м./ 5,00 м. към металния контейнер № 1, и 2,60 м./1,00 м., към метален контейнер № 2, с които пречи на ищцовото дружество да упражнява правото си на собственост върху ПИ № ***, както и върху сгради с идентификатори № *** и

***, както и да възстанови предишното положение на имота като премахне металните контейнери и навесите към тях.

Ищецът е изложил твърдения, че е собственик на 410/6291 ид.части от 2

ПИ № ***, с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., както и на построените в него сграда-чепкало с площ от 260 кв.м., с идентификатор № *** и сграда-дюшеци с площ от 150 кв.м., с идентификатор №***, както и на още шест сгради, находящи се в поземления имот с идентификатори № ***, № ***, №

***, № ***, № *** и №

***, както и на ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***, по силата съответно на договор за покупко-продажба от 31.07.1997 г. и договор за прехвърляне на предприятие от 02.06.2003 г., на договор за покупко-продажба от 04.11.2004 г., и на приращение.

Твърди, че в неизвестен момент, но преди м.юни 2018 г. ответното дружество е поставило в поземления имот метален контейнер с размери съответно 3,10 м./5,20 м, със застроена площ от 16,12 кв.м., изграден от метална конструкция, с външни ограждащи елементи от „сандвич“ панели, подова конструкция изградена от метална скара, положен върху трамбован естествен терен /контейнер № 1/, а в края на м.септември 2018 г. е поставило метален контейнер с размери 2/60м./4,60/м., със застроена площ от 11,96 м., изграден от метална конструкция, с външни ограждащи елементи от „сандвич“ панели, подова конструкция изградена от метална скара, положен върху трамбован естествен терен /контейнер № 2/. За поставянето на контейнерите на „М.Т.“ ЕООД било издадено разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г. на главния архитект на Община К.. Освен това към тези контейнери ответното дружество изградило и метални навеси с размери съответно от 3,10 м./ 5,00 м. към металния контейнер № 1, и 2,60 м./1,00 м., към метален контейнер № 2, като по този начин увеличило реалната площ, заеманата от контейнерите.

Твърди, че поставянето на контейнерите в поземления имот от страна на „М.Т.“ ЕООД било извършено незаконосъобразно, т.к. към момента на издаване на разрешението за поставянето им ответното дружество не притежавало право на собственост върху поземления имот, а освен това нямало и писменото съгласие на собствениците на терена, които били „Т.“ ООД и ЕТ“М.-Д.Т.“, или писмен договор за наем за заетата площ с тях, поради което и самото разрешение за поставяне било издадено незаконосъобразно. Освен това твърди, че контейнерите били поставени по начин, препятстващ „Т.“ ООД да упражнява правото си на собственост върху земята и върху сграда-чепкало с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***, т.к. били поставени в непосредствена близост до двете сгради, като пречели използването на южния вход на сградачепкало и препятствали достъпа до двете сгради.

С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск, като е възразило, че не е пасивно легитимирано да отговаря по него. В тази насока е изложило довод, че собственик на 5881/6291 ид.части от поземления имот е ЕТ“М.-Д.Т.“, чийто праводател „Т.*“ООД към момента на поставяне на контейнерите е дал съгласието си, т.е. е 3 взел решение за поставянето им, поради което „Т.“ ООД не може да оспори това действие на управление на съсобствения имот.

Изложено е и възражение, че поставянето на контейнерите е законно, т.к. е налице издадено разрешение за поставяне, което не е отменено, а за издаването му е било налице съгласие на собственика на имота „Т.-*“ООД.

Изложени са и възражения, че поставените контейнери не пречат на ищеца да използва сграда-чепкало, която има и друг вход, както и че южния вход е бил изграден без строителни книжа.

Оспорено е, че „Т.“ ООД притежава право на собственост върху ½ ид.част от сграда с идентификатор № *** по силата на приращение, т.к. сградата съществувала към момента на покупката от негова страна на идеалните части от терена и другите сгради, построени в поземления имот.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че контейнерите са били поставени от „М.Т.“ ЕООД незаконосъобразно, т.к. разрешението за поставянето им е било издадено в нарушение на закона, както и че пречат на „Т.“ ООД да използва по предназначение южния вход на сграда-чепкало и препятстват достъпа до сграда с идентификатор № ***.

Правно-относимите факти са били правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, поради което въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 31.07.1997 г. ЕТ “И.П. - О.П.” е закупил от “Т.-*” АД сграда-чепкало с площ от 260 кв.м., с идентификатор № *** и сграда-дюшеци с площ от 150 кв.м., с идентификатор №***, построени в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.К..

С договор за покупко-продажба от 18.01.2001 г. О.И.П. е закупил от „Т.*“ АД построените в поземлен имот с идентификатор № *** шест сгради с идентификатори № ***, № ***, №

***, № ***, № *** и №

***.

С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 02.06.2003 г.

„Т.“ ООД е придобило търговското предприятие на ЕТ “И.П. - О.П.”.

С договор за покупко-продажба от 04.11.2004 г. „Т.“ ООД е закупило от О.И.П. построените в поземлен имот с идентификатор № *** шест сгради с идентификатори № ***, № ***, №

***, № ***, № *** и №

***.

С констативен нотариален акт от 23.11.2004 г. „Т.“ ООД е признато за собственик на сграда-чепкало с площ от 260 кв.м., с идентификатор № 4

*** и сграда-дюшеци с площ от 150 кв.м., с идентификатор № ***, построени в поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР на гр.К. по силата на покупка.

Сградите с идентификатори №***, № ***, №

***,

№

***,

№

***,

№

***, № *** и № ***, намиращи се в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.К. съгласно удостоверение за търпимост № 6/20.01.2020 г. на Община К. представляват търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

С влязло на 13.08.2019 г. в сила съдебно решение „Т.“ ООД е признато по отношение на „Т.-*“ АД и „М.Т.“ ЕООД за собственик на 410/6291 ид.части от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.К..

С констативен нотариален акт от 02.12.2019 г. „Т.“ ООД е признато за собственик на ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.К..

Безспорно се установява също, че с договор за покупко-продажба от 17.07.2018 г. „М.Т.“ ЕООД е закупило от „Т.-*“ АД поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.К..

С договор за извънсъдебна спогодба от 12.09.2018 г. „М.Т.“ ЕООД и „Т.-*“ АД са развалили договора за покупко-продажба от 17.07.2018 г.