Решение № 185 от 12.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000503215 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 91403/21.08.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищцата В. И. Й. чрез пълномощника – адвокат Т. Х. от САС - срещу решение № 4119 от 9.07.2024 г. на СГС , ГО I – 4 състав по гр.д.№ 12690/2022 г. в отхвърлителната част за сумата в размер на 31 000 лева .

Въззивната жалба съдържа оплакване за постановяване на решението в нарушение на процесуалния закон поради необсъждане на всички събрани доказателства, в т.ч. заключението на съдебно – медицинската експертиза и свидетелствата на Я. Н. и за неговата необоснованост поради липсата на оценка на следните обуславящи вредите обстоятелства: характера и тежестта на телесните увреждания,получения посттравматичен стрес, продължителността на търпените болки и битови неудобства, дългия възстановителен процес, невъзстановената увреда - затруднено дишане през носа, ръста на инфлация и константно присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни спорове . Оспорен като изведен без обсъждане на свидетелствата на водача И. Г. и при недоказаност на връзката с настъпването 1 на обществено опасните последици е изводът за съпричиняването им от ищцата поради липса на поставен предпазен колан като основание за намаляване на обезщетението с 40 % .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият – ЗК „ БУЛ ИНС“АД отговаря чрез пълномощника си – адвокат М. Г. от САК, че въззивната жалба е неоснователна поради недопускане на твърдените в жалбата нарушения и обоснованост на изводите на съда по фактите от предмета на възражението с оглед заключението на комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза .

Привлеченият от въззиваемия помагач – ЗК „ ЛЕВ ИНС“ - е подал чрез юрисконсулт И. Г. отговор, с който е оспорил основателността на въззивната жалба на ищцата .

С искова молба с вх.№ 82001/1.12.2022 г. (по регистратурата на СГС) въззивницата Й. е сезирала СГС с искове по член 432,ал.1 от КЗ и член 86 от ЗЗД за осъждане на ЗК „БУЛ ИНС“АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева , ведно със законната лихва, считано от 8.06.2021 г. по твърдения, че в ПТП на 17.12.2020 г. в района на кръстовището на улица „Джавахарлал Неру“ и улица „704-та“, виновно предизвикано от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил „ Фолксваген“ ,с ДК № *** , е настъпил при изпълнение на маневра – ляв завой удар между него и насрещно движещия се автомобил ,марка „ Рено“, с ДК № ***, управляван от И. Г., в който ищцата е заемала предна дясна седалка.

Получила мозъчно сътресение, фронтална контузия на главата и периорбитален хематом в ляво ; фрактура на носни кости; кръвонасядания и оток в областта на двата околоочни клепача ; лекувана е в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в рамките на четиридневен болничен престой ; за деформацията на носа е проведена ринопластика ; продължила лечението си (с обезболяващи и седативни медикаменти) в домашни условия , като имала оплаквания от главоболие, замайване, слабост, гадене , болки в носа, невъзможност да стои права за дълъг период от време ; дразнене от шум и светлина; засегната била психиката й (при прояви на: чести кошмари, натрапчиви мисли и тревожност, притеснения от обезобразяване) , диагностицирана е с „ посттравматично стресово разстройство“ и е лекувана с 2 антидепресанти и медикаменти за успокоение на нервната система. На 9.03.2021 г. отправила застрахователна претенция с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди .

В срока по член 131 от ГПК ответникът - ЗК „ БУЛ ИНС“ - оспорил исковете по размер ( над сумата от около 5 000 – 6 000 лева ) и въвел възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите поради непоставяне на предпазен колан като факт, улесняващ получаването на всички контузии по главата и лицето.

Помагачът ЗК „ ЛЕВ ИНС“, привлечен от ответника по твърдения, че ПТП е резултат и от поведение ( управление по въздействие на наркотици ) на водача на автомобила, в който ищцата била пътник, оспорил исковете по основание и размер и заявил възражения за самоувреждане на ищцата, евентуално съпричиняване на вредите поради непоставен обезопасителен колан по време на движение .

Влязло в сила като необжалвано е решението в частта относно исковете за присъждане на застрахователно обезщетение до размера от 9 000 лева и законна лихва върху тази сума, считано от 8.06.2021 г. По фактите относно деликтното поведение на застрахования при ответника водач на л.а.

Фолксваген Фокс – предприемане на ляв завой в опасна близост спрямо насрещно движещия се със скорост в диапазона 30 – 50 км/ч автомобил Рено Клио , в който ищцата заема предна дясна седалка и при възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране и пропускането му ; получаването от ищцата в причИ. връзка с ПТП- то от 17.12.2020 г. на всички посочени в исковата молба травматични увреди : контузия на главата в лява челна област, периорбитално кръвонасядане вляво, охлузване на гърба на носа, счупване на костите на носа и сътресение на мозъка и на посоченото посттравматично стресово разстройство и липсата на проведено оперативно лечение на счупените носни кости е формирана сила на пресъдено нещо. СГС е приел,че решаващи за определяне на размера на справедливото обезщетение от 15 000 лева са : характерът на увредите, продължителността на лечебния процес - в болница ( 3-дневен ) и домашни условия ( за около 25-30 дни ), полученото посттравматично стресово разстройство, лекувано с ефект и преминаващо в неблагоприятни психологични преживявания, които обаче не нарушават ежедневното функциониране и подлежат на затихване вбъдеще ; търпенето на 3 болки с голям интензитет за около 9 -10 дни и с умерен за около един месец и наличието на пълно възстановяване към момента . Установил, че ищцата е пътувала без обезопасителен колан и това е допринесло за получаване на всички увреди, в т.ч. мозъчното сътресение ( според съда вещите лица изказали само предположение, че то е могло да бъде избегнато, ако ищцата бе пътувала с правилно поставен предпазен колан ) и е основание за определяне на степента на приноса й в размер на 40 % .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите , изразеното от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, недопустимо в една част и отчасти неправилно и отчасти правилно в допустимата част .

Размерът на предявения иск за главница е останал непроменен по реда на член 214,ал.1,изр. последно от ГПК до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство- 30 000 лева ( в размер на 40 000 лева е била застрахователната претенция по член 380, ал.1 от КЗ , но искът е заявен с по – ниска цена). Диспозитивът за отхвърляне на исковете за главница за горницата над 30 000 лева „ до претендираните 40 000 лева“ и за законната лихва върху тази част от главницата, като постановен свръх петитум, подлежи на обезсилване – член 270, ал.3,изр.1 от ГПК.

По делото няма доказателства за медицински противопоказания за оперативното лечение на фрактурата на носните кости и още при изписването на 21.12.2020 г. от Клиниката по неврохирургия, където е лекувана за контузията на главата, ищцата е насочена за оперативно лечение на деформацията на носа като единствен метод за корекция съгласно – заключението на СМЕ т.1., но то не е проведено нито тогава, нито по – късно.

Следователно продължаващото затруднено носно дишане и свързаните с него неприятни субективни усещания и последици – промяна на гласа при настинка през зимата и по – чести възпаления - са резултат от отложеното по неин избор оперативно лечение и следователно не са в обема на отговорността на делинквента и застрахователя по застраховката „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите – член 51, ал.1 от ЗЗД и член 432,ал.1 от КЗ.

Правилно, макар изрично да не е посочено от СГС, тези вреди не са преценени като подлежащи на възмездяване.

4

Извън това обаче, според САС, първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен тежестта на получените телесни увреждания : мозъчното сътресение, причинило временно разстройство без опасност за живота и счупването на носни кости, както и преживения при инцидента емоционален стрес със симптоми на разстройство на съня, тревожност, потиснатост, самоизолация, чиято диагностична оценка от прегледи в периода месец януари – месец май 2021 г. е за посттравматично стресово разстройство, наложило след консултация с психиатър медикаментозно лечение за около шест месеца и персистиращи към освидетелстването на ищцата на дата 22.02.2024 г. от вещото лице по съдебно – психиатричната експертиза психологични последици: повишена уязвимост при стрес, емоционална лабилност, епизозодични нарушения на съня. Не е оценено, наред с болковите оплаквания , правилно посочени по продължителност и интензитет ( за 9-10 дни - силни и за около месец – умерени ) значението на допълнителен стресогенен фактор на временното лицево обезобразяване което свидетелят Я.

Н. изтъкнал като причина ищцата, описана като суетна жена,(тогава на 48 години) да смени двукратно очила, за да прикрива синини при работата си на медицинска сестра в лекарски кабинет.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

Като съобразява тези обуславящи неимуществените вреди и размера на дължимото за тях обезщетението обстоятелства и социално – икономическите условия в страната към края на 2020 г. въззивният съд намира, че определеното в обжалваното решение обезщетение от 15 000 лева е занижено и по – голямата сума в размер на 10 225,84 евро (равностойни на 20 000 лева ) отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и репарира в цялост претърпените физически и морални болки .

5

По възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД : действително свидетелят И. Г.

– водач на автомобила, в който ищцата е била пътник, неин брат, е посочил, че при влизане в колата двамата си сложили коланите, а преди да стане ударът, ищцата четяла епикриза ( по уточнение от процесуалния й представител в о.с.з. на 13.03.2024 г. – наведена под плафона на автомобила ). Според заключението на КСМАТЕ достигането на пътник с поставен предпазен колан до положение ( да може да чете под светлината вътрешния плафон ) предполага издърпване на колана, тъй като той е еластичен и позволява преместване на пътника напред. При последвалия удар ( челен за автомобила ) торсът му е могъл да се премести допълнително , докато се задейства блокировката, на обичайните 8 – 10 см и главата му е могла да се удари в арматурното табло. До този резултат се стига поради двукратното изместване на тялото - първия път по причина на действията на ищцата съгласно направеното признание по член 175 от ГПК в синхрон с показанията на Г., водещи до ситуация на неправилно поставен колан и втория път по причина на инерционните сили от удара. Ако ищцата беше с правилно поставен колан ( не наведена под плафона с издърпан колан), максималното преместване на торса при челния удар щеше да е до 8 -10 см и тя нямаше да получи охлузванията и счупването на носа и контузията на главата в лява челна област и по клепачи , но щеше да получила мозъчното сътресение.