Решение № 513 от 09.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20201001002636 по описа за 2020 година

С решение №26073 от 15.10.2020г., постановено по т.д.№ 884/2020г. по описа на СГС са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, действащи като процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността против Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ евентуално съединени конститутивни искове с правно квалификация чл.135 ЗЗД и чл.60,ал.1, т.3 от ЗБН за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на даренията на суми в общ размер от 90 000лв. съгласно договор от 19.01.2011г., осъществени чрез банкови преводи на 24.01.2011г., 22.03.2011г. и на 19.04.2011г. и за осъждане на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ да върне получената сума в общ размер на 90 000 лева в масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от синдиците на „КТБ“ АД /н/, с която се моли същото да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което да обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на посочените дарения на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД и евентуално на основание чл.60,ал.1,т.3 от ЗБН, както и да бъде осъден ответника Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ да върне получената сума. Правят се оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение, която според жалбоподателя се изразява в неправилно приложение на материалния закон. Това обусловило неправилния извод, че 1 макар дарението да е безвъзмездна сделка, знанието на длъжника за увреждането не може да се предполага и да се счита за доказано само с оглед безвъзмездния характер на договора.

Не можело да бъдат приети мотивите, че след като дарителят е кредитна институция, която не е била неплатежоспособна към момента на извършването на дарението, тъй като неплатежоспособността е с начална дата 20.06.2014г.- повече от три години от извършеното чрез парични преводи дарение и това изключвало знанието на представляващите банката за евентуалното увреждане на кредиторите в едни бъдещ момент. За неправилен се сочи и изводът на съда, че дарението за общественополезна дейност в областта на културата и в полза на специализирана бюджетна организация не може да бъде насочено към увреждане на масата на несъстоятелността.

Поддържа се, че представляващите банката са знаели за съществуващите задължения към вложителите и поради това са знаели, че увреждат кредиторите на банката.

Фактическият състав на чл.135 от ЗЗД в условията на открито производство по несъстоятелност включвал само елементите наличие на валидна разпоредителна сделка между ответниците и знание у длъжника за увреждането, когато разпоредителната сделка е безвъзмездна. Считат, че безвъзмездното разпореждане с парични средства, дори и да е в полза на културна институция е увреждащо кредиторите действие, а наличието на намерение за увреждане от страна на представляващите банката в случая не било част от фактическия състав на иска, тъй като сделката не попадала в хипотезата на чл.135,ал.3 от ЗЗД. В рамките на открито производство по несъстоятелност ищецът не следвало да доказва качеството си на кредитор,нито качеството на кредитори на лицата, чиито права защитава. Към момента на извършване на дарението съществували многобройни задължения на банката към вложители, като нямало основание да се приеме, че някой от тях вече няма това качество. Неправилен бил изводът на съда, че не всички вложители са придобили качеството на кредиторите на банката след разпореждането с парични средства в полза на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“. Същият не почивал на никакви доказателства, поради което в случая не била приложима разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗЗД. Ирелевантен бил и сравнително малкият размер на дарената сума в сравнение с имуществото на банката, както и обстоятелството, че към момента на увреждащото действие длъжникът разполага и с друго имущество за удовлетворяване на своите кредитори. Без правно значение била и целта на дарението.

Предвид на така изложеното жалбоподателите посочват, че са налице всички предпоставки за обявяване на относително на недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на атакуваната сделка.

При условията на евентуалност се излагат доводи за основателност на иска с правно основание чл.60,ал.1,т.3 от ЗБН. Сделката увреждала кредиторите на несъстоятелността, защото с извършеното дарение банката се лишила от свое имущество и е намалила патримониума си, което винаги било във вреда на кредиторите. По отношение на намерението за увреждане се изтъква, че то винаги се съдържа имплицитно в самия 2 разпоредителен акт и се извеждало от неговия безвъзмезден характер.

Насрещната страна Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Изложени са подробни доводи в подкрепа на становището ,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли се същото да бъде потвърдено.

И двете страни претендират разноски

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е постановено от съдебния състав, който е разгледал делото в рамките на общата компетентност на съдилищата. Разгледани са претенциите, основани на изложените в исковата молба обстоятелства, а искът по чл.60,ал.1,т.3 от ЗБН е предявен и в законоустановения срок, което също е предпоставка за неговата допустимост.

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения във вазак с възраженията за недопустимост на исковете. Обсъдена е както допустимостта на иска по чл.135 от ЗЗД в светлината на провежданото по реда на ЗБН производство по несъстоятелност на банката, чиито синдици са ищци, така и предявяването на иска чл.60,ал.1,т.3 от ЗБН в преклузивния петгодишен срок. Тъй като същите се споделят изяло от настоящата инстанция, апелативният съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

Поддържаното възражение за погасване на иска по чл.135 от ЗЗД по давност е такова по съществото на спора и ще бъде обсъдено при преценката на правилността на решението.

Във връзка със законосъобразността на обжалваното решение съдът излага следните съображения:

Синдиците на „КТБ“ АД/н/ са предявили против Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на договор за дарение, сключен на 19.01.2011г. между „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ като дарител и Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ като надарен.

Посочва се, че въз основа на този договор на ответната бюджетна организация са преведени 3 общо 90 000лв.

Тъй като на 06.11.2014г.с решение на УС на БНБ „ КТБ“ АД е поставена под специален надзор, а с решение №664/22.04.2915г. по д.07549/2014 на СГС по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност, то синдиците молят да бъде обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността посочената сделка, тъй като със същата е извършено безвъзмездно разпореждане със средства на банката. Това разпореждане увреждало кредиторите, защото чрез него са намалени активите на Банката без да е получена насрещна престация. Налице бил и елементът на фактическия състав на този иск знание у длъжника за увреждането, тъй като към момента на сключване на този договор са съществували множество нейни задължения към вложители и други кредитори.

В случай, че съдът уважи иска по чл.135 от ЗЗД и обяви недействителността на процесното дарение,то се моли на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД ответната страна да бъде осъдена да върне в масата на несъстоятелността посочената сума ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.60,ал.1,т.3 от ЗБН. Синдиците считат, че с атакуваната сделка е осъществен фактическият състав на тази разпоредба, а именно – наличието на сделка, извършена от несъстоятелната банка, това действие да е станало в 5 годишен срок преди датата на несъстоятелността и действието да е извършено с намерение да се увредят кредиторите. Намерението за увреждане се изразявало във факта, че подпомагането чрез дарение на дадена дейност на трето лице обективно водело до намаляване на актива на длъжника, който би послужил за удовлетворяване на кредиторите. Този иск също е съединен с евентуален такъв по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на даденото в масата на несъстоятелността.

Ответната страна Държавен културен институт „Софийска опера и балет“оспорва исковете.

По отношение на иска по чл.135 от ЗЗД се посочва, че е недопустим, тъй като същият не попада в категорията на специалните отменителни искове. На следващо място се посочва, че към момента на извършаване на сделката е било предвидено, че срокът за предявяване на исковете към момента на откриване на производството по несъстоятелност е бил 2 годишен, а увеличението му на 5 години на срока е направено със задна дата. Прави са възражение и че този иск е предявен след изтичане на петгодишния срок по чл.60,ла.1 от ЗБН. При условията на алтернативност се моли същият да бъде отхвърлен, както и обусловения такъв за връщане на полученото като дарение.

Не се оспорва фактът на получаване на дарението. Поддържа се, че с постъпването на сумите по сметка на Министерство на културата, те са придобили характер на публични финанси. Защитата на обществения интерес, свързан с осигуряването на безпрепятствено функциониране на бюджетните организации изключвало тълкуване, което суспендирало 4 вече възникнали за тези организации права с обратна сила.

На следващо място се заявява, че не е осъществен фактическият състав на чл.135 от ЗЗД, тъй като ищците не са доказали качеството „ кредитор“, не е налице увреждане на кредитори на КТБ към момента на сключване на сделката, което се подкрепяло от данните от публикуваните финансови отчети на банката , от които е видно, че към момента на получаване на сумите Банката е била в добро финансово състояние. Липсвало и знание за увреждането.

По отношение на предявения евентуален иск отново се поддържа, че не са налице елементите на фактическия състав на този текст като се акцентира, че ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че у банката е имало намерение за увреждане. Същото не се предполагало, а следвало да бъде доказано като тежестта за това падала върху ищците.

С постановеното решение градският съд е приел, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

По отношение на първия иск е посочено, че атакуваната сделка е действителна, а безвъзмездният характер на договора изисква при иск по чл.135 от ЗЗД само длъжникът / в случая „КТБ“ АД /н/ да е знаел за увреждането. Счетено е, че с оглед данните по делото и общоизвестните факти към датата на извършване на дарението банката не е била неплатежоспособна, което изключва представители на банката да са знаели за евентуално увреждане на вложителите в един значително бъдещ момент. На следващо място съдът е изходил от характера на сделката, за която се твърди, че е била увреждаща -дарение на институция, която осъществява общественополезна дейност в областта на културата и то по отношение на специализирана бюджета организация, който характер според него изключва намерението за увреждане.

Разпечатката съдържа 36 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4ae0698-66f7-4341-ae46-d73d27975b0a