Решение № 4297 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4297 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110165021 по описа за 2023 година

Предявен е конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС.

Производството е образувано по искова молба на Т. Р. Л. ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 184 - партер (офис застраховки), срещу етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, кв. „........ 1“, бул. „.........“ бл. ......., представлявана от професионален домоуправител „Образцов вход“,с правно основание чл. 40 ЗУЕС с искане да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на ЕС гр. София, кв. „........ 1“, бул. „.........“ бл. ......., проведено на 26.10.2023 г.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сградата Етажна собственост, а именно: апартамент №............... в бл. № ....... бул. „.........“. Посочва, че от повече от 10 години апартаментът му се отдава под наем, като той не живеел в апартамента от 2010 г. Получил е покана за свикване на общо събрание на собствениците в етажна собственост чрез интегриран файл в писмо по електронната поща за свикването на събрание на 26.10.2023 г., на което поради невъзможност не е успял да участва. Твърди, че на 30.10.2023 г. на електронния адрес е получил писмо с интегриран файл - Протокол от „Образцов вход“ чрез системния им електронен адрес [email protected] , поради което е спазил едномесечния срок за подаване на исковата претенция. Твърди, че решенията по отношение на двора за нелигитимни, доколкото същият не представлявал обща част, тъй като не всички притежатели на самостоятелни обекти притежавали идеални части от него, доколкото инвеститорът „Транслог“ ООД притежава все още идеални части от земята.

Счита, че предназначението на двора е можело да бъде променено единствено със съгласието на всички собственици, а освен това решението предвиждало обособяването на незаконни паркоместа. Счита, че е незаконосъобразно разпределението на паркинг, който не съществува в правния мир. Освен това твърди, че лицата, които са присъствали не са имали валидни пълномощни да представляват неприсъствалите собственици. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени решение по т. 3 от 26.10.2023 г. от протокол на общо събрание на собствениците на етажна собственост на бл.

......, находящ се бул. „.........“, кв. „........“, като незаконосъобразно.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците, с който оспорват 1 предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърдят, че подадената молба е подадена след предвидения 30-дневен преклузивен срок, доколкото протоколът от проведеното на 26.10.2023 г. общо събрание на /ЕС/ е бил обявен на етажната собственост, на 31.10.2023 г.

Считат, че са взели легитимно решение, доколкото са гласували да ползват вътрешния двор на сградата за паркиране на личните си автомобили. Доколкото пространството е било ограничено и не можело да задоволи нуждите на цялата етажна собственост е било гласувано ползването на паркоместата да бъде осъществено, чрез онлайн търг, който да бъде организиран и проведен от /УС/ на /ЕС/. Посочват, че решението е прието с мнозинство от 51,03%, което било достатъчно за предприемане на посочените в решението действия.

Твърдят, че предназначението на земята не се променя, доколкото вътрешния двор нямало да бъде преустрояван, а единствено ще бъдат разчертани паркоместата, на който ще се паркират автомобили. С оглед на това моли за прекратяването на делото поради недопустимост на иска, а в случай, че същият е допустим за неговото отхвърляне.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Софийски районен съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него – диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, предметът на делото и обемът на дължимата правна защита са очертани от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея, и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на конкретно оспореното решение, взето на проведеното на 03.11.2022 г. общо събрание на ЕС, и обективирано в процесния протокол. Предмет на производството по чл. 40 ЗУЕС е законосъобразността на решения на общото събрание съобразно с въведените с исковата молба пороци относно процедурата по свикване или провеждане на общото събрание или материалната законосъобразност на решенията, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът не може служебно да прилага императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение на общ правен принцип или констатира наличие на злоупотреба с право /в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на ВКС, I ГО, Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II ГО, Решение № 60156/10.01.2022 г. по гр. д. № 3848/2021 г. на ВКС, II ГО, и други/. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС да се релевират нови основания за порочност на решенията предмет на иска, включително и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК. Ищецът по иска за отмяна на решение на общо събрание трябва да посочи в исковата молба всички факти, които опорочават процедурата, и съдът не може да се произнася по доводи за незаконосъобразност, които не са посочени в исковата молба, като основание на иска.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В конкретния случай, искът е предявен в предвидения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС преклузивен 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Видно от приетия по делото Протокол за поставен протокол от проведено общо събрание на етажната собственост, същият е бил поставен на табло във фоайето на сградата на 31.10.2023 г. Самият ищец в исковата молба излага фактически твърдения, че се е запознал с протокола на 30.10.2023 г., като същият му е бил изпратен по електронна поща.

Основателността на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е обусловена от кумулативното положително установяване от страна на ищеца на 2 следните материални предпоставки: 1./ че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост; 2./ че са взети от общото събрание на етажните собственици решенията, чиято отмяна се иска. При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответната страна е да докаже спазването на императивните изисквания за свикването и провеждането на Общото събрание и за вземането на оспорените решения, по отношение на които изисквания в исковите молби са наведени конкретни доводи за допуснати нарушения, както и че оспорените решения не противоречат на императивни материалноправни норми. В тази насока ответната страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: спазването на всички сочени от ищеца като нарушени законови правила за свикване на Общото събрание на етажните собственици и провеждане на събранието при изискуемите норми за представителство, кворум и мнозинство за приемане на решения и обективирането им в надлежно съставен протокол – в т. ч. че поканата за свикване на ОС е била поставена на видно място в сградата етажна собственост, евентуално че ищецът е бил уведомен за ОС в срок по реда на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС по предварително заявен от нея начин; че ОС е било проведено най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата/уведомяване по реда на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС; че ОС е било свикано от правоимащо лице; че ОС е било проведено при наличие на законоустановения кворум и съобразно изискванията на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС за начален час; че въпросите, които са били обсъдени на ОС, са били включени в дневния ред на ОС, който е бил посочен в поканата за свикването му; че взетото решение е от компетентността на ОС на етажната собственост.

В процесния случай с проекта на доклад, обективиран в Определение № 27828/08.07.2024 г., обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 20.11.2023 г. открито съдебно заседание, съдът е дал указания не ищеца, че не сочи доказателства за принадлежност на правото на собственост.

В хода на процеса от ответната страна е представена справка от АВ за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 588637 на Т. Р. Л., от която е видно, че ищецът е прехвърлил правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда Етажна собственост, а именно: апартамент №............... в бл. № ....... бул. „.........“ на 25.04.2024 г., т.е. след предявяване на исковата молба в настоящото производство.

В тази връзка съдът съобрази РЕШЕНИЕ № 28 от 06.06.2017 г. По гр.д. № 2887/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, според което „може да се предположи, че с отчуждаването на имота досегашният собственик е дезинтересиран и не би упражнил правото да оспори решенията на Общото събрание“.

Съдът е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от поддържане на иска и продължаване на производството, което не е сторено от страна на ищеца.

Пасивното поведение на ищцовата страна в рамките на производството, неизпълнението на указанията на съда, както и прехвърлянето на собствеността в процесната ЕС, съчетано с необосноваване на правен интерес, води до извод за липса на такъв у ищеца.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството. Съдът следи служебно за наличието по всяко време на процеса, а при констатирана липса на правен интерес предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК. По тази причина и по изложените вече съображения, настоящата инстанция намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната като недопустима поради липса на правен интерес.

По разноските:

При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът.

3

Последният е ангажирал доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лева. Доколкото от ищцовата страна не е направено възражение за прекомерност, съдът го присъжда в цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. номер 340598/28.11.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 65021/2023 г. по описа на СРС, 143 състав.

ОСЪЖДА Т. Р. Л., ЕГН: **********, да заплати на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, кв. „........ 1“, бул. „.........“ бл. ......., представлявана от професионален домоуправител „Образцов вход“, сумата от 511,30 евро, представляваща съдебни разноски в производството.

Решението има характер на определение и може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4