Решение № 6 от 09.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Благоевград, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря К. Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200501103 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от В. Т.

Я., ЕГН **********, с адрес: с. М, общ. Г, обл. Благоевград, ул. Д“ № 4, чрез адв.

К. К., съдебен адрес: гр. Г, ул. „В“ № 14 против Решение № 221/29.06.2025 г., постановено по гр.д. № 981/2022 г. по описа на РС- Разлог, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Р. И. Д. и И. И. С. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и немотивираност на решението на районния съд, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения иск. Твърди се, че в производството по делото категорично е установено, че е налице разместване на блага, а именно заплатени месечни вноски за съхранение на МПС, собственост на първоначалния ответник по делото К. И. П (заместена в хода на делото от въззиваемите Р. И. Д. и И. И. С.), т.е. обедняване на ищеца за сметка на съхранение и опазване на собствеността и целостта на автомобила на ответницата.

Според жалбоподателя обстоятелството, че собственик на дружеството, което е съхранявало автомобила, е син на ищеца, не е следвало да се приема като ощетяващо ответниците, тъй като в самото населено място нямало други места за съхранение. Сочи се, че юридическото лице „Д“ ЕООД е отделно от физическото лице- управител Н Я.- син на ищеца.

Твърди се, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното 1 решение. Районният съд приемал за безспорни плащанията за съхранението на вещта, като кредитирал изцяло съдебно-счетоводната експертиза, същевременно достигнал до извод, че не е налице връзка между обедняване и обогатяване.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е с взаимно некореспондиращи си мотиви и диспозитив. Сочи се, че след като било прието, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, в диспозитива на решението е следвало да бъде прогласена нищожността на договора и едва след това да бъде отхвърлен предявения иск. Постановеното решение измествало предмета на делото.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 221/29.06.2025 г., постановено по гр.д. № 981/2022 г. по описа на РСРазлог и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Въззиваемата И. И. С. оспорва като неоснователна въззивната жалба. Сочи се, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и правните му изводи кореспондират със същите.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение.

Особеният представител на въззиваемата Р. И. Д. оспорва депозираната въззивна жалба. Сочи се, че атакуваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни правни съображения, като се прави искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството по гр.д. № 981/2022 г. по описа на Районен съд- Разлог е образувано по искова молба, предявена от В. Т. Я. против К. И. П (заместена в хода на производството от законните наследници Р. И. Д. и И. И. С.), с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1010 лева, представляваща общ размер на изплатени от ищеца разходи за съхранение на лек автомобил.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 31.03.2021 г. решение по гр.д. № 66/2020 г. по описа на РС- Г на ответника К. П е възложено МПС- Ф Г, с ДК № ......Х, номер на рама WVWZZZ1JZXW148857, номер на двигател А GN115282, цвят- черен металик. Пояснява се, че автомобилът се съхранявал от ищеца, който упражнявал право на задържане до заплащането на сумата от 1790 лв. Сочи се, че въпреки отправени многократни покани за получаване на автомобила от ответника, същата едва на 24.08.2021 г. прибрала автомобила, като страните 2 уредили дължимото относно подобренията.

Твърди се, че поради многократни опити за посегателства върху автомобила, ищецът решил да предаде същия за съхранение в гараж на търговско дружество, за което на 15.07.2021 г. сключил договор с „Д“ ЕООД. Сочи се, че за периода на съхранение на автомобила ищецът заплатил 1010 лв., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Твърди се, че ищецът, на когото е признато право на задържане по отношение на чужда движима вещ до заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на подобренията, извършени от него, владее вещта без правно основание. След като владението се осъществява без правно основание лицето, което задържа вещта, не може да претендира от собственика й да му заплати разходите, които е направил във връзка с нейното запазване и поддържане- разноските остават за сметка на този, който ги е направил.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения иск.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

Страните по делото не спорят, че с влезли в сила решения по гр.д. № 66/2020 г. по описа на РС- Г и в.гр.д. № 501/2021 г. по описа на ОС- Благоевград е уважен ревандикационен иск на ответника ЕК. И. П срещу ищеца В. Т. Я. по отношение на лек автомобил марка Ф, модел Г, с ДК № ......Х, номер на рама WVWZZZ1JZXW148857, номер на двигател А GN115282, цвят- черен металик, както и възражението на В. Т. Я. за извършените от него разноски за закупуване на газова уредби и други компоненти на газовата система на автомобила, както и монтирането й в размер на 1790,00 лева, като му е признато право на задържане до заплащането им.

С покана, връчена на 08.07.2021 г., ищецът е поканил ответника да вземе лекият автомобил, който стои повече от 4 години в гаража на ищеца. Ищецът е посочил, че лекият автомобил му пречи и ще предаде същия на отговорно пазене на платен паркинг, където ще бъде начислявана такса от 10 лв. на ден.

На 15.07.2021 г. в гр. Г между „Д“ ЕООД, ЕИК 204573184, седалище и адрес на управление: с. М, ул. „Д“ № 4, представлявано от управителя Н В.ов Я., като влогоприемател и В. Т. Я., като влогодател е сключен договор за съхранение на моторно превозно средство, с който влогоприемателят приема следната вещ: лек автомобил марка Ф, модел Г, с ДК № ......Х, номер на рама WVWZZZ1JZXW148857, номер на двигател А GN115282, цвят- черен металик, като се задължава да я съхранява и върне на влодателя. За съхранението на стоката влогодателят се задължава да заплаща възнаграждение в размера, при условията и сроковете, посочени в договора. Влогоприемателят се задължава да съхранява стоката за срок от една година, считано от деня, в който я е приел- 15.07.2021 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора влогодателят предава на влогоприемателя моторното превозно средство за съхранение в деня на подписване на договора.

Стоката се предава за съхранение в гараж, стопанисван от влогоприемателя, находящ се в с. М, ул. „Д“ № 4, като договорът играе ролята на приемопредавателен протокол. За съхранението на моторното превозно средство влогоприемателят има право на възнаграждение, както следва: при първоначално предаване на моторното превозно средство се заплаща такса в размер на 600 лева, 3 която е отделна от дължимата за съхранението вещ, както и се дължи възнаграждение в размер на 10 лева на ден, считано от датата на подписване на договора до датата на връщане на автомобила.

Във връзка със сключения договор за съхранение на моторно превозно средство, от „Д“ ЕООД са издадени следните фактури: № 2/16.07.2021 г. на стойност 600,00 лв. с основание- първоначална вноска по договор за съхраняване на лек автомобил рег. № ......Х; № 4/16.08.2021 г. на стойност 320,00 лв. с основание- месечна вноска по договор за съхраняване на лек автомобил рег. № ......Х; № 5/24.08.2021 г. на стойност 90,00 лв. с основание- месечна вноска по договор за съхраняване на лек автомобил рег. № ......Х. С вносни бележки от 16.07.2021 г., 16.08.2021 г. и 24.08.2021 г. ищецът е превел по сметка на „Д“ ЕООД сумите: 600,00 лв. с основание за плащане- по договор фактура № 2; 320,00 лв. с основание за плащане- по договор фактура № 4 и 90,00 лв. основание за плащанепо договор фактура № 5.

На 24.08.2021 г. в с. М е съставен приемо-предавателен протокол между ищеца В. Т. Я. и ответника К. И. П, с който е удостоверено предаването на лек автомобил марка Ф, модел Г, с ДК № ......Х, номер на рама WVWZZZ1JZXW148857, номер на двигател А GN115282, цвят- черен металик в състоянието, в което е описан в заключението на вещото лице, представено по гражданско дело № 66/2020 г. по описа на РС- Г.

С разписка- декларация ищецът В. Т. Я. е декларирал, че на 24.08.2021 г. ответникът К. И. П му е заплатила изцяло в брой сумата 2290,00 лв., от които:

1790,00 лв., с които се е увеличила стойността на лек автомобил марка Ф, модел Г, с ДК № ......Х, номер на рама WVWZZZ1JZXW148857, номер на двигател АGN115282, цвят- черен металик, вследствие на извършени подобрения в него, изразяващи се в закупуване и монтаж на автомобилна газова система и на компонентните по нея, до заплащането на които с влязло в законна сила решение на Районен съд- Г № 7261/31.03.2021 г., постановено по гр.д. № 66/2020 г. по описа на съда, на ищеца е признато право на задържане на описаното МПС и сумата от 500,00 лв., съставляваща направените разноски по в.гр.д. № 501/2021 г. по описа на ОС- Благоевград.

С разписка- декларация ответникът К. И. П е декларирала, че на 24.08.2021 г. ищецът В. Т. Я. й е заплатил изцяло в брой сумата 806,91 лв., представляваща общ размер на разноските, направени по гр.д. № 66/2020 г. по описа на РС- Г.

От прието като доказателство по делото писмо от РЗОК- Благоевград се установява, че ответникът К. И. П за периода от 31.03.2020 г. до 17.11.2021 г. е била в пациентската листа на д-р Я К а от дата 16.12.2021 г. до 13.01.2024 г.- в пациентската листа на д-р А К.

От писмо изх. № 297/05.03.2025 г. на „Ц“ ЕООД се установява, че ответникът К. И. П не се води на отчет и не е лекувана в лечебното заведение.

Видно от договор за настаняване в „Дом Заедно“ от 06.07.2023 г., ответникът К. И. П е ползвала социални услуги в ЦНСТ „Дом Заедно“.

По делото са ангажирани и писмени доказателства относно здравословното състояние на ответника К. И. П, извършени прегледи и назначени терапии.

По реда на чл. 176 ГПК ищецът В. Т. Я. е дал обяснения. На въпрос каква е била причината за предоставяне на лекия автомобил за пазене на „Д“ ЕООД, ищецът сочи, че четири години автомобилът бил пазен в неговия гараж, изпратени 4 били многобройни покани, но ответникът не искал да се разберат. Преди предаване на автомобила за пазене, извършил проучване за други дружества, предлагащи същата услуга, но офертата била 1000 лева първоначална вноска и по 30 лева на ден за открит гараж. „Д“ ЕООД имало сключен договор за наем на гаража, който бил собственост на бащата на ищеца. До 24.08.2021 г. автомобилът се съхранявал в гаража, като на същата дата бил предаден на ответника. Ищецът е бил собственик на капитала и управител на „Д“ ЕООД, а сега управител и собственик на капитала е синът му Н. Ищецът и синът му живеят в едно жилище, като адресът на управление и седалището на „Д“ ЕООД съвпадат с адреса на ищеца.

Разпечатката съдържа 46 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4aea734-ecf6-4a78-9ce8-1a276963d36e