Решение № 23631 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23631 гр. С., 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д.а като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110103062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу А. К. С. и А.

Х. И. (аб. № *******), с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците при условията на разделност – по 1/2 за всяка, че дължат на дружеството съответната част от следните суми – 8367,31 лева – цена за доставена за периода месец май 2021 г. до месец април 2023 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Б.Б“, бл. ********* топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.08.2024 г., до окончателното плащане;

1568,48 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2022 г. – 12.04.2024 г.; 64,68 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.08.2024 г., до окончателното плащане, и 16,33 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.07.2021 г. – 12.04.2024 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 50232/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията 1 за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Н.“ АД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – А. К. С. и А. Х. И., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. поддържа се, че по силата на роднинските си връзки ответниците били собственици не на по 1/2 част от имота, а на 1/4 част, и отговаряли максимално до този размер.

Поддържа се, че нямало доказателства за количество доставена топлинна енергия, фактурите не били редовно издадени поради грешки в счетоводното записване, и били издадени след срока. Поради това, доколкото не са спазени общите условия на ответника за сроковете за публикуване на фактурите, то не се дължала и законна лихва за забава. Прави се възражение за погасяване на задълженията поради изтекла давност. Иска се отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи. Претендира разноски. Представя списък на разноските.

Ответниците, чрез процесуалния си представител оспорват исковете и молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Претендират разноски. Представят списък на разноски.

Със становище от 20.06.2025 г. конституираното трето лице – помагач „Н.“ АД твърди, че съгласно информацията, с която разполага през процесния период в имота върху четири присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация отоплителни тела са били монтирани четири топлинна разпределителя, като са били налични и два индивидуални водомера за топла вода. Поддържа, че при определяне разхода за топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания. Прилага изравнителни сметки за отоплителните сезони и 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както и главни отчети от 04.05.2022 г. и 02.05.2023 г.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението за насрочване на делото от 01.06.2025 г. (на лист 55 – 57 от делото) съдът е отделил като безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване фактът, че ответниците са собственици на идеални части от имота по силата на наследство (има спор за съответните идеални части); като общоизвестен факта, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и за служебно известно, че Общите условия за 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ[1]1/********** г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., са в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

Съгласно представен на лист 18 – 19 от делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, на 13.07.1990 г. В.К.И е придобил правото на собственост върху апартамент № 32, с адрес: С., ж.к. Б.Б, бл. *********. Съгласно представеното на лист 70 – 71 от делото официално заверено копие от личен регистрационен картон В.К.И е сключил граждански брак с А.П.И. на 12.04.1959 г. и не се е развеждал.

Съгласно представено на лист 52 – 53 от делото удостоверение за наследници с изх. № УГ************* г., издадено от Столична община, район „К.С“, В.К.И е починал на 25.02.2003 г. и е оставил за свои наследници по закон А.П.И. (съпруга), М.В.И (дъщеря) и К.В.И (син). Съгласно удостоверението вдовицата му А.П.И. е починала на 02.03.2023 г.

Съгласно представено на лист 54 от делото удостоверение за наследници с изх. № РКС***************** г., издадено от Столична община, район „К.С“ К.В.И е починал на 16.06.2023 г. и е оставил за свои наследници по закон А. Х. И. (съпруга) и А. К. С. (дъщеря).

Съгласно представените на лист 91 – 92 от делото главни отчети, партидата на топлоснабдения имот в „Н.“ АД се води на името на К.В.И, като тяхната автентичност не се оспорва от ответниците, поради което съдът приема, че те са подписани от К.В.И и е налице извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК, че той е отговарял за заплащането на доставената до имота топлинна енергия.

Съгласно заключението на техническата експертиза, прието без възражения от страните в съдебното заседание на 02.07.2025 г. (протокол на лист 99 по делото), а в писмен вид на лист 76 – 85, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, посочващо методите си на изчисление, за отоплителен сезон 2021/2022 г. е осигурен достъп за отчет на уредите, като в имота е имало четири отоплителни тела с монтирани разпределители на топлинна енергия, и за имота е начислена топлинна енергия за отопление от сградната инсталация на база пълния отопляем обем от 183 куб. м. За имота е начислена и топлинна енергия за подгряване на вода на база отчет на 2 бр. водомери. За отоплителния сезон 2022/2023 г. също е осигурен достъп за отчет, като в имота е имало четири отоплителни тела с монтирани топлоразпределители на топлинна енергия. За имота е начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база на пълния отопляем обем на имота от 183 кв.м. Начислена е и топлинна енергия за подгряване на вода на база отчет от 2 бр. водомери. Вещото лице дава заключение, че дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот и период е извършено в съответствие с действащите нормативни актове. Начислената сума за топлинна енергия за имота за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е 8789,64 лева, съответно за първия отоплителен сезон – 3937,69 лева след изравняване, 3 а за втория – 4851,95 лева след изравняване, като сметките за периода юни – юли 2021 г. са на стойност 250,84 лева.

Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за периода 15.09.2022 г. – 12.04.2024 г. законната лихва върху сумата от 3686,85 лева е 714,97 лева, а за периода 15.09.2023 г. – 12.04.2024 г. законната лихва върху сумата от 4043,29 лева е 382,40 лева.

Съгласно представения на лист 23 – 24 по делото Договор от 27.08.2002 г. между „Н. инженеринг“ ООД и етажната собственост на адрес: гр. С., ж.к.

„Б.Б“ № 27, раздел IV, т. 2 годишната абонаментна такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода е 6 лева и се заплаща в началото на всеки отоплителен сезон.

Съгласно представени на лист 40 от делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/********** г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка.

Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за забава. В чл. 63 от общите условия е уредено, че при смърт на клиента наследниците следва да уведомят писмено ищеца за това и да представят споразумение кой ще поеме задълженията за заплащане на топлинна енергия, като ако не се предостави такова, партидата се прехвърля на наследниците на последния абонат съгласно дяловете им по удостоверение за наследници.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответниците излагат възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 3 години.

4

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за ползвателите като потребители на топлинна енергия, задълженото лице да заплаща тази енергия, доставена до апартамент в етажна собственост е или този, който изрично е заявил желание да е в договорни отношения, а ако няма такова лице или тези отношения са прекратени – посочените в чл. 153 ЗЕ собственик или титуляр на вещно право върху имота, като общите условия на топлоснабдителното предприятие, които обвързват абонатите съгласно чл. 150 ЗЕ от одобряването си с административен акт и публикуването си, могат да уредят и как се прехвърля учреденото правоотношение.

В настоящия случай от представените по делото главни отчети се установява, че партидата на топлоснабдения имот е на името на К.В.И, който е наследодател на ответниците, като с подписването им същият е признал, че именно той отговаря за задълженията за топлинна енергия за имота за процесния период.