Решение № 10 от 16.01.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Разлог, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200230 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Обжалва се ЕФ №* за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А"ПИ" с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружеството “Р.Т.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.Т., у.“И.Т.“№24, о.Т., о.Л., представлявано от П.П.П., е наложена "имуществена санкция" от 2`500.00 лева, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят “Р.Т.“ЕООД, който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ, неправилно прилагане на материалния закон като са развити подробни съображения в тази насока. Сочи се, че в случая е следвало да се приложи разпоредбата за маловажен случай.

В СЗ жалбоподателят “Р.Т.“ЕООД - редовно призован, не се явява, не се явява упълномощен представител.

НО - А"ПИ" - редовно призован, изпраща представител - юрк. Р., която моли съда да потвърди атаакувания ЕФ. Излага подробни съображения в тази насока в депозирани писмени бележки, претендира юрк. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от ЮЛ на което е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от ЕФ е връчен на жалбоподателя на 07.03.2024 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е постъпила в Рг.РС на 20.03.2024 г., поради което срокът по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради което атакуваният ЕФ следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Видно от представените по адм. нак. преписка доказателства се установява, че процесното ППС към 14.03.2023 г. е собственост на “Р.Т.“ЕООД.

1

На 14.03.2023 г. в 17:50 часа ППС В.Д.Ф.., с рег. №*, се движил на територията на о.Р., по път 19 км 30+320 с посока нарстващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа като общият брой на осите на състава бил 2, а общата техн. допустима максимална маса – 19200 кг, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 44200. Към момента на преминаването на състава от ППС през посочения участък от платената пътна мрежа за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

ЕССПТ отчела и регистрирала като нарушение движението на ППС с устройство №*, представляващп елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320.

За така извършеното нарушение с/у жалбоподателя бил издаден обжалваният ЕФ №*.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният ЕФ с №*, е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: мястото – о.Р., път 19 км 30+320 в посока нарастващ клм.; датата – 14.03.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – 17:50 часа; рег.№ на ППС – *; вписания ползвател – жалбоподателят “Р.Т.“ЕООД; описание на нарушението – движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във вр. със заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като не е заплатена дължимата пътна такса, няма маршрутна карта или валидна тол декларация, разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, с което санкционираният да се освободи от понасянето на адм. нак. отговорност; размерът на имуществената санкция – 2`500.00 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – 14-дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във вр. с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС. В случая е наложена имуществена санкция от 2`500.00 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, във с вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на адм. нарушения, установени и заснети с ТС или с-ма, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от ЕС по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя ЕФ. Този извод на съда не се променя и от нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3-3б, се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълк. път да се изведе възможност за съставяне на ЕФ, което е недопустимо при ангажиране на адм. нак. отговорност на 1 лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на ИС, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в ЗДвП, като 2 в ИС могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и НП за нарушения по чл.179, ал.3-3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за ел. документ и са подписани с КЕП. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от адм. нак. отговорност по ал.1 и 2, във вр. с адм. нарушения по чл.179, ал.3-3б, ако в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от СУ на МПС. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност за нарушения по чл.179, ал.3-3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Така изложеното се отнася и до нормите на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.167а, ал.4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя на УС на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл.179, ал.33в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа ИС, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в, като в ИС могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и НП за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за ел. документ и са подписани с КЕП. В тези 2 норми отново не е изрично предвидено издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, и не се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълк. път и ч/з разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Отделно от горното, съдът намира че самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ представлява непропорционалността на наложената санкция. Съгласно §.16 от ПЗР на ЗП, се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на ЕП и на Съвета, относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на ЕП и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общия принцип на правото на ЕС за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите-членки да установяват съответен контрол и определят с-ма от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на ЕП и на Съвета, българската държава е въвела следната санкционна с-ма при незаплащане на дължимата тол такса:

Задължение по чл.10б от ЗП, за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП, за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка м/у 2 точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;

Кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), 3 причините за това и дължината на изминатото разстояние.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на съвета от 17.06.1999 г. не допуска с-ма от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републ. пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство, наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет адм. нак. репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.