Решение № 260015 от 24.11.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№……………… гр.Враца 24.11.2020 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Врачанският окръжен съд наказателно отделение в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ КРУМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ИВАН МАРИНОВ

МЛ.С:КАМЕЛИЯ

КОЛЕВА при участието на секретаря Миглена Костадинова и на прокурора Силвия Миленкова, след като изслуша докладваното от съдия Маринов ВЧНД № 390 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл.327 НПК и е образувано по жалба на осъдения И.Б.В. ***.

Атакува се Определение № 260008/28.09.2020 год., постановено по ЧНД № 220/2020 год. по описа на РС Козлодуй, с което съдът е оставил без уважение молбата му за съдебна реабилитация по осъждането му по НОХД № 153/2017 г. по описа на РС Козлодуй.

В жалбата се поддържа, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, с оглед на което се прави искане ВрОС да го отмени и вместо него да постанови друг, с който да допусне съдебна реабилитация по посоченото по - горе осъждане на В..

В с.з., осъдения поддържа жалбата си.

Участващият в съдебното производство прокурор от ВрОП дава становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да остане без уважение, а определението на РС Козлодуй, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Врачанския окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения, и след като направи цялостна служебна проверка на атакуваното определение, съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 319 НПК, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

От представените по делото доказателства е видно, РС Козлодуй е бил сезиран с молба от И.Б.В. ***, с искане за съдебна реабилитация за осъждането му по НОХД № 153/17 г. по описа на РС Козлодуй.

Заедно с нея, молителят е представил и изискуемите се от закон писмени доказателства, от които да бъде установено, че след последното му осъждане, срещу него няма образувани и висящи други наказателни производства, както и че същият се ползва с добро име в обществото.

От представеното по делото свидетелство за съдимост е установено, че молителят е осъждан както следва:

1. по НОХД №

129/07 г. на РС Козлодуй, за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, извършено на 27.06.2003 година, му е било наложено наказание "обществено порицание", като съдебният акт е влязъл в законна сила на 20.03.2008 год.

2. по НОХД №

164/08 год. на РС Козлодуй, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, извършено на 09.08.2007 година, на В. е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, като на основание чл. 66 НК, изпълнението на същото е било отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23 НК, съдът е извършил групиране на наказанията наложени на осъдения по НОХД № 129/07 г. на РС Козлодуй и по

НОХД № 164/08 год. на РС Козлодуй, като му е определил за изтърпяване на най - тежкото от тях, а именно "лишаване от свобода" за срок от една година, като на основание чл. 66 НК, изпълнението на същото е било отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 2 НК, съдът е присъединил към кака определеното общо най – тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, наказанието "обществено порицание".

Съдебният акт е влязъл в законна сила на 28.11.2008 год.

3. по НОХД №

153/17 год. на РС Козлодуй, за престъпление по чл. 214, ал. 1 НК, извършено за времето от 19.11.2016 година до 28.11.2016 год., на В. е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, като на основание чл. 66 НК, изпълнението на същото е било отложено с изпитателен срок от три години, а съдебният акт е влязъл в законна сила на 27.04.2017 год.

От приложените и приети по делото писмени доказателства е видно, че по отношение на първите две осъждания, които са били групирани и за които е било определено едно общо наказание, то същото е било изтърпяно на 28.11.2011 год., на която дата е изтекъл изпитателния срок от три години, с който срок е било отложено изпълнението на наложеното общо наказание "лишаване от свобода", поради което и В. е бил реабилитиран по право, съгласно чл. 86 НК.

По отношение на третото осъждане обаче, същото е било изтърпяно на 27.04.2020 год., на която дата е изтекъл изпитателния срок от три години, с който срок е било отложено изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" и едва след тази дата е започнал да тече предвидения в чл.87 ал.1 НК, тригодишен срок след изпълнение на наказанието.

Както правилно е посочил в мотивите си първият съд, именно този тригодишен срок не е изтекъл към настоящия момент, което е дало и основание, да не допусне съдебната реабилитация.

При така изяснената фактическа обстановка настоящия състав на ВрОС намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно.

За да се допусне съдебна реабилитация по смисъла на чл.87 НК е необходимо наличието на три кумулативни предпоставки, а именно – да е изтекъл три годишен срок след изпълнение на наказанието, в който молителят да не е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, да е имал добро поведение и да е възстановил вредите от престъплението, ако то е умишлено.

Липсата на което и да е от тях препятства допускането на такава реабилитация.

Макар от данните по делото да може да се приеме, че по отношение на В. са налице втората и третата предпоставки, визирани по-горе, то в настоящия случай, както правилно е посочил в мотивите си и първостепенния съд, по отношение на него не е бил изтекъл предвидения в закона срок, за постановяване на съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 НК.

Именно и поради това, правилно

РС Козлодуй е приел, че към датата на завеждане на исковата молба - 28.08.2020 г. не са били налице предпоставките, предвидени в чл. 87, ал.

1 НК, поради което и е оставил молбата без уважение като неоснователна.

В тази част, мотивите на КРС са подробни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което е безсмислено да бъдат преповтаряни.

В тази връзка следва да се отбележи, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 88а НК, тъй като съгласно ал. 4 на този текст, осъжданията и последиците от тях се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания.

Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, а определението на РС Козлодуй за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 436, вр.чл. 338 НПК, Врачанският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260008/28.09.2020 год., постановено по ЧНД № 220/2020 год. по описа на РС Козлодуй, с което молбата на И.Б.В. *** за постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му по НОХД № 153/2017 г. по описа на РС Козлодуй е била оставена без уважение като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: