Решение № 1101 от 18.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2865/2021
- Вид
- Решение № 1101
- Подписан
- 18.09.2023
- В сила
- 15.09.2025
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за хазарта
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл. 629а · Търговски закон
- чл.629б · Търговски закон
- чл.645,ал.1 · Търговски закон
- чл. 645, ал. 4 · Търговски закон
- чл.649,ал.6 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1101 гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20211100902865 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ от Т. Н., в качеството на временен синдик на Н.Г. АД /н/ срещу Н.П. ЕООД, ЕИК ******* и Н.Г. АД /н/, ЕИК *******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че с молба на кредитор от 21.04.2020 г. е инициирано производство по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ спрямо търговско дружество Н.Г. АД. Твърди, че на основание чл. 629а от ТЗ - в горепосоченото производството е назначен за временен синдик на длъжника, като дата на встъпването му в длъжност е 25.06.2020 година. Твърди, че на 06.01.2021 г. по т. д. 699/2020 по описа на СГС, TO, VI - 9 св. е постановено решение по смисъла, на което е открито производство по несъстоятелност, като едновременно с това длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на Н.Г. АД, органите на длъжника са десезирани, а управлението е възложено на назначения от съда синдик.
Определената начална датата на неплатежоспособността в съответствие с така постановения съдебен акт е 27.02.2020 година. Твърди, че на 22.06.2020 г., след началната датата на неплатежоспособността и при наличие на допусната в производството по несъстоятелност предварителна обезпечителна мярка по реда на чл. 629а от ТЗ, от страна на несъстоятелното дружество е изготвено до първия ответник едностранно изявление по реда на чл. 103 от ЗЗД. Същото е изпратено до адресата като електронна кореспонденция чрез електронна 1 поща. Твърди, че несъстоятелното дружество е заявило воля за погасяване насрещни ликвидни и изискуеми вземания до размера на по-малкото, възлизащо на 20 624.00 лева, приемайки, че между страните са налице следните обстоятелства, а именно, че Н.П. ЕООД, има вземане от Н.Г. АД, в размер на 28 424.76 лева, а
Н.Г. АД има вземане от Н.П. ЕООД, в размер на 20 624.00 лева. Поддържа, че прихващането попада в кръга на реализирани правни действия с преферентен ефект. За разлика от увреждащите действия, тези с преферентен ефект не се отразяват количествено или качествено върху масата на несъстоятелността, те не я накърняват и съответно не увреждат хирографарните кредитори. Твърди, че конкретното прихващане следва да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността. Сочи, че прихващането е извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, като прихващането е извършено не по рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното от длъжника прихващане, обективирано в изявление за прихващане от 22.06.2020 година за погасяване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания до размера на по-малкото, възлизащо на 20 624.00 лева.
Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ Н.Г. АД не се ангажира със становище по исковете.
ОТВЕТНИКЪТ Н.П. ЕООД депозира отговор, с който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Сочи, че вземанията предмет на прихващането от 22.06.2020 година са възникнали от сключен между Н.Г. АД /н./ и Н.П. ЕООД договор от 26.10.2017 година за доставка и логистика на лотарийни билети в бензиностанциите, собственост на Н.П.
ЕООД. Също така Н.П. ЕООД се е задължило да изплати сумите по печелившите билети, които след това Н.Г.- АД /н./ се е задължило да възстанови по реда и при условията на договора. Твърди, че в срока на действие на договора периодично са възниквали насрещни вземания на Н.Г.
АД /н./ за изплащане на номиналната стойност на продадените през отчетния период билети на Н.П. ЕООД за изплащане на дължимото комисионно възнаграждение и за възстановяване на изплатените по печелившите билети суми. Възможността за извършване на периодични прихващания на 2 възникващите в рамките на облигационното отношение насрещни вземания на контокорентен принцип изрично е предвидена от страните в чл. 17, ал. 3 от договора, съгласно който само в случай че не са налице условията за прихващане, то Н.Г. АД /н./ дължи плащане на "Н.П." ЕООД по банков път на базата на одобрената от първото справка за получените и продадени през отчетния период лотарийни билети и размера на комисионното възнаграждение. В този смисъл твърди, че крайният за страните финансов резултат за отчетния период предпоставя извършване на прихващане, винаги, когато са налице условията за последното, т. е. налице е уговорка за договорно прихващане. На базата на тази уговорка са се определяли и извършвали плащанията между страните през цялото време на действие на договора и тя е в основата на всички последващи изявления за прихващане на страните, включително процесното изявление от 22.06.2020 година. Твърди наличието на практиката между страните по договора да бъдат подписвани двустранни протоколи за прихващане. Поддържа, че действителната воля на страните е била за извършването на договорно прихващане в съществуващото облигационно отношение. Поддържа, че погасителният ефект на извършеното от кредитора прихващане е настъпил. Претендира направените в производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор относно сключения между ответниците договор за разпространение на лотарийни билети от 26.10.2017г. С този договор, видно от представеното заверено копие по делото, втория ответник е доставял на първия ответник лотарийни билети за разпространение като притежаващ съответния лиценз, при условията на консигнация. Няма спор между страните, че за периода несъстоятелното дружество е притежавало лиценз за организиране на хазартна моментна лотарийна игра „Национална лотария“ издаден на основание Закона за хазарта, като към договора има приложено копие от удостоверението за издадения лиценз. Страните подробно в договора са уговорили правата и задълженията си, предвидили са ползването на уеб базирано приложение за отчитане действията си по играта , 3 и предаване и връщане на билетите чрез приемо – предавателни протоколи.
Видно от чл.17,ал.3 на договора разплащанията се извършват след одобряване на съответни справки за получени и продадени билети за съответния отчетен период и пари по банкова сметка се превеждат ако не са налице условия за извършване на прихващане.
Няма спор, че със Закон за изменение в Закона за хазарта публикуван в ДВ, бр.14 от 18.02.2020г. лицензиите за организиране на лотарийни игри, с изкл. на томбола, бинго, кено и техн.разновидности се прекратяват , а удостоверенията за тях по чл.34 от Закона за хазарта се обезсилват.
Съответно това е довело до прекратяване по силата на закона и на лицензията издадена на Н.Г. АД.
Не се спори и от представеното по делото заверено копие от Решение № 260017 от 06.01.2021г., постановено по молба по чл.625 от ТЗ от 21.04.2020г., по която е образувано т.д.699 от 2020г. , т.о. VІ-9 св. е обявена неплатежоспособността на дружеството Н.Г. АД, считано от 27.02.2020г., открито е производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му и правомощията на органите му, като е постановено и започване на осребряване на имуществото му включено в масата на несъстоятелността.
В рамките на това производство е допусната обезпечителна мярка на осн.чл.629б от ТЗ считано от 23.06.2020г., с назначаване на временен синдик Т.Н., а преди това такъв е бил назначен по дело по чл.625 от ТЗ образувано по молба на самото несъстоятелно дружество, в последствие прекратено, поради образуване на делото по молба на кредитор пред VІ-9 св.
По делото е представено в писмен вид изявлението за прихващане от 22.06.2020г. изпратено по е-мейл от несъстоятелното дружество Н.Г. АД срещу разпространителя на билетите и първи ответник Н.П. АД. Няма спор, че това изявление е получено от Н.П. АД. С направеното изявление Н.Г. АД e прихванало своите вземания от Н.П. ЕООД в размер на 20 624 лв. срещу своите задължения спрямо същото дружество в размер на 28 424.76 лв. до размера на по-малкото или несъстоятелното дружество остава да дължи сумата от 7800.76 лв. .
От приетата по делото ССЕ неоспорена от страните, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена ,се установява, че 4 несъстоятелното дружество Н.Г. АД към датата на изпращане на изявлението за прихващане 22.06.2020г. има осчетоводено вземане в размер на 20 624 лв. от Н.П. ЕООД за предадени лотарийни билети . Дружеството е осчетоводило изявлението за прихващането, като е редуцирало и своето оставащо задължение към това дружество до сумата от 7 800.76 лв.. Към тази дата 22.06.2020г. Н.П. ЕООД има осчетоводено вземане от Н.Г. АД в размер на 28 424.76 лв. за изплатени печалби и комисионна възнаграждение.
Дружеството не оспорва да е получило изявлението, но не го е осчетоводило.
Видно от разменената по е – мейл кореспонденция Н.П. ЕООД е изисквал изявлението да е подписано и от временния синдик.
При така установената фактическа обстановка съдът намира искът за основателен.
Двете дружества са имали трайни търговски отношения по разпространение на лотарийни билети, като Н.Г. АД, като дружество с лиценз за извършване на лотарийни игри ги е разпространявало чрез търговската дейност на Н.П. ЕООД . Дейността се е осъществявала от 201 7г. въз основа на подписан писмен договор, като е преустановена в началото на 2020г., поради прекратяване действието на лиценза на Н.Г. АД след влизане в сила на измененията на Закона за хазарта. Към този момент във връзка с изпълнение на договора са останали насрещни вземания между двамата ответници.
Видно от писменото изявление за прихващане на несъстоятелното дружеството от 22.06.2020г. същото е отправено след завеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност срещу Н.Г. АД и след датата на неплатежоспособността.
В конкретния случай предявения иск е с пр.основание чл.645,ал.4 от ТЗ т.е. иска се прогласяване нищожност на извършеното от длъжника – несъстоятелното дружество ответник прихващане. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни задължения чрез едностранно волеизявление на кредитора в едното правоотношение и длъжник в насрещното. За това и възможността за извършване на прихващане е изрично предвидена в рамките на производствата по несъстоятелност съгласно чл.645,ал.1 от ТЗ. Страните, ответници по делото, видно от съдържанието на сключения по между им договор, също са предвидили 5 възможност за насрещни прихващания и едва при липса на възможност за прихващане, на реално разплащане. Съдът обаче намира, че прихващането извършено от несъстоятелното дружество, договорно предвидено или упражнено съобразно нормата на чл.103 ЗЗД попада изцяло в хипотезата на чл.645,ал.4 от ТЗ. Изявлението е направено от несъстоятелното дружество след предявяване молбата по чл.625 от ТЗ, която е от м.април 2020г., а прихващането е от м.юни 2020г. като се явява направено и след началната дата на неплатежоспособността, която е 27.02.2020г. или то е направено в сроковете предвиден в тази разпоредба на закона . Следва да се посочи, че е направено само от представител на дружеството, дори не законен и без одобрението на временния синдик. Предвид на това синдика се явява компетентен да претендира относителна недействителност на това прихващане и искът му е изцяло основателен, доколкото е изпълнен фактическия състав предвиден в закона, както е цитиран по-горе. Съдът следва да прогласи относителната недействителност на прихващането спрямо кредиторите на несъстоятелността, до размера който кредиторът Н.П. ЕООД би получил в производството по несъстоятелност при разпределение масата на несъстоятелността.
При този изход на спора Н.П. ЕООД следва да заплати в масата на несъстоятелността на несъстоятелното дружество направените разноски за адв.възнаграждение и възнаграждение на вещо лице в размер на 1950 лв., от които 1150 лв. адв.възнаграждение и 800 лв. за в.л., както и ДТ см. на СГС в размер на 824.96 лв.на осн.чл.649,ал.6 ТЗ