Решение № 437 от 05.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300500079 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 против Решение №1068/29.03.2022г. постановено по гр.д.№11695/2021г. по описа на ПРС, пети гр.с ., в частта с която се осъжда „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на А. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. „първо” ЗЗД сума в размер на 833, 19 лв.- възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *** от ***г. като предадена от ищцата на ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.07.2021г./ до окончателното й погашение и в частта с която се прогласява на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК по предявения иск от В. В.

И., ЕГН ********** срещу „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 нищожността на клаузите от раздел VI- ти от Договор за потребителски кредит № *** от ***г., сключен между страните, касаещи заплащането на възнаградителна лихва. Решението на първата инстанция в посочената част, се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и

1 постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се, въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли претенциите като неоснователни. Претендират се разноски, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна в случай, че е уговорено над минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г.

Въззиваемите А. И. И., ЕГН ********** и В. В. И., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Д. Б. оспорват жалбата като неоснователна, молят да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в полза на адвокатско дружество „Г.“, общо в размер на 720лв с ДДС по Наредба №1/09.07.2004г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба депозирана от А.

И. И. и В. В. И. срещу „Профи Кредит България” ЕООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове, а именно: иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата А. И. И. сума в общ размер от 1814, 81 лв., от която 833, 19 лв.- възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *** от ***г. и 981, 62 лв.- възнаграждение по клаузата от раздел VI- ти в договора, касаеща пакет от допълнителни услуги, като предадена от ищцата на ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.07.2021г./ до окончателното й погашение и иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между ищеца В. В. И. и ответника „Профи Кредит 2

България” ЕООД, че клаузите от раздел VI- ти от договора за кредит, касаещи заплащането на възнаградителна лихва и пакет от допълнителни услуги са нищожни, тъй като с включването на тяхната стойност, ГПР по договора е повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и че същите са противоречащи на добрите нрави.

Ищците поддържат, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от ***г., по силата на който ответното дружество им е предоставило сума в размер от 5000 лв, като ищците отговарят солидарно пред кредитора. Сумите по договора били заплащани единствено от ищцата А. И., която към момента на подаване на исковата молба е заплатила на кредитора сума в общ размер от 9000 лв. Твърди се, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея.. Възразява се и че възнаградителната лихва по договора е противоречаща на добрите нрави, доколкото превишава три пъти законната. Доколкото сумите по договора са заплащани само от единия солидарен длъжник- А. И.

И., то именно същата предявява претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД за връщане на недължимо платеното за възнаградителна лихва и пакет от допълнителни услуги по недействителния договор. Що се касае до другия солидарен длъжник- В. В. И., то същия претендира в отношенията между него и кредитора да бъде прогласена нищожността на клаузите от раздел VI- ти от договора за кредит, с които третират заплащането на възнаградителна лихва и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че договорената възнаградителна лихва не е противоречаща на добрите нрави; че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплатят длъжниците и месечният размер на дължимата погасителна вноска, а клаузата за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е индивидуално договорена с потребителите.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен. Доколкото съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят 3 връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквато се явява възнаградителната лихва и възнаграждение по клауза касаеща пакет от допълнителни услуги, съдът е приел, че платената от ищцата на ответника сума по клаузата за възнаградителна лихва и възнаграждение по клауза касаеща пакет от допълнителни услуги, се явяват недължимо платени. Въпреки, че неспазване на разпоредбите на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК води до цялостна недействителност на договора за кредит, доколкото ищецът В. В. И. претендира недействителност на договора за кредит единствено в частта, касаеща възнаградителната лихва и пакета от допълнителни услуги, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, е прогласена единствено нищожността на тези клаузи от раздел VI- ти от договора за кредит, тъй като с включването на тяхната стойност, ГПР по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано, като пред въззивната инстанция поддържа оплакванията, че договорът за кредит отговаря на всички законови императивни изисквания и не съдържа неравноправни клаузи противоречащи на закона или на добрите нрави, поради което същият не е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на 4 база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд. След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Установява се по безспорен начин по делото, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и А. И. И. и В. В. И. като заематели, е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., по силата на който на ищците е предоставена от ответника в заем сума от 5 000 лева, при годишен лихвен процент 39.10% и годишен процент на разходите по заема в размер на 46.29% .

Действително, решението на районният съд се обжалва само в частта касаеща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., но доколкото претенцията се базира на връщане на парична сума при начална липса на основание - нищожен договор, то на преценка подлежи целият договор за кредит, включително и договорената клауза за възнаграждение от раздел VI- ти в договора, касаеща пакет от допълнителни услуги.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че както правилно е отбелязал районния съд сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е 5 сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Установява се от съдебно счетоводната експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, че в съдържанието на процесния договор за кредит, в размера на годишния процент на разходите по заема договорен от 46.92%, са включени единствено разходите за договорна лихва. Възнаграждението за пакет „допълнителни услуги“ не е включен в размера на ГПР по Договора за кредит като в случай, че в ГПР се включи това възнаграждение, то общия размер на ГПР възлиза на 116.9395%, който размер надвишава значително договорения такъв от 46.92%.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждението за пакет „допълнителни услуги“, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.