Определение № 99 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. София, 27.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600042 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение от 07.11.2024г. по НОХД № 3060/2024г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 3 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимите.

В протеста се излагат съображения в подкрепа на изразеното несъгласие с атакувания съдебен акт. Представителят на държавното обвинение формулира позицията си, че в сезиращия съда документ в достатъчна степен са изложени всички факти, даващи възможност на подсъдимите да разберат в какво са обвинени, а посочените от съда нарушения далеч надхвърляли рамките на дължимия контрол относно възможността на обвинителния акт да стартира едно съдебно производство. Декларира се позиция, че процесуалният закон не разписва като нарушение неизпълнение на предходни указания на съдебния състав в процедура по чл. 248 НПК, а при новото разглеждане на делото съдът прави самостоятелна преценка за наличието или липсата на допуснати в досъдебната фаза на процеса нарушения. Не на последно място отправя упрек към съда, че със своето определение за прекратяване на 1 съдебното производство и връщане на делото на прокурора, препятства то да приключи в разумни срокове. Моли атакуваното определение да бъде отменено.

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество, този съдебен състав преценява, че е неоснователен по отношение на част от изложените в него доводи.

Първостепенният съд е сезиран с обвинителен акт срещу:

Б. Б. М. с предявени му обвинения за извършени престъпления по чл. 302, т.1 вр. чл. 301, ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК, чл. 302, т.1 вр. чл. 301, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и по чл. 116, ал.2, пр.4 вр. ал.1, т.8 вр. ал.1 вр. чл.115 вр. чл. 18, ал.1 НК,

С. Б. Д. – обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.1 вр. чл. 301, ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК,

Н. Л. А. – с предявено му обвинение за извършено престъпление по чл.

354а, ал.1, изр.1, пр.5 вр. чл. 26, ал.1 НК и

И. Г. Г. и К. Н. К. – с обвинения за деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 302, т.1 и т.2 вр. чл. 301, ал.1 вр. чл. 20, ал.4 НК.

Софийска градска прокуратура сезира за трети път Софийски градски съд с обвинителен акт срещу описаните лица, след като двукратно същият съдебен състав е прекратявал производството по делото, връщайки го в предходната му фаза – с разпореждане от 31.05.2017г. и с определение от 10.07.2018г. В тези свои актове съдът е констатирал допуснати нарушения, част от които не са отстранени при поредния опит на прокуратурата да изготви и внесе за разглеждане обвинителен акт. Контролираният съдебен състав също е констатирал това обстоятелство, но причината за връщане на делото на прокурора не е била неизпълнение на предходни съдебни разпореждания, а съществеността на посочените в тях нарушения, както и допускане на нови, препятстващи подсъдимите да разберат обвиненията срещу тях. В този смисъл несъответна на действителността е позицията на протестиращия прокурор, че основание на съда с определение от 07.11.2024г. за връщане на делото в досъдебната фаза на процеса да е неизпълнение на предходни 2 указания. Безспорно е, че то не е сред тези, визирани от нормата на чл. 249, ал.4, т.1 НПК, но съдът е върнал делото на прокуратурата поради констатацията за същественост на допуснати и неотстранени отново процесуални нарушения.

Некоректен е и упрекът в протеста, че прекратяването на съдебното производство препятства разглеждане на делото в разумни срокове. Той би следвало да бъде отправен към действията на органите на досъдебното производство, тъй като след прекратяване на съдебното производство на 10.07.2018г. за отстраняване от прокурора на констатирани нарушения в обвинителния акт и в постановленията за привличане на част от обвиняемите, Градски съд е сезиран с обвинителен акт след шест години - на 22.05.2024г. – период, драстично надхвърлящ критериите за темпорална разумност на едно наказателно разследване.

Преди произнасянето си по същество на претенциите на прокурора, респ. основателността или не на дадените от първостепенния съд указания, следва да бъде направено уточнението, че при произнасянето си по реда на глава 22 НПК въззивният съд служебно проверява изцяло наличието или липсата на допуснати процесуални нарушения, препятстващи възможността на подсъдимите да разберат в какво са обвинени, като е в правомощията му да посочи и други допуснати от прокурора грешки, несъзряни от първия съд, които да бъдат отстранени.

Поради многобройността на деянията и на обвинените в тяхното извършване лица, както и сложността на приетата от прокурора правна конструкция, за стройност на изложението и за облекчаване възможността на прокурора и страните да възприемат позицията на съда по допуснати в досъдебната фаза на процеса пропуски, последващото изложение ще бъде структурирано спрямо всяко едно от подсъдимите лица и констатираните от първостепенния съд нарушения касателно техните обвинения.

Настоящият състав се съгласява с контролирания съд, че при фактическото описание на случилото се на 18.12.2015г. – 19.12.2015г. /касаещо първото обвинение на Б. М. и единственото на С. Д./, е налице неяснота в позицията на прокурора колко са били полицейските служители при спирането и задържането на св. К. Т. – дали само подс. Б. М. и св. Х. Р., бил ли е с тях и подс. С. Д. или е имало и други полицейски служители. Описаните две 3 неустановени лица, от изложението на прокурора в акта, се установява, че са били заедно със св. К. К. - били са задържани заедно с него впоследствие /л.2 от обвинителния акт/. Категоричното изявление на прокурора колко и кои са били полицейските служители и какви са били действията им по задържане на лицата би внесло яснота във фактите, касаещи деятелността на подсъдимите М. и Д..

Този съдебен състав не споделя визията на първоинстанционния състав за налични нарушения в обвинителния акт по непосочване как, с какво и за какво подс. Б. М. е заплашил св. К. Т. /л.3 от обвинителния акт/. Изискването за детайлизиране на конкретно отправените заплахи от страна на М. към Т. би било резонно, ако обвинението на М., респ. на Д. би било за подкуп, извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. Подобно обвинение за изнудване на К. Т. прокуратурата не поддържа, поради което е и ненужно конкретизиране на твърденията за отправяни от страна на М. спрямо Т. заплахи.

Подобно е отношението на този съдебен състав и към претенцията на първия съд към прокурора - да уточни дали св. Т. е извършил или не престъпление по чл. 354а НК /респективно разпространявал ли е или не наркотични вещества и притежавал ли е или не пакетчето „дрога“, намиращо се на 2-3 метра от него при задържането му/, тъй като това било свързано с преценката дали деятелността на М. и Д. би могла да бъде субсумирана под нормата на чл. 294, ал.4 НК. От една страна, компетентен да извърши тази преценка е съдът при произнасянето си с крайния акт, решаващ спора по същество, а от друга, прокурорът в изискуемата пълнота е изложил фактите по делото и според своите представи ги е подвел под съответните правни норми.

Дали дадената от държавния обвинител правна квалификация на твърдяното посегателство е правилна или не, дали е налице възможност за едновременно наличие на деятелност, която би могла да бъде подведена под нормата на чл.

301, ал.1 и чл. 301, ал.3 НК е въпрос на преценка от съда, който прилага правото. Настоящият състав не съзира сочената от първия съд неяснота относно действията на двамата подсъдими – в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са описани техните действия по даване на съвети за изтриване от мобилен телефонен апарат на комуникация, която би могла да го уличи в разпространение на наркотични вещества, както и съвети за 4 съдържанието на сведенията, които Т. следвало да предостави на полицейските служители, провеждащи му последващ задържането разпит.

Тази деятелност е описана и в диспозитива на обвинителния акт касателно обвиненията на Б. М. и С. Д. /за квалифициращия признак по ал.3 на чл. 301 НК/ като не е налице нито противоречие, нито неяснота за подсъдимите в тази част на обвиненията им. Изискването за посочване на време, място и начин на осъществяване на деятелност, която е квалифицирана като престъпление по чл. 294 НК, както и разсъжденията на съда за възможността за реална съвкупност между престъпления по чл. 301 НК и по чл. 294 НК са принципно верни, но касаят правоприлагащата дейност на съда, а не на прокурора, който съобразно своите професионални знания и възможности е представил на вниманието на съда виждането си за правна квалификация на извършеното.

В достатъчна подробна степен са описани и тези действия на двамата подсъдими, които не са извършили и които са извършили в резултат на дадения от Т. подкуп, предоставяйки им възможност да разберат обвиненията, а дали в техните правомощия е било освобождаването на свидетеля в по ранен момент от 24-часовото му полицейско задържане или в тези на други полицейски служители е въпрос по приложение на правото, а не по фактите.

Ирелевантно за така предявените обвинения на Б. М. и С. Д. е и изясняването на обстоятелството дали дадените от Т. суми са били за осуетяване на наказателно преследване спрямо него или той е бил принуден да ги даде на полицейските служители вследствие заплаха /първоначална или впоследствие възникнала/ от тяхна страна. Както вече бе посочено, обвинение по чл. 302, т.2 НК за деятелността на М. и Д. за времето от 18.12.2015г. до 19.12.2015г. липсва.

Настоящият съдебен състав не се съгласява и с констатацията на контролирания за наличие на неяснота в диспозитива на обвинението, касаещо коментираното до момента деяние, изразимо от една страна в поискване от М. и Д. на сумата от Т., за да извършат престъпление във връзка със службата си /такова по чл. 294, ал.4 НК/ и от друга страна – за да не извършат други действия по служба – да не бъде извършена обективна, всестранна и пълна проверка на К. Т. и да извършат действия по служба – да освободят К. Т. от районното управление възможно най-бързо в рамките на задържането му за срок до 24 часа по ЗМВР. В обстоятелствената част на 5 обвинителния акт прокурорът е описал в изискуемата пълнота действията на двамата подсъдими, касаещи тези квалифициращи състави, като въпрос на преценка от съда с акта по същество на делото е дали те изпълват състава на нормата на чл. 301, ал.1 НК и/или на чл. 301, ал.3 НК и доколко е възможно едно лице да осъществи едновременно действия, изпълващи тези престъпни състави. Начинът, по който прокурорът е описал тази деятелност в обстоятелствената част на обвинителния акт съответства на заявената в диспозитива му позиция, тъй като се касае за твърдени различни действия от двамата подсъдими, които са квалифицирани като престъпления с различни правни квалификации. Друг би бил въпросът, ако едно и също действие на подсъдимия би било квалифицирано едновременно и като престъпление по ал.3 на чл. 301 НК, и по ал.1 на чл. 301 НК, тъй като, за да бъде осъществен състав на престъпление по чл. 301, ал.3 НК, е необходимо поисканата и респективно получена сума да е за извършване на бъдещо престъпление или за вече извършено престъпление във връзка със службата му, а при ал.1 на чл.

301 НК действията на длъжностното лице са винаги правомерни. Колизия би била налице, ако една и съща деятелност на субекта на престъпление по чл.