Решение № 7206 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7206 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Г. Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100503756 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №13071 от 18.11.2022г., постановено по гр.дело №56780/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Г. Й. Г., с ЕГН **********, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Й. Г., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, сумата от 4800.1 6 лв., главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди, ползвана без основание, за имот, находящ се в град София, бул."Витоша" №192, вх.Б, магазин №11, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 25.11.2020г. до изплащане на вземането; сумата от 974.29 лв., мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 19.11.2020г.; сумата 26.77 лв., главница, представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 25.11.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5.87 лв., мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 19.11.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №58552/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт А.Т., с надлежно учредена представителна власт, с което се обжалва изцяло решение №13071 от 1

18.11.2022г., постановено по гр.дело №56780/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, с което са отхвърлени предявените срещу Г. Й. Г., с ЕГН **********, по реда н а чл.422, ал.1 ГПК, обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение на СРС, като постановено в нарушение на материалния закон – чл.59 ЗЗД. Твърди се, че въпреки че между страните за процесния период няма изрично сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, ответникът е собственик на имота, употребил е процесното количество топлинна енергия за стопански нужди, поради което дължи заплащането й. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се уважат предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Г. Й. Г., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.С. С., депозира писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ищеца. Твърди се, че не е доказано страните да са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия, поради което ответникът не притежава качеството потребител на топлинна енергия, както и че не е доказано ответникът да е ползвал имота. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Г.

Й. Г., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното решение на СРС, с което са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантни за конкретния правен спор факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №58552/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, въззивникът - ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 25.11.2020г. и е постановена на 23.02.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Г. Й. Г.. В случая длъжникът - Г. Й. Г., е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

2

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти. Така посочените елементи от фактическия състав на посочената правна норма са подробно обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт, които настоящият състав споделя и изцяло препраща към тях.

В настоящия случай, първоинстанционния съд е прецизирал предпоставките, при които би било налице неоснователно обогатяване на ответника по смисъла 3 на чл.59, ал.1 ЗЗД, а от друга страна е съобразена доказателствената тежест в процеса по така заявеното спорно право.

С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД от ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Безспорно е по делото обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот- магазин №11, находящ се в гр.София, бул."Витоша" №****, вх.Б. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД обаче установеният по делото факт, че ответникът притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата - магазин №11 не презумира неговото функциониране като търговски обект и доставката на топлинна енергия за стопански нужди. В случая от събраните по делото доказателства съдът приема, че не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът действително е ползвал процесния топлоснабден недвижим имот - магазин №11 и е консумирал претендираното от ищеца количество топлинна енергия през исковия период от време. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца в тази насока.

С оглед на изложеното и в приложение на правните последици от тежестта на доказване, съгласно които недоказаният факт се приема за неосъществил се, което съдът отнася във вреда на този, върху когото тежи тежестта на доказване – в случая на ищеца, исковете за установяване на вземането за главница за стойността на доставена топлинна енергия и обусловения иск за заплащане на мораторна лихва за забава са неоснователни и подлежат на отхвърляне. В настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които обосновават претендираното в настоящето исково производство вземане.

С оглед на така изложените съображения, предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 ГПК.