Определение № 26073 от 25.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26073 гр. С., 25.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110153641 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Р. Й. А. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1840,70 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 22, находящ се в гр. С., общ. Слатина, ул. „Постоянство“, бл. 253, вх.

Б, ет. 3, с абонатен № 35255, сумата в размер на 292,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 02.06.2023 г., сумата в размер на 64,62 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 13,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 02.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38502/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило топлинна енергия за процесния имот и период на стойност, посочена в исковата молба, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Поддържа, че през исковия период за имота е извършван услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В исковата молба е формулирано искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Д.” 1

ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца, като дружеството бъде задължено да представи по делото намиращи се у него документи, като правният интерес от привличането е обоснован от обстоятелството, че на соченото дружество е възложено да извършва услуга дялово разпределение за процесния имот, поради което и при констатирано неточно изпълнение на задължението би възникнало задължение за обезвреда.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Направено е искане производството, по което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение да бъде приложено по настоящото производство.

Направено е и искане за изслушване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертиза по поставени в исковата молба задачи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, а исковете – недопустими, тъй като ищецът не е приложил договорите за продажба на топлинна енергия и дялово разпределение, по които ответникът като физическо лице е страна. В допълнение е отбелязано, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, а не отделният собственик на топлоснабден имот. По същество ответникът оспорва основанието, от което произтича вземането на ищцовото дружество, като посочва, че ищецът е дерогирал Регламент № 2006/2004, според който потребител е физическо лице, което по своя воля купува дадена стока, а когато сделката е сключена с търговец на централно отопление, договорът за продажба на топлинна енергия задължително е писмен. Излагат се подробни съображение относно задължителната сила на правото на Европейския съюз. Оспорва се закупуването на топлинна енергия и качеството на стоката. Ответникът счита, че правомощията на фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия, са били прекратени още през 2007 г. Оспорва към исковата молба да са приложени общи условия.

Посочва, че ищецът неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 150 ЗЕ, която се отнася за доставка на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД като топлопреносно предприятие в абонатната станция на съответен клиент, който може да бъде етажна собственост, но по отношение на ответници – физически лица относими са чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 38а ЗЕ, които предполагат сключването на писмени договори. Оспорва Общите условия на ищеца, като посочва, че одобряването им от КЕВР не е достатъчно да обвърже ответната страна, като на отделно основание голяма част от текстовете им представляват неравноправни клаузи, поради което ищцовото дружество не разполагало с годни ОУ. Оспорва начисляването на мораторна лихва, което било извършвано върху авансови плащания - Решение № 5973/10.05.2010 г. на петчленен състав на ВАС, които авансови плащания били забранени без изрично съгласие на потребителя, съгл. чл. 53 ЗЗП (отм.). Излага твърдения, че през процесния период липсва сключен договор между собствениците в сградата и ФДР, като след отоплителен сезон 2006/2007 г. Наредба 16-334 не позволява тяхното сключване.

Оспорва да е използвал топлинна енергия през исковия период. Допълва, че съгласно Решение № 99/15.07.2015 г. на ВКС, клаузата за възражение в 30-дневен срок е неравноправна. Посочва, че никъде в ЗЕ няма задължение клиентът да заплаща такса за дялово разпределение, като услугата не е предмет на регулиране от КЕВР. В допълнение поддържа, че при отсъствие на писмен договор, физическото лице не е задължено да заплаща непоръчана услуга – становище на КЕВР в Решение ОУ-02/02.03.2014 г. Възразява срещу произволно начислените количества ТЕ през процесния период, както и относно начина на изчисляване на топлинната енергия за сградна инсталация, счита и за завишени количествата топлинна енергия за БГВ. Добавя, че ищецът едностранно е увеличавал цената на топлинната енергия без писмено уведомяване и съгласие на ответника. Твърди, че няма доказателства за извършени метрологични проверки на индивидуалните измервателни уреди. Оспорва обстоятелството, че топлофикационното дружество издава ежемесечно фактури. Посочва, че дефинициите за потребител и клиент в ЗЕ влизат в колизия с разпоредбите на ЗЗП. Прави възражение за начина на определяне на енергията за сградната инсталация, както и изпълнение на задължението за достатъчно често реално отчитане чрез измервателните уреди на топлинната енергия, което е задължително при промяна на единичната цена. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства. Моли за отхвърляне на исковете.

Ответникът прави искане за задължаване на ищеца да представи издадените фактури, 2 дебитни и кредитни известия, на основание чл. 190 ГПК, както и сертификат за извършени метрологични проверки на измервателните уреди и други документи, касаещи спора.

Направени са и доказателствени искания по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал част от документите, представени като приложение към исковата молба и по чл. 176 ГПК за допускане на обяснения от страните.

По възражението за недопустимост на производството:

Предметът на повдигнатия пред съда спор се очертава от ищеца посредством формулирания петитум на исковата молба. Предвид изложеното и доколкото ищецът поддържа, че между страните в процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, то ответникът се явява процесуално легитимирана ответна страна по исковете. Следва да бъде разяснено, че ищецът поддържа твърдения, че правоотношението между страните е възникнало по силата на Закона за енергетиката, а не от сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди и дялово разпределение в писмена форма. Въпросите относно съществуването на правоотношение между страните с описан в исковата молба предмет са такива по същество на делото, по които съдът ще се произнесе акта по същество на спора.

По направеното искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца:

Съдът счита, че следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД, ЕИК ******, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

По доказателствената тежест на спора:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по продажба на топлинна енергия с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер, както и че ответникът притежава качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качеството на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размера на обезщетението.

Във връзка с възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

По доказателствените искания съдът намира следното:

Предвид реда на разглеждане на производството по делото следва да бъде приложено ч. гр. д. № 38502/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, за послужване.

По приемането на представените от ищеца писмени документи съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след разясняване на значението им за спора.

Третото лице-помагач на страната на ищеца следва да бъде задължено да представи поисканите от ищеца и ответника документи.

Следва да бъде допуснато и изслушване на поисканата от ищеца съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

Следва да бъде допуснато и изслушване на поисканата от ищеца съдебно – счетоводна експертиза, като на вещото лице следва да бъде възложено да посочи и дали 3 счетоводството на ищеца във връзка с процесните вземания е водено редовно.

Искането на ответника ищецът да бъде задължен да представи по делото по реда на чл. 190 ГПК фактурите, дебитни и кредитни известия за процесния период, сертификат за извършени метрологични проверки на измервателните уреди, както и акт за въвеждане в експлоатация на АС, следва да бъде уважено, а за останалите доказателства следва да бъде оставено без уважение, доколкото по делото не са наведени твърдения подобни документи да се намират в „Т.С.“ ЕАД.