Решение № 227 от 18.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Бургас, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100600026 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI във връзка с чл.436 ал.2 и ал.3 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от осъдения Д. Г. Г. от гр. София, чрез защитника му адв. Д. Т. от АК-София, против определение № 2582 от 20.12.2022г., постановено по ЧНД № 4467/2022г. по описа на Районен съд-Бургас, с което съдът оставил без уважение молбата на Г. за съдебна реабилитация по чл.87 от НК.

С жалбата се оспорва законосъобразността, обосноваността и справедливостта на първоинстанционния съдебен акт. Изложени са критики по отношение на сторения от районния съд доказателствен анализ, който противоречал на правилата на формалната логика, като според жалбата първата инстанция ограничено и едностранчиво се позовавала на неизтекли срокове за съдебна реабилитация, без да изследва обективно доказателствата за поправянето на осъдения. По този начин съдът, чрез отказа да допусне съдебна реабилитация, ограничавал правото на труд на осъдения и оттам препятствал възможността му да се грижи за семейството си. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на ново въззивно определение, с което молителят Д. Г. да бъде съдебно реабилитиран за осъждането му НОХД № 922/2017г. по описа на Районен съдБургас. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

1

В проведено съдебно заседание въззивният прокурор счита жалбата за основателна, тъй като визираният в чл.87 ал.1 от НК срок бил изтекъл на 28.02.2023г., осъденият имал добро поведение, а с престъплението, за което бил осъден по НОХД 922/2017г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, не били причинени щети.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият Д. Г., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Т. от АК-София, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Счита, че изводите на първоинстанционния съд основно се градели на неизтеклия реабилитационен срок, което дори и да било така при разглеждане на делото пред районния съд, то към настоящия момент срокът по чл.87 ал.1 от НК бил изтекъл. Това, наред с доброто поведение, което осъденият имал през годините, водело до единственото заключение, че съдебна реабилитация следвало да се постанови.

В последната си дума осъденият Г. моли да бъде реабилитиран, за да упражнява професията си.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на определението в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от сочените от страните основания, прие жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.436 ал.2 от НПК преклузивен срок от легитимирана страна срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В първоинстанционното съдебно производство по предвидения в НПК ред са събрани достатъчни по обем и съдържание за правилното решаване на делото доказателства, от съвкупната преценка на които се установява следното:

Молителят – жалбоподател Д. Г. Г. ЕГН **********, е ******* за извършени престъпления от общ характер със следните влезли в сила присъди и споразумения:

1. С присъда № 93 от 28.04.1999г. по НОХД № 93/1999г. на Военен съд - Варна, в сила от 29.05.1999г. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.197 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години;

2. Със споразумение от 28.02.2014г. по НОХД № 96/2014г. на Районен съд - Ихтиман, в сила от същата дата, Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация”,

3. Със споразумение от 22.05.2014г. по НОХД № 18786/2013г. по описа на Районен съд - София, в сила от същата дата, Г. е признат за виновен за извършени престъпления по чл.324 ал.1 от НК и по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК, за които по реда на чл.23 от НК му било наложено едно общо наказание „Пробация“.

С Определение от 22.05.2014г. по същото дело, влязло в сила на 07.06.2014г., на подс. Г. било определено и наложено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по НОХД 18786/2013г. по описа на Районен съд - София и НОХД 96/2014г. по описа на Районен съд - Ихтиман, а именно „Пробация“, включваща следните пробационни мерки:

2

- Задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване пред пробационен служител или упълномощено от него лице с продължителност 8 месеца, два пъти седмично;

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца;

- Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от 1 година.

4. Със споразумение № 94 от 28.02.2017г. по НОХД 922/2017г. по описа на Районен съд - Бургас, в сила от същата дата, Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 вр. ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3 години.

Извън посочените осъждания, Г. е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административни наказания, които обаче не следва да се обсъждат в настоящото изложение предвид очертания с молбата предмет на производството.

От изисканата писмена справка от ГД „ИН” при Министерство на правосъдието, ОСИН София, Сектор „Пробация“ се установява, че Г. е изтърпял наложеното му общо наказание „Пробация“ по посочените в пункт 1 - 3 дела на 07.12.2014г.

С оглед изричните възражения на жалбоподателя най-напред следва да се уточни, че настоящият състав споделя виждането на проверявания съд относно изчисляването на сроковете при условно осъждане. Тригодишният срок по чл.87 ал.1 от НК следва да изчислява от изтичане на изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“. С изтичането на този срок, ако деецът не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“, държавата губи правото да предизвика изтърпяване на отложеното наказание. Именно това е моментът, от който следва да се изчисляват сроковете за реабилитация по чл.87 и чл.88а от НК, като в ал.3 на последно посочената разпоредба, това тълкуване е изрично вписано. В принципен план, смисълът на реабилитацията по право, предвидена в чл.86 от НК, е да заличи факта на осъждането на едно лице, което не притежава висока степен на обществена опасност, и очевидно е предвидена за деяния, санкционирани с по-ниско наказание - такива, за които е постановено наказание „Лишаване от свобода“ не повече от 3 години, или наказание „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за определен изпитателен срок, както и за по-леките, предвидени в закона наказания – „Глоба“, „Обществено порицание“ или „Лишаване от права“. Законодателят е установил оборима презумпция в смисъл, че след като са налице заложените в текста на нормата условия, най-вече лицето да не е извършило друго престъпление в този тригодишен срок, то деецът се е поправил, следвал е правомерно поведение и целите на наказанието са били реализирани. Изрично в алинея 2 на чл.86 от НК е посочено, че тази възможност е приложима само веднъж по отношение на едно лице. Тъкмо поради изложеното, законодателят е поставил допълнителни условия, които следва да се установят в производството по чл.87 от НК, свързани с това, дали осъденият наистина е имал добро 3 поведение във времето след изтърпяване на наказанието, като е посочен и конкретен период – поне 3 години от изтърпяване на наказанието, и дали евентуалните вреди, които е нанесъл с извършеното от него умишлено престъпление, са възстановени. Началният момент на всички срокове по раздел V, Глава Десета от Наказателния кодекс, е обвързан с изтърпяването на наказанието от осъдения, независимо дали реабилитацията настъпва автоматично по силата на закона, или за нея е необходим изричен съдебен акт.

За настоящия състав е съвършено ясно, че при условното осъждане, наказанието следва да се счита за изтърпяно едва след изтичане на изпитателния срок, в който, ако лицето е извършило друго престъпление, ще следва да изтърпи и отложеното наказание (чл.68 ал.1 от НК). Докато държавата разполага със законовото основание и процесуална възможност да приведе отложеното наказание в ефективно изпълнение, каквито притежава неизменно през целия изпитателен срок, то изцяло в противоречие с константната съдебна практика, а и изобщо с правилата на формалната логика и смисъла на закона е съждението, че през същия този период, наказанието следва да се счита за изтърпяно. Казаното не поставя в „по-неблагоприятно“ положение осъдените условно спрямо тези, за които е постановено ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, каквото мнение е изразил защитникът на жалбоподателя, тъй като осъдените, чието наказание е отложено, са компенсирани от факта, че върху тях не се въздейства с методите и средствата, прилагани спрямо осъдените в пенитенциарните заведения, независимо от вида им. Наред с това, условно осъдените не търпят и законното ограничаване на конституционните им права, каквото са принудени да понесат ефективно осъдените на „Лишаване от свобода“, а напротив – правната и социалната им сфера е незасегната от наказанието, тъй като съответният съд, постановил условното осъждане, е счел, че корекцията в поведението им би настъпила и без прилагането на най-тежката форма на държавна принуда. За тях единствено остава задължението през изпитателния срок да имат правомерно поведение, съобразено с общоприетите правила, каквото впрочем се изисква от всеки член на обществото. Едновременно с това обаче срокът, в който следва да са обективирали такова поведение, разбираемо предвид отсъствието на специализирано въздействие от страна на държавните органи, е по-дълъг и съответства на установения с присъдата изпитателен срок.

Въззивният съд приема, че от извършените от молителя умишлени престъпления по изброените по-горе дела липсват невъзстановени имуществени вреди, тъй като съдебните производства по тях, с изключение на НОХД № 93/1999г. на Военен съд - Варна, са приключили със споразумения по реда на чл.381 и следващите от НПК. Съгласно императивната разпоредба на ал.3 на същия член, възстановяването на причинените с престъплението имуществени вреди е задължително условие за одобряване на споразумението.

От всички налични по делото доказателства е видно, че по първото осъждане на молителя - НОХД № 93/1999г. по описа на Военен съд - Варна, на 29.05.2022г. за Г. е настъпила реабилитация по право на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК, тъй като в изпитателния срок на присъдата по това дело, изтичащ на същата дата, той не е извършил 4 друго престъпление, което да е налагало да изтърпи и отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. За останалите му осъждания обаче е невъзможно приложението на чл. 86 от НК, предвид изричната забрана, посочена в ал.2 на същия член, веднъж реабилитирано по право лице да бъде реабилитирано повторно.

Реабилитация по право, но на основание чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК, е настъпила на 07.12.2016г. за осъжданията на Г. по НОХД № 96/2014г. по описа на Районен съд-гр.Ихтиман и по НОХД № 18786/2013г. по описа на Районен съд-гр.София, тъй като в двегодишен срок от изтърпяване на наложеното му общо най-тежко наказание „Пробация“ по тези дела, жалбоподателят не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода. За пълнота може да се посочи, че деянията по горецитираните дела са извършени в условията на реална съвкупност, тоест преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, а това обстоятелство, съобразно указанията в Постановление № 2 от 27-29.IV.1970г., на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Постановление № 6 от 12.IV.1983г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987г., води до извода, че за престъпленията по тези дела спрямо Г. е налице само едно осъждане.