Решение № 8697 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8697 гр. С., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110154438 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. у. П.“ ЕООД срещу „Ф. И. Г. ЕООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4080,42 лв. /2086,59 евро/, представляваща неизплатена цена за предоставени услуги по фактура

№

**********/**.**.**** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 20.05.2025 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 2328,69 лв. /1191,15 евро/, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.12.2020 г. до 20.05.2025 г.

В исковата молба, уточнена с молби от 10.06.2025 г., 30.07.2025 г. и 04.02.2026 г. се твърди, че по силата на писмен договор от 12.10.2020 г. ищецът, в качеството на изпълнител е приел да извърши за ответника, в качеството му на възложител извозване на земни маси, натоварване на строителни материали със собствена механизация – булдозер и правоспособни машинисти на обект на възложителя – „Разширяване на газопроводна инфраструктура на „Б. г.“ ЕАД успоредно на северния „Главен газопровод на българо-сръбската граница на територията на Република България по раздел А1, уч. „Х. – П.“. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора приемането на извършваните услуги се извършвало с ежедневни писмени отчети, а дължимата сума се определяла на всеки 30 дни на база актове за периода.

Твърди се, че ищецът е изпълнил в пълен обем заявеното от възложителя, като за извършените дейности били издадени фактура

№

*********/**.**.**** г. на стойност 10808,40 лв. с ДДС и фактура № **********/**.**.**** г. на стойност 9160,42 лв. с ДДС. Твърди се, че ответното дружество е погасило задълженията по първата фактура с две 1 плащания извършени на 27.01.2021 г. и на 01.02.2021 г. По фактура № **********/**.**.**** г. ответникът е извършил плащане на 17.03.2021 г. на сумата от 4580 лв. и на 16.12.2021 г. на сумата от 500 лв., като сумата от 4080,42 лв. е останала непогасена. Претендира обезщетение за забава върху тази сума в размер на 2328,69 лв., начислена за периода от деня, следващ издаването на фактурата /08.12.2020 г./ до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва качеството и обема на предоставените услуги, както и твърдението, че задълженията не са погасени изцяло. Оспорва иска за лихви. Поддържа, че приложените към исковата молба фактури не са подписани от страните и не са приложени протоколи за извършена работа. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото наличието на сключен между страните валиден договор за изработка, неговият предмет (права и задължения на страните, видове работа, възнаграждение и др.), изпълнението на възложената работа съобразно уговореното и приемането й от възложителя без възражения, както и размера на претендираното възнаграждение.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че възложената работа не е изпълнена или че дължимото е платено изцяло.

С доклада по делото е отделено за безспорно между страните наличието на валидно възникнало облигационно отношение въз основа на писмен договор за изработка от 12.10.2020 г.

По делото е представен договор от 12.10.2020 г., сключен в гр. С., с който ответникът възложил на ищеца като изпълнител извозване на земни маси, натоварване на строителни материали със собствена механизация – булдозер и правоспособни машинисти на обект на възложителя – „Разширяване на газопроводна инфраструктура на „Б. г.“ ЕАД успоредно на северния „Главен газопровод на българо-сръбската граница на територията на Република България по раздел А1, уч. „Х. – П.“ – чл. 1, ал. 1, със срок на договора от един месец – чл. 2, срещу единична цена на извършване на услугите по чл. 1, ал. 1 от 750 лв./мсм без включен ДДС – чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора приемането на извършените услуги по договора се извършвало с подписване на ежедневни писмени отчети (дневен акт на машината). Дължимата сума се определяла на всеки 30 дни, на база дневните актове за периода, с двустранно подписан протокол. Уговорено е всички плащания по договора да се извършват по банков път по сметка на изпълнителя в 30-дневен срок от датата на подписване на протокола и 2 издадена от изпълнителя фактура – чл. 3, ал. 4 от договора.

По делото са представени фактура № **********/**.**.**** г. за сумата от 9160,42 лв., с продавач „Т. у. П.“ ЕООД, с посочено основание и предмет на сделката „услуга с булдозер, транспорт на булдозер от обект, приспадане на гориво“, фактура № *********/**.**.**** г., с продавач „Т. у. П.“ ЕООД, с посочено основание и предмет на сделката „услуга с булдозер“ на стойност 10808,40 лв. Фактурите са подписани само от представител на изпълнителя, не и от представител на възложителя.

Представена е дневна карта на машина „Б. Л. ***“, до „Ф. И. ЕООД, съдържаща подпис за „приел“ работата, в която са попълнени дати от 01.11.20 г. до 20.11.20 г., от 8 до17 часа, и пробег в км за всеки от дните.

Представена е дневна карта на машина „Б. Л. ***“, с водач Д. Г. до „Ф.

И. ЕООД, съдържаща подпис за „приел“ работата, в която са отбелязани дати от 21.11 до 26.11, от 8 до17 часа, 8 ч/мсм и пробег в км за всеки от дните.

Представено е уведомително писмо от 28.10.2021 г., съгласно което фактура № ****/**.**.**** г. останал непогасен остатък от 4580,42 лв., който ищецът поканил ответника да издължи изцяло до 12.11.2021 г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно дадено, съгласно което фактура № **********/**.**.**** г. и фактура № *********/**.**.**** г. са осчетоводени в счетоводството на „Ф. И. Г. ЕООД и са отразени в дневниците за покупките за м.ноември 2020 г. м.декември 2020 г. към месечните справки-декларации по ЗЗДС, подадени в НАП от ответното дружество. Съгласно заключението фактурите са отразени като доставки с право на пълен данъчен кредит, с което ответното дружество е ползвало право на данъчен кредит по фактурите. Отразени са плащания и в счетоводството на двете дружества. Съгласно счетоводните данни на страните дължимата от ответника сума възлиза на 4080,42 лв. по фактура № ****/**.**.**** г.

Обезщетението за забава върху посочената главница за периода от 08.12.2020 г. до 20.05.2025 г. възлиза на 2136,73 лв. с равностойност 1092,49 евро.

Вземането за възнаграждение по договор за изработка произтича от осъществяването на следните факти: наличие на валиден договор, с който изпълнителят се е задължил да изработи нещо по поръчка на другата страна – възложител, изпълнение на възложената работа и предаването, респ. приемането й от възложителя. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа.

Вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителите. Приемането на извършената работа при договора за изработка обхваща два елемента фактическото получаване на изработеното от поръчващия и изявление, че изработеното съответства на поръчаното. За установяване качеството му на изправна страна по договора ищцата дължи пълно доказване на обстоятелствата, обосноваващи претенцията й, а именно че е извършила уговорената работа, и че работата е била приета от 3 възложителя по договора без възражения (а в противен случай - че работата не е била приета от страна на последния, но отговорността за това е негова, а не на изпълнителя). В този смисъл приемане има само, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено заявление на поръчващия, че счита работата приета, съгласно договора.

По делото е спорно изпълнението на възложената работа от страна на ищеца.

Въз основа на писмените доказателства и заключението на вещото лице се установи, че възложителят на работата е отразил в счетоводните си регистри издадените от изпълнителя фактури за услугите, за които е начислено претендирания остатък от възнаграждението. Счетоводното отразяване на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях следва да се тълкуват като несъмнено признание на ответника - възложител не само за възникване на задължението за плащане на възнаграждение, но и за размера на възнаграждението, като се има предвид обстоятелството, че осчетоводената при него стойност на дълга, върху която е ползван данъчен кредит, съвпада напълно с размера на сумите, за които са издадени фактура № **********/**.**.**** г. и фактура № *********/**.**.**** г. Следва да се посочи, че в съдебната практика е прието еднопосочно, че ако възложителят, респ. негов представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол. /така решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 178/13.10.2017 г. по т. д. № 638/2017 г. на ВКС, II т. о. и др./. Този извод следва и от представените по делото протоколи за периода от 01.11.2020 г. до 26.11.2020 г. за приемане на работата, удостоверено с подпис на представител на възложителя.

Предвид изложеното съдът намира, че от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал по несъмнен начин се установява, че ищецът е изпълнил възложената услуга, а ответникът е приел извършената работа.

Ответното дружество - възложител не е изпълнило задължението да заплати на ищеца-изпълнител остатъка от дължимото възнаграждение по договора от 12.10.2020 г. Настоящият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан до размер на претендираната сума от на 4080,42 лв. /2 086,29 евро/.

Ответното дружество дължи на ищеца законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 20.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неизпълнение на парично 4 задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай в чл. 3, ал. 4 от договора е уговорен срок за изпълнение на задължението за плащане на цената за работата в 30-дневен срок от датата на подписване на протокол и издадена от изпълнителя фактура, т. е. срокът за плащане на цената по процесната фактура е изтекъл на 06.01.2021 г., Ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от 07.01.2021 г. до 20.05.2025 г., която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор, достъпен на сайта на КФН https://eis.fsc.bg/ възлиза на 2 102,45 лв. / 1 074,97 евро/, за която сума и период искът е основателен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2 328,69 лв. /1 191,15 евро/ и за периода от 08.12.2020 г. до 06.01.2021 г. следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК за сумата от 256,36 лв. /131,07 евро/ за държавна такса, сумата от 900 лв. /460,16 евро за адвокатско възнаграждение, сумата от 204,50 евро за депозит за вещо лице, сумата от 40 лв. /20,45 евро/, сумата от 500 лв. /255,65 евро/ за разноски в обезпечителното производство.