Решение № 298 от 25.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20235300900087 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, подадена на 16.02.2023 год. от „Ей Си Би Джи“ ЕООД, представлявано от управителя В. Н. К., против Н. И. К. и Е. С. С.. В хода на делото, на 01.08.2023 год. ответникът Н. И. К. е починал и на основание чл. 227 ГПК на негово място са конституирани наследниците му по закон – синовете му И. Н. К. и В.

Н. К.. На основание чл. 29, ал. 4 ГПК е назначен особен представител на ищеца по иска му, насочен срещу В. Н. К., който поддържа предявения срещу В. К. иск.

Исковата молба е подадена пред ОС – Пловдив след като заповедният съд по ч.гр.д. № 18156/2022 год. по описа на РС – Пловдив е постановил отказ да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и е дал указания на заявителя „Ей Си Би Джи“ ЕООД, че може да предяви осъдителен иск относно вземането си в едномесечен срок от връчването на разпореждането.

Разпореждането е връчено на 18.01.2023 год., а исковата молба е подадена в рамките на указания едномесечен срок – на 16.02.2023 год. Поради това осъдителният иск е редовно предявен по реда на чл. 415, ал. 3, предл. последно ГПК.

Исковата претенция обстоятелства: се основава

1 на следните фактически

На 15.03.2004 год. бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна и Н. И. К. и Е. С. К., от друга страна, в качеството им на кредитополучатели, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите К.и /тогава съпрузи/ кредит в размер на 100 000 евро. Кредитополучателите поели солидарна отговорност за задълженията по договора. Вземанията на банката били обезпечени със законна ипотека, вписана в Службата по вписванията под № 71, том първи, рег. № 477 / 15.03.2004 год. върху недвижим имот, собственост на кредитополучателите, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 390 кв.м., находяща се в ****. Кредитът подлежал на издължаване в рамките на 240 месеца от неговото усвояване на равни месечни вноски, платими на 16-то число всеки месец. Договорена била възнаградителна лихва в размер на 10,95%. На 16.11.2009 год. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит, по силата на което договорната лихва била определена на 9,69%, като бил договорен гратисен период за издължаването на лихва и главница от 7 месеца. А с допълнително споразумение от 28.03.2013 год. В. Н. К. встъпил като съдлъжник по договора за кредит на основание чл. 101 ЗЗД.

С договор за цесия от 23.03.2018 год. банката прехвърлила на „Ей Си Би Джи“ ЕООД вземанията си по описания договор за кредит, ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжниците били уведомени за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Към момента на сключването на договора за цесия вземанията по кредитната сделка били в общ размер на 52 849,80 евро, формиран както следва: 48 801,27 евро главница; 1 280,11 евро лихва; 2 761,43 евро заемни такси и 6,99 евро лихва за забава. Ищецът заплатил в полза на банката договорената цена по договора за цесия за придобИ.ето на вземанията. След подписването на договора кредитополучателите не са плащали каквито и да е задължения, произтичащи от договора за кредит, в полза на новия кредитор.

С покана до кредитополучателите, отправена на 22.08.2022 год., връчена им лично на 25.08.2022 год., същите били уведомени от новия кредитор, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. До момента на сезирането на съда действия по погасяването на дълга не били предприети.

С оглед изложеното ищецът „Ей Си Би Джи“ ЕООД, представлявано от управителя В. Н. К., предявява искове, с които моли ответниците по делото бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 52 849,80 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 48 801,27 евро, считано от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 13.12.2022 год. до окончателното плащане.

Претендират се разноските, сторени в заповедното производство, както 2 и разноските, направени в хода на настоящия исков процес.

След като на основание чл. 29, ал. 4 ГПК е назначен особен представител на ищеца „Ей Си Би Джи“ ЕООД по иска му, насочен срещу В.

Н. К., в писмено становище вх. № 17868/16.05.2025 год. особеният представител заявява, че изцяло поддържа така предявения иск на дружеството срещу В. Н. К..

В постъпилия отговор на исковата молба от ответника Е. С. С. същата заявява становище, че предявеният иск е допустим и „относително основателен“. Не се оспорва твърдението, че на 15.03.2004 год. е сключен описания в исковата молба договор за кредит между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Н. И. К. и Е. С. К. /понастоящем С./, от друга страна като кредитополучатели По силата на този договор на кредитополучателите бил предоставен кредит за покупка на имот в размер на 100 000 евро, както и че клаузи на договора са изменяни със сключени в периода от 16.11.2009 год. до 28.03.2013 год. допълнителни споразумения. Не се спори също, че по силата на допълнително споразумение от 28.03.2013 год. В. Н. К. е встъпил като съдлъжник в задълженията по договора. Признава се и твърдението за сключване на договор за цесия от 23.03.2018 год. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент и „Ей Си Би Джи“ ЕООД, като цесионер, по силата на който вземането по договора за кредит било прехвърлено на цесионера; признава се и уведомяването на С. за тази цесия. Признава се и твърдението, че след цесията ответницата не е извършвала плащания по кредита, като не й е известно дали другият ответник е извършвал погашения.

В срока за отговор на исковата молба от страна на ответника Н. И. К., който е изтекъл на 27.06.2023 год. /преди смъртта му, настъпила на 01.08.2023 год./, такъв не е постъпил.

Конституираните с определение № 312/06.03.2024 год. на мястото на Н.

К. негови наследници – синовете му И. К. и В. К. са подали писмени молбизаявления, с които признават фактическите твърдения, изложени в исковата молба; признават иска по основание и размер.

Допълнителна искова молба не е постъпила от ищцовото дружество.

Изявленията на ищеца в молбата му от 30.08.2023 год., с която уведомява съда, че ответникът Н. К. е починал, нямат съдържанието на молба по чл. 372 ГПК.

Съдът приема предявените осъдителни искове за допустими. Предвид цената на исковете, която е над 25 000 лв., делото е родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. Не са повдигнати възражения за местна неподсъдност на спора.

Исковете, предявени по реда на чл. 415, ал. 3, пр. 2 ГПК, са с правно 3 основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 15.03.2004 год. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна в качеството на кредитор и Н.

И. К. и Е. С. К., от друга страна, като кредитополучатели. По силата на договора кредиторът е отпуснал на кредитополучателите кредит в размер на 100 000 евро за покупка на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в ****. Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на усвояването му. Падежна дата на издължаване на месечните вноски по главница и лихви е 16-то число на всеки месец. За предоставения кредит кредитополучателите са се задължили да заплащат лихва в размер, определян периодично от УС на банката, който към датата на сключването на договора е 10,95%. В чл. 12 е посочено, че вземането спрямо кредитополучателите е неделимо и може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите.

Според чл. 18 кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане на падежна дата на част или цяла погасителна вноска по главния, по лихва, както и при допусната забава в плащанията на договорените вноски над 90 дни.

Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателите Н. К. и Е. К., придобит от тях със средствата от предоставения кредит. На 15.03.2004 год. е вписана в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД законна ипотека върху масивната двуетажна жилищна сграда, покупката на която е финансирана с процесния кредит. Не се спори, че кредитът е усвоен непосредствено след вписването на ипотеката. Крайният му падеж настъпва с изтичането на 240 месеца, считано от усвояването през м.

03.2004 год., т.е. през март 2024 год.

На 16.11.2009 год. е подписано допълнително споразумение към договора за кредит. В него е посочено, че към момента на подписването му остатъкът от дълга е 74 948,01 евро, от които остатък по главница – 73 378,02 евро; редовна лихва в размер на 1 284,67 евро и наказателна лихва в размер на 285,32 евро; кредитополучателите са внесли сумата 513,64 евро; кредиторът се е отказал от вземането си за наказателни лихви в размер на 234,37 евро за периода от 21.10.2009 год. до 16.11.2009 год. По отношение на остатъка от дълга е постигнато съгласие да се издължава на равни месечни погасителни вноски, включващи лихва и главница, отразени в погасителен план. Не е внесена 4 промяна в крайния срок за издължаване на кредита; договорен е седем месечен гратисен период за издължаване на главницата без да се променя крайния срок за издължаване. Към датата на допълнителното споразумение лихвата е в размер на 9,69%.

На 28.03.2013 год. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, в което е отразено, че остатъкът от дълга е 71 383,60 евро, от които главницата е в размер на 67 250,76 евро. На основание чл. 101 ЗЗД В. Н. К. е встъпил като съдлъжник в задълженията по договора, който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателите за задълженията по договора.

Отговорността на В. К. като съдлъжник не се търси в хода на настоящото дело.

При сключването на споразумението е изготвен погасителен план, приложен на л. 48-49 от делото. Същият е подписан от кредитополучателите и съдлъжника. Според него анюитетните вноски са с падеж 16-то число на всеки месец в периода от 28.02.2013 год. до 28.03.2024 год. и са в размер на по 852,62 евро на месец, с изключение на ноемврийските месеци, когато към вноската е прибавяна и такса в намаляващ размер и съответно окончателният размер на ноемврийските вноски е по-висок. Последният падеж на погасителна вноска настъпва на 28.03.2024 год.

През 2014 год., преди изтичането на 10 години от учредяването й, ипотеката е подновена, което е вписано в Службата по вписванията.

На 23.03.2018 год. е сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД от една страна, като цедент и „Ей Си Би Джи“ ЕООД, представлявано от В. Н.

К., от друга страна, като цесионер. В преамбюла на договора е посочено, че към датата на сключването му дългът по договора за кредит за покупка на недвижим имот е в размер на 52 848,80 евро, от които главница в размер на 48 801,27 евро; лихва в размер на 1 280,11 евро; заемни такси в размер на 2 761,43 евро и 6,99 евро лихва. Размерът и структурата на дълга към датата на сключването на договора се потвърждава от представеното и приложено на л.

45 от делото извлечение. Страните са постигнали съгласие, че цедентът ще прехвърли възмездно на цесионера своите вземания спрямо Н. К. и Е. К. в качеството им на кредитополучатели и В. К., като встъпил в дълга, срещу задължение за заплащане на цена в размер на 52 849,80 евро, платима по посочената банкова сметка на „Банка ДСК“ ЕАД. Предвидено е, че цесионерът придобива собствеността върху цедираното вземане, ведно с всички лихви, комисионни, разноски, привилегии, обезпечения, принадлежности в момента на изплащане на цената в пълния договорен размер.

Установява се от представения банков документ – операционна бележка № 22, че в деня на сключването на договора за цесия цесионерът „Ей Си Би Джи“ ЕООД е заплатил по посочената в договора банкова сметка в полза на 5 цедента цената по договора - сумата 52 849,80 евро. Изрично е посочено в преводното нареждане като основание за плащане „договор за цесия от 23.03.2018 год.“. Договорът за цесия е отбелязан в службата по вписванията.