Решение № 70 от 23.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Русе, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600041 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №93 от 15.09.2025 г. по н.о.х.д. №355/2025 г., РРС, НО, 2 -ри наказателен състав признал подс. М. Ц. Г. за виновен в това, че на 28.07.2024 г. в гр. Русе управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 525и“ с рег. *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,66 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, чл. 343г НК и чл. 54 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, на глоба в размер на 650 лв. и на лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

РРС определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК РРС приспаднал времето, през което подс.

М. Ц. Г. е бил задържан на 28.07.2024 г. по реда на чл. 72 ЗМВР, а на основание чл. 59, ал. 4 НК - времето, през което подс. М. Ц. Г. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 28.07.2024 г.

Първоинстанционния съд отнел в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, 1 б. „б“, вр. чл.343б, ал. 5 НК лек автомобил „БМВ 525и“, с рама №*******, с рег. *******, собственост на подс. М. Ц. Г..

Постановил веществените доказателства–сравнителен материал от кръв, взет от К.И.Ф., 2 бр. парчета кожа от тапицерия на седалка на автомобил, частица суха тъмночервена материя и 2 бр. обтривки, следва да се унищожат като вещи без стойност след влизането на присъдата в сила

РРС се произнесъл и на основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс. М. Ц. Г. да заплати в полза на ОД на МВР Русе сумата от 1 859,81 лв. – разноски за досъдебното производство и по сметката на Районен съд – Русе, сумата от 220 лв. – разноски за съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подс. Г., с твърдение за неправилност, необоснованост на атакувания акт и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли присъдата да бъде отменена като подсъдимият бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно – делото върнато за разглеждане от друг състав. Развиват се подробни съображения за постановяване на съдебния акт в нарушение на чл. 116, чл. 118, ал.2, чл. 303 и чл.103, ал.2 и ал.3 от НПК – при неправилно ценене и превратен анализ на гласните доказателства, както и въз основа на предположения, касателно авторството на деянието в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Постъпил е и протест на прокурор при РРП с твърдение за неправилност на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание. Конкретизира се, че въпреки посочването на чл.54 от НК съдебният акт е бил постановен в нарушение на чл.54, ал.1, ал.2 и ал.4 от с.з. Моли се присъдата на бъде изменена, като въззивният съд наложи на подсъдимия наказанието поискано от Районна прокуратура — Русе пред първоинстационния съд, a именно: „Лишаване oт свобода“ за срок oт 2 години и 2 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, „Глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване oт право да управлява МПС“ за срок от 4 гoдини, както и същата да бъде отменена в частта oтнocнo прилагането на разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК по отношение на наказанието „Лишаване от право да управлява MПC“.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде открито въззивно съдебно следствие, в хода на което да се проведе непосредствен разпит на св. С. Ц..

Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда твърдение за неоснователност на въззивната жалба и основателност на депозирания протест.

Счита, че от събраните в рамките на производството пред първоинстанционния съдебен състав множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява по несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението и неговото авторство в лицето на подс. М. Г. и развива подробни съображения в последната насока. Намира също, че наложените на подсъдимия наказания се явяват явно несправедливи, доколкото 2 първоинстанционният съдебен състав е пренебрегнал множеството отегчаващи обстоятелства, както и че неправилно е била приложена разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК.

Моли отмерените наказания да бъдат увеличени съобразно поисканото от представителя на държавното обвинение пред първата съдебна инстанция.

Упълномощеният защитник на подс. М. Г. – адв. А. С. моли жалбата да бъде уважена. Счита атакувания съдебен акт за неправилен, която неправилност според защитата се изразява в необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретизира, че е бил налице доказателствен дефицит за постановяване на съдебен акт с осъдителен дефицит. Сочи, че нито един от разпитаните свидетели не е бил очевидец на процесното ПТП и в нарушение на чл.116 от НПК първостепенният съдебен състав е изградил доказателствени изводи въз основа на възпроизведени разговори. Счита, че не следва да се възприемат и изявленията на св. Ф. в спешното приемно отделение, доколкото според защитата същият се е възползвал от процесуалното си право по чл.121 от НПК и се позовава на отразяванията в протокол за спешна медицинска помощ. Счита, че извод за авторството на деянието не може да бъде изведен и от комплексното експертно изследване и развива съображения в подкрепа на това си твърдение. Счита, че съмнение относно авторството на деянието в лицето на подс. Г. се внася и от показанията на св. Ц..

Подсъдимият Г. се присъединява към доводите на защитника си и моли да бъде оправдан.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:

Производството пред РРС се е развило по реда на гл.ХХVІІ, чл.371, т.1 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие съдът при условията на чл.372, ал.3 е одобрил депозираното от страните в производството съгласие да не се провежда разпит на свидетелите С. Ц. и К. Ф. и вещите лица А.С., П.А. и М.Д., а да се ползва съдържанието на протоколите за разпит и експертните заключения от досъдебното производство.

Ясно изразеното убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени материали – показанията на свидетелите Ж.Ж., П. С., С. Ц., И.Г., П. Г., от заключенията на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съдебномедицинската експертиза на веществени, техническите експертизи, протокол за оглед заверени копия на АУАН Серия GA, с бланков № ***** от 28.07.2024 г. и АУАН Серия GA, с бланков № ***** от 28.07.2024 г., талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител, справка за регистрация на МПС, писма и медицинска документация, заверено копие на списък със средствата за измерване - анализатори на алкохол, преминали успешно 3 последваща проверка, справка от Районен център 112 — Русе, протокол за доброволно предаване и фотоснимки, заверени копия на констативни протоколи и фотоснимки.

Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира безусловна опора в събрания доказателствен материал.

Изброената доказателствена съвкупност, ведно с показанията на свидетелите С.

Ц., разпитана лично в рамките на въззивното съдебно следствие, въззивният съд преценява като достатъчна за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.

Въз основа на тях се установява, че Подс. М. Г. бил правоспособен водач и е притежавал СУМПС №****** за категории “В” и ,,М”, валидно до 15.03.2032 г.

На 31.07.2024 г. издаденото на негово име СУМПС №****** било обявено за невалидно поради това, че е било „изгубено/откраднато“.

Подс. Г. бил наказван неколкократно по административен ред за извършени найразлични нарушения на ЗДвП.

Подс. М. Г. бил собственик на лек автомобил БМВ 525и“, с рама № *******, и с рег. *******. Автомобилът бил с дясна кормилна уредба.

На 28.07.2024 г. подс. М. Г. употребил известно количество алкохол. Вечерта на 28.07.2024 г. той се придвижил със своя лек автомобил „БМВ 525и“, с рег. *******, в центъра на с. Басарбово, общ. Русе, в близост до магазин „КООП“. С него в автомобила бил и св. К. Ф.. През това време на същото място били и св. С. Ц. и св. И.Г.. Последният трябвало да вземе баща си със своя автомобил–св. П. Г., който работел в същото село (Басарбово). След като последният се качил в автомобила двамата тръгнали в посока към гр.

Русе. След тях тръгнал и подс. М. Г., който се качил в автомобила си заедно със св. К. Ф., който седнал на лявата пасажерска предна седалка. Двамата били без предпазни колани.

Около 22.00 ч на 28.07.2024 г. подс. Г. навлязъл в кв. Средна кула на гр. Русе със своя лек автомобил „БМВ 525и“, като го управлявал с висока скорост по пътя – от ул. „Басарбовска“ в с. Басарбово, към гр. Русе. Изпреварил няколко превозни средства, едното от които било управлявано от св. К.К., а другото - от св. И.Г.. Неопсредствено след изпреварването подс. Г. изгубил контрол над управлявания автомобила, в резултат на което се отклонил с превозното средство по посоката си на движение, ударил се с предната част в земен скат, в лявата част на платното за движение, следствие на което настъпило превъртане на автомобила около надлъжната му ос (през таван) и същият спрял върху колелета си наполовина в дясната крайпътна канавка и наполовина на пътното платно. При така настъпилия удар и превъртане на автомобила се отворили предпазните въздушни възглавници само на мястото на водача, поради което подс. Г., получил наранявания в областта гърдите, които довели до леко изцапване с кръв на фланелката му, без последните да представляват значими травматични увреждания със значително кървене. От своя страна св. К. Ф. пострадал повече, като получил разкъсно-контузна рана на челото вдясно, контузия на лява коленна става и множество охлузвания по цялото тяло. След установяването на автомобила в покой след удара в земния скат, св. Ф. излязъл от предната лява врата и паднал на платното за 4 движение. Непосредствено след това от дясната врата на превозното средство излязъл и подс. М. Г., който се притекъл на помощ на своя спътник, опитвайки се да го държи в съзнание. Междувременно на мястото на инцидента пристигнали свидетелите П. и И.Г.и, а малко по-късно и св.К.К..

Междувременно свидетелите И.Г. и К.К. се обадили на ЕЕН 112 и на място били изпратени полицейски служители от ОД на МВР – Русе и екип на ЦСМП-Русе. Сред изпратените на място полицейски служители от „Сектор пътна полиция“ в ОД МВР – Русе били св. Ж.Ж. и св. П. С.. Пред тях подс. М. Г. описал начинът, по който е настъпило пътното транспортно произшествие, причините, поради които изгубил контрол над управлявания автомобил и посочил, че именно той е бил негов водач. В 22,25 ч те му извършили проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № *****, което отчело концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,66 на хиляда. На място на подс. Г. от страна на св. Ж.Ж. бил съставен АУАН Серия GA, с бланков № ***** от 28.07.2024 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а от страна на св. П.