Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 395 от 17.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 459/2022
Вид
Решение № 395
Подписан
17.11.2022
В сила
17.11.2022
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.151 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пазарджик, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500459 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение

№631/03.06.2022г., постановено по гр.д.

№20215220103145/2021г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени предявените от ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542 097902, с адрес на управление Ф., гр.П., бул.“О.“ №1, представлявано от Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК 204915054, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. срещу З. Й. Д., с ЕГН ********** от с.И., ул.“Петдесет и втора“ №12, с правно основание чл.422 от ГПК искове, за признаване за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми, за които е издадена заповед №889 от 12.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1503/2021г. по описа на РС- Пазарджик, а именно: главница в размер на 3980,09лв., възнаградителна лихва в размер на 955,03лв. за периода от 01.05.2020г. до 01.04.2022г., мораторна лихва в размер на 354,09лв. за периода от 01.06.2020г. до 16.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на 1 вземането.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. П., Ф., чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, чрез юриск.Н. М..

Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно.

Сочи се, че за да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал усвояване на сумата по договора за кредит, т.е. че заемната сума е преведена на търговския партньор „Технополис България“ ЕАД. В тази връзка се твърди, че този решаващ извод не може да бъде споделен, доколкото при разпределяне на доказателствената тежест, съдът не е посочил, че ищецът следва да докаже факта на превеждане на сумата към търговския партньор.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено в цялост и се постанови друго, с което се уважи предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск срещу З. Й. Д..

Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100лв.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- З. Й. Д., чрез назначения й особен представител адв.С. Т. е постъпил писмен отговор.

В него твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

В този смисъл се излагат се съображения в насока неоснователност на изложените възражения направени във въззивната жалба в насока, че е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд.

Приема се, че по този начин, жалбоподателят се опитва да заобиколи настъпилите преклузии за посочване на нови доказателства през въззивния съд, както и да прикрие своята процесуална пасивност.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като се приеме, че тя е неоснователна, а постановеното решение на първата инстанция да бъде потвърдено.

Моли се за определяне на възнаграждение за особен представител.

2

В съдебно заседание, жалбоподателят- „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. П., Ф., чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- юриск.М. е постъпило писмено становище, в която се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата- З. Й. Д. не се явява. За същата се явява особения й представител адв.С. Т.. От страна на последната се излагат съображения в насока неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли се за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното първоинстанционо решение, като правилно и законосъобразно и се остави без уважение подадената въззивна жалба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС-Пазарджик е образувано по повод на искова молба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542 097902 с адрес на управление Ф., гр.П., бул.“О.“№1, представлявано от Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България с ЕИК 204915054, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. срещу З. Й. Д. с ЕГН ********** от село И., ул.“Петдесет и втора“ №12.

Твърди се от страна на ищецът, че на 15.04.2020г. с ответника са сключили договор за потребителски кредит №CREX-17809844 за закупуване на стоки и услуги, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 3980,09лв. Договорът е със срок от 24 месеца, който срок изтича на 01.04.2022г.

Твърди се, че сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Приема се, че извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението от страна на кредитора за предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя.

Визира се, че кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 205,63лв. и включващи 3 главница по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора /чл.2/. Надбавката се формирала, съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. В чл.3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.

Твърди се, че ответникът не е заплатил нито една погасителна вноска.

На основание чл.3 от договора е посочено, че вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 01.06.2020г., от което вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено уведомление до длъжника на 15.10.2020г.

Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В тази връзка е образувано ч.гр.д.№1503/2021г. по описа на РС- Пазарджик. Съдът е издал заповед за изпълнение за следните суми: главница в размер на 3 980,09лв., възнаградителна лихва в размер на 955,03лв. за периода от 01.05.2020г. до 01.04.2022г., мораторна лихва в размер на 354,09лв. за периода 01.06.2020г. до 16.04.2021г.

Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Искането е съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 3980,09лв., възнаградителна лихва в размер на 955,03лв. за периода от 01.05.2020г. до 01.04.2022г., мораторна лихва в размер на 354,09лв. за периода от 01.06.2020г. до 16.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за горните суми в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането.

Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски.

4

В срока по чл.131 от ГПК от ответника- З. Й. Д., чрез назначения й особен представител- адв.Т. е подаден писмен отговор. В него се оспорва иска. Изразява се несъгласие с твърдението, че сумата по кредита е усвоена.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като няма данни, физическото лице подписало договора да разполага с представителна власт за това.

Твърди се, че процесният договор е недействителен при условията на чл.22 от ЗПК, тъй като въпреки, че в договора са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя на отделните суми във вноските, като по този начин липсва яснота, каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. Липсва информация, показваща всяка отделна вноска и каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява, съгласно договора за кредит. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, поради което договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, според който погасителния план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разноски.

Оспорва се твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, тъй като се твърди, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена. Сочи се, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасеният остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми, което да е достигнало до знанието на кредитополучателя.

Приема се, че предявения при условията на евентуалност осъдителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Предвидения в закона специален ред за защита чрез установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, изключва допустимостта на осъдителен иск за присъждане на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение. След издаване на заповед по чл.410 от ГПК, кредиторът не разполага с правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение, 5 включително в случай на оспорване на заповедта с възражение по чл.414 от ГПК. Оспорването съставлява процесуална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Правен интерес от воденото на осъдителен иск вместо или в обективно съединение със специалния установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, може да възникне само в хипотезата на обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК, извършено от заповедният съд преди приключване на исковото производство или ако с влязло в сила решение се обезсили издадената заповед за изпълнение.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно е от материалите по ч.гр.д.№1503/2021г. по описа на РСгр.Пазарджик се установява, че със заявление вх.№7571 от 29.04.2021г., ищецът е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №889/12.05.2021г., с която е разпоредено длъжникът /ответникът в настоящото производство/ да заплати на заявителя/настоящ ищец/, главница в размер на 3980,09лв., договорна лихва в размер на 955,03лв., за периода 12.05.2021г. до 01.04.2022г., мораторна лихва в размер на 354,09лв. за периода от 01.06.2020г. до 16.04.2021г. В заповедта за изпълнение изрично е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за покупка на стоки и услуги с номер CREX-17809844, сключен на 15.04.2020г.

Установява се, че Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Видно от Разпореждане №4184 от 29.07.2021г., заповедният съд е разпоредил на заявителя, да предяви иск да установяване на вземането си и е указал последиците от неупражняването му на тези права. Това разпореждане е връчено на заявителя на 09.08.2021г. и на 03.09.2021г. в законово установения едномесечен срок, същия е предявил настоящия положителен установителен иск.