Решение № 1538 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1538 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300502313 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против решение № 216/15.05.2023г. по гр.д.№ 11/2023г. на Районен съдгр.Асеновград, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за признаване за установено, че Т. А. му дължи сумата от 1100 лева- главница, и 37,06 лева- договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до 20.05.2019г. по договор за кредит от 20.04.2019г., сключен със „4финанс“ЕООД, ведно с обезщетение за забава в размер от 1304,01 лева за периода от 21.05.2019г. до датата на подаване на заявлението 30.08.2022г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Погрешно РС приел, че договорната лихва от 40,99 % противоречи на добрите нрави, нищожна е и влече нищожност на целия договор за кредит. Изложени са подробни доводи относно начина на формиране на възнаградителната лихва, относно свободата на договаряне, както и по отношение на изводите на РС за неравноправност на същите. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.

От въззиваемата Т. Т. А. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с доказателствата и със съдебната практика.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по гр.д.№ 11/2023г. на Районен съд- гр.Асеновград е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 20.04.2019г. между “4финанс”ЕООД и Т. А. бил сключен договор за кредит № 9829307002, по силата на който й била предоставена сумата от 1100 лева, а А. се е задължила да я върне в срок до 20.05.2019г., ведно с лихва или да заплати общо сумата от 1364. След като кредитополучателката изпаднала в забава, за нея възникнало задължение за заплащане и на обезщетение в размер, 1 съгласно договора, който за периода от 21.05.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда е 1304,01 лева. С договор за цесия от 18.11.2021г. вземането било прехвърлено на ищеца- жалбоподател в настоящето въззивно производство. За събирането му било издадена заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение срещу нея. Ето защо, възникнал правен интерес от установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.

С подадения отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Не се оспорва факта на сключения с „4финанс“ ЕООД договор за кредит за сумата от 1100 лева, както и че вземанията по него са прехвърлени на „АСВ“ЕАД с договор за цесия, за който А. е уведомена. Оспорва да е уведомена за настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди, че в договора за кредит е уговорен ГЛП от 40,99% и ГПР от 49,70%. Освен това в него е предвидена такса „Експресно разглеждане“ от 226,94 лева. В тази връзка се твърди недействителност на договора, поради неспазване на изискванията по ЗПК за посочване на условията за прилагане на лихвения процент, методиката за изчисляване на ГПР и общо дължимата сума. На кредитополучателката не били представени стандартен европейски формуляр и погасителен план. Уговорката за заплащане на такса „Експресно разглеждане“ била нищожна като неравноправна, като при това оскъпявала кредита с 20,63%. Липсвала еквивалентност между нея и извършената услуга. Не били налице доказателства, че кредиторът е разгледал заявката в посочения срок от 15 минути. Това води до извод, че същата е предвидена като такава за допълнителни услуги единствено с оглед на това да се избегне включването й в ГПР, като по този начин реално увеличава печалбата на кредитора.

Таксата съставлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възразява, че вземането за договорна лихва и вземането за наказателна лихва, предвидена в договора при забава, са погасени по давност, като срокът 2 за това е три години, а началният му момент е 20.05.2019г. Освен това, съгласно чл.33 от ЗПК кредиторът, имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не можела да бе по- голяма от законната лихва.

По първоинстанционното дело е прието заверено копие от договор за кредит №9829307002 от 20.04.2019г., сключен между „4финанс“ЕООД и Т. Т. А.. Видно от същото, отпуснатият кредит н размер от 1100 лева е следвало да бъде върнат в срок от 30 дни или до 20.05.2019г., ведно с възнаградителна лихва в размер от 40,99 % годишно и такса за експресно разглеждане от 226,94 лева или общо от кредитополучателката е следвало да бъде платена сума в размер от 1364 лева. Посочен е годишен процент на разходите в размер от 49,70%, който не надхвърля петкратния размер на законната лихва. Общата дължима сума от 1364 лева включва главницата от 1100 лева, таксата за експресно разглеждане от 226,94 лева, както и около 37,06 лева- възнаградителна лихва. Тъй като таксата надхвърля шест пъти възнаградителната лихва, ще следва задължително да се изследват въпросите относно това, дали действително таксата за експресно разглеждане е незадължителна услуга, както е посочено на лист четвърти от общите условия на „4финанс“ЕООД, и доколко тази такса е договорена за действително предоставена и ползвана услуга.

Договорът е сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, от разстояние чрез попълване на формуляр за кандидатстване на следната електронна страница: www.vivus.bg. Попълненият от въззиваемата формуляр не е налице, поради което от една страна не може да се прецени, дали искането за отпускане на кредит е разгледано до 15 минути от изпращането му, както е предвидено в т.2.2 от общите условия при заявена от кандидата за получаване на кредит услуга „експресно разглеждане“, а от друга страна, дали въобще е налице опция тази услуга да бъде отказана. Видно от разписката на л.31 по делото на РС- Асеновград, сумата по договора за кредит е преведена по сметка на въззиваемата на датата на сключване на договора, в 13,48 часа, но при липса на доказателства относно датата и часа на изпращане на попълнения формуляр, не може да се направи обоснован извод относно спазването на 15минутния срок. По същата причина не може да се направи каквато и да било преценка относно това, дали е възможно да бъде попълнен и изпратен формуляр за кандидатстване за кредит, без посочване на въпросната услуга. При това положение, а и с оглед на 2 обстоятелството, че таксата за експресно разглеждане завишава печалбата на кредитодателя шест пъти, то следва същата да се разглежда именно като такава- като скрита печалба.

В т.4.1, изречение 2 от общите условия на „4финанс“ЕООД изрично е отразено, че ГПР не включва „разходите за допълнителни незадължителни услуги“, като каквато е формулирана таксата за експресно разглеждане. Следователно ГПР от 49,70% е некоректно посочен и при всяко положение надхвърля 50 %, поради което е налице достатъчно основание да се приеме, че не са изпълнени изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен, а по силата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на възнаградителната лихва от 37,06 лева и на обезщетението за забава в размер от 1304,01 лева. Що се отнася до главницата от 1100 лева, същата съставлява чистата стойност на кредита и се дължи по силата на прогласяването на кредита за недействителен. Дължимостта на чистата стойност е автоматична последица от констатацията за недействителност на договора. В тази смисъл е и Решение № 50174/26.10.2022 по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г.о., в мотивите към което е прието следното: „Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.“. Съответно решението на Районен съд- гр.Асеновград ще следва да бъде отменено по отношение на главницата, като бъде признато за установено, че същата се дължи от въззиваемата Т. А., ведно със законните лихви върху същата, считано от 30.08.2022г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Съобразно с решението по делото, в полза на дружеството- жалбоподател ще следва да бъдат присъдена 1100/2441,07- ма част от юрк.възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция в минималния размер от 100 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и същата част от внесената държавна такса в размер от 48,82 лева, а именно сума в размер общ размер от 67 лева. В полза на въззиваемата е дължима 1341,07/2441,07- ма част от платеното от нея адв.възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция в размер от 600 лева, т.е. съдебни разноски в размер от 330 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 216/15.05.2023г. по гр.д.№ 11/2023г. на Районен съдгр.Асеновград, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД иск за признаване за установено, че Т. А. му дължи сумата от 1100 лева- главница по договор за кредит от 20.04.2019г., сключен със „4финанс“ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 30.08.2022г., до окончателното й изплащане, като вместо това ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Т. А. от гр.*****, ЕГН:

**********, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от 1100 лева- главница по договор за кредит от 20.04.2019г., сключен със „4финанс“ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 30.08.2022г., до окончателното й изплащане.

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 216/15.05.2023г. по гр.д.№ 11/2023г. на Районен съдгр.Асеновград, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД искове за признаване за установено, че Т.Т. А. му дължи сумата от 37,06 лева- договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до 20.05.2019г., както и обезщетение за забава в размер от 1304,01 лева за периода от 21.05.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 30.08.2022г..

ОСЪЖДА Т. Т. А. от гр.*****, ЕГН: **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от 67 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, да заплати на Т. Т. А. от гр.*****, ЕГН: **********, сумата от 330 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4