Определение № 19635 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19635 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506728 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. И. Д. срещу определение № 16207/28.04.2026 г., постановено по гр. д. № 42399/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 58-ми състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК, в частта относно предявените искове за сумата 2556,67 евро, обезщетение за незаконно прекратяване на трудовото правоотношение с нищожна заповед; за сумата 1022.67 евро, обезщетение за неосъществено задължение на работодателя да оформи законосъобразно трудовата книжка и трудовото досие на ищеца и за обезщетение за изгубен доход, поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор за периода от 28.01.2026 г. до датата на реалното възстановяване на работа.

В жалбата са изложени възражения, относно правната квалификация на исковете, по които производството е висящо и се иска отмяна на определението, с което производството е прекратено без да се излагат конкретни доводи и възражения, относно законосъобразността на извода на съда за недопустимост на производството.

Ответникът по жалбата оспорва същата с твърдения, че първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че специалната уредба на КТ урежда изчерпателно средствата за защита при оспорване законосъобразността при прекратяване на трудовото правоотношение, а претенцията за обезщетение за загубен доход за периода до евентуалното възстановяване на работа е обусловена от настъпване на бъдещо несигурно събитие, поради което е процесуално недопустима.

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред районния съд, по което е постановен обжалваният акт, е образувано по искова молба на Н. И. Д. срещу „Сънотех О енд М“ ЕООД. В исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответника трудов договор № 00031/01.12.2023 г. като по време на ползван отпуск поради временна неработоспособност, подписал Заповед от 21.07.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, за което работодателят използвал болестното му състояние, прием на обезболяващи и го въвел в 1 заблуждение, че ще бъде сключен нов трудов договор при по – добри условия. Предвид това, счита, че заповедта е нищожна, поради липса на взаимно съгласие, антидатиране, въвеждане в заблуждение, противоречие с добрите нрави и злоупотреба с работодателска власт. При тези твърдения иска съдът да прогласи за нищожно прекратяването на трудовото правоотношение по посочения безсрочен трудов договор, да се признае, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.128 КТ да оформи законосъобразно трудовата книжка, както и да заплати обезщетение в размер 5000 лв. ( 2556.67 евро ) за незаконно прекратяване на правоотношението; 2000 лв. ( 1022.67 евро ) за неосъществено задължение да оформи трудовата книжка и 3500 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение. В евентуалност, ако съдът приеме, че за незаконното прекратяване на трудовото правоотношение е приложим единствено КТ и при същите фактически твърдения сочи, че заповедта е незаконосъобразна, поради което иска съдът да признае уволнението за незаконно и да го отмени; да възстанови ищеца на предишната работа, да присъди обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа от датата на незаконното уволнение до датата на реалното възстановяване, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, разноски по делото и на основание чл.344, т.4 да задължи ответника да направи поправка на основанието на уволнението, вписано в единния електронен трудов запис ( така уточнителни молби от 03.11.2025 г. и 12.02.2026 г. ).

С определение № 16207/28.04.2026 г. съдът е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.357, вр. чл.325, ал.1, т.1 КТ за установяване на незаконосъобразност и отмяна на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие със заповед от 21.07.2025 г.; с правно основание чл.357, вр. чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди прекратяването длъжност и по чл.357, вр. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер 1789.67 евро ( 3500 лв.) за оставане без работа поради незаконното прекратяване на трудовия договор за периода 21.07.2025 г. – 27.01.2026 г.

С посоченото определение също така съдът е прекратил на основание чл.130 ГПК производството, в частта по предявените искове за сумата 2556,67 евро, обезщетение за незаконно прекратяване на трудовото правоотношение с нищожна заповед; за сумата 1022.67 евро, обезщетение за неосъществено задължение на работодателя да оформи законосъобразно трудовата книжка и трудовото досие на ищеца и за обезщетение за изгубен доход, поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор за периода от 28.01.2026 г. до датата на реалното възстановяване на работа.

В мотивите съдът е приел, че с оглед спецификата на трудовите спорове всички искания за обявяване на незаконосъобразност и отмяна на прекратяване на трудовия договор, представляват искане по чл.344, ал.1, т.2 КТ, независимо от основанието, поради което се счита, че прекратяването е незаконосъобразно, включително когато се твърди опорочаване на волята на една ст страните. Посочено е още, че доколкото не се твърди друго основание за прекратяване на трудовия договор, което ищецът да иска да бъде обявено не е предявен иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение, а претенцията е за прилагане на законната последица на чл.346 КТ, поради което е недопустимо производството за заплащане на обезщетение. Относно иска за бъдещи вреди е посочено, че такъв е допустим след възникване на вредите.

Определението е законосъобразно.

Заповедта за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие има констативен характер, а основание за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание са фактите и обстоятелствата, с настъпване на които законодателят свързва посочената последица, в случая съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните ( предложението за прекратяване и приемането на същото ), а подписването на заповедта от работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не 2 воля за прекратяване по взаимно съгласие. Предвид изложеното твърденията за опорочаване на волята на работника за прекратяване на договора по взаимно съгласие по същество са такива за неосъществяване на факт от фактическия състав на обективираното в заповедта прекратително основание, което ако се установи би имало за последица незаконосъобразност на уволнението ( в широк смисъл ), поради което съответна на тези твърдения е защитата на работника по чл.344, ал.1, т.1 КТ, какъвто иск е предявен от жалбоподателя. Предвид изложеното опорочаване на волята на работника за прекратяване на договора по взаимно съгласие няма за последица нищожност на заповедта, а незаконосъобразност на уволнението. Съответно обезщетението за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение може да се претендира с иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ и за срока по чл.255 КТ, който иск е обуловен от иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Такъв иск е предявен и приет за разглеждане за сумата 1789.67 евро. Иск за обезщетение за вреди по общия ред предявен за 5000 лв. ( 2556.67 евро ) с оглед изложеното по – горе не е допустим, а защитата е осъществена по специалните правила на КТ, а в случай, че са налице предпоставките за това ищецът може да увеличи размера на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ.

Признаването за трудов стаж на времето, в което работникът или служителят е останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконосъобразно е законова последица от уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ, какъвто е предявен, а вписването в трудовата книжка на данните свързани с прекратяването е законово задължение на работодателя по силата на чл. 350 и чл. 350а от КТ, по аргумент на чл. 349 от КТ. Отговорността на работодателя да обезщети вреди по чл. 226 от КТ, причинени от неизпълнение на задължението му да отрази обстоятелствата в трудовата книжа може да се предяви едва след възникване на задължението за работодателя, а именно след признаване на уволнението за незаконно, поради което искът за обезщетение за неизпълнение на задължението на работодателя да оформи законосъобразно трудовата книжка е предявен преди да са се осъществили фактите, от които е изведено съдебно предявеното право, поради което е процесуално недопустим.

Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Н. И. Д. срещу определение № 16207/28.04.2026 г., постановено по гр. д. № 42399/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 58-ми състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК, в частта относно предявените искове за сумата 2556,67 евро, обезщетение за незаконно прекратяване на трудовото правоотношение с незаконна заповед; за сумата 1022.67 евро, обезщетение за неосъществено задължение на работодателя да оформи законосъобразно трудовата книжка и трудовото досие на ищеца и за обезщетение за изгубен доход, поради незаконосъобразно прекратвяване на трудовия договор за периода от 28.01.2026 г. до датата на реалното възстановяване на работа.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4