Решение № 89 от 15.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Велико Търново, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110102164 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 3**************** на градския транспорт,**** заедно с колежките й З Г И и К В Лседнали в задната лява част на автобуса, седалките били двойни, една срещу друга, като сочи, че била седнала до прозореца, а срещу нея била седнала К Л, като в района на *****“ станали, за да се приготвят за слизане.

Твърди, че видяла отпред спрял т.а.**********М и помислила, че водачът на автобуса ще го заобиколни, но сочи, че той се ударил в него. Сочи, че в резултат от сблъсъка паднала върху дясната седалка и след това по лице на пода между седалките, а върху нея нападали множество начупени парчета от стъклата на автобуса и ударила главата, тялото и долните си крайници в части от автобуса, като не можела да си поеме въздух и изпитала силна и остра болка в областта на главата, гърдите и крайниците. Сочи, че към момента на инцидента автобус ****имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ****************със срок на покритие от 04.05.2023г. до 03.05.2024г., както и че е претърпяла множество травмиповърхностни травми на друга и неуточнена част на гръдния кош, поставена й била диагноза: S20.8 Повърхностни травми на друга и неуточнена част на гръдния кош. Твърди се в исковата молба, че изпитвала силна болка в областта на гръдния кош, лява ръка и ляво рамо, трудно дишала, не можела да се обслужва в бита и оставала на легло през по-голямата част от деня, като не можела да се придвижва и да задоволява елементарните си битови нужди. Сочи да е преживяла и душевна травма - 1 основателен страх за живота й, като и че до момента избягвала да пътува с автобус и други превозни средства, имала нужда от помощта на близките си. Сочи, че до ответника е отправила претенция за заплащане на обезщетение, като последният е предложил сключване на извънсъдебно споразумение и изплащане на обезщетение в размер на 1 000.00 лева, за което твърди, че не е съгласна с така предложения й размер на обезщетението, считайки същия за силно занижен. Обективира искане за заплащане на обезщетение в размер на 6 000.00 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на процесното ПТП от 31.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за сочения в исковата молба автомобил, за процесния период. Заявява, че на ищеца извънсъдебно е изплатено обезщетение в размер от 1 000.00 лева, на 26.08.2024 г., с която сума се съизмерява и отговорността на застрахователя за инцидента. Оспорва изключителната вината за ПТП-то да има водача А. Ю. Р., тъй като нито собственикът, нито водача на автобуса са задължени да извършват проверки дали всеки пътник е седнал или се е захванал някъде, като при евентуално маневра да може да запази равновесие. Оспорва, също така, че в резултат на ПТП-то, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер телесни увреждания, както и тяхната продължителност, тъй като от представената медицинска документация се установявало, че в резултат на ПТП-то ищеца не е губила съзнание и е била адекватна и контактна. Оспорва се настъпването на ПТП, както и механизма на евентуалното му настъпване. Счита, че вина за настъпилия инцидент има и водача на т.а.************* Прави възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на ищеца. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На ****, ищцата пътувала в автобус „**************“ възниква ПТП, при което автобусът, в който пътувала ищцата се блъска в спрял пред него тежкотоварен автомобил.

При удара ищцата паднала на седалката и след това на пода между седалките, при което ударила главата и долните си крайници в части от интериора на автобуса.

По делото е представен като доказателство заверен препис от КП за ПТП от ***** в който са описани обстоятелствата при възникване на ПТП, посочени по-горе, видно от който вината за произшествието е на водача на автобуса, който не е спазил безопасно разстояние и се блъснал в намаляващия скоростта си на движение товарен автомобил „**** По делото е представен амбулаторен лист от медицински преглед, извършен на ищцата на 31.10.2023г., при който й е поставена диагноза „повърхностни травми на друга неуточнена част на гръдния кош“. На 01.11.2023г е извършен медицински преглед на ищцата и са изписани медикаменти.

Не е спорно, че за автобус „**** е бил сключен в ответното дружество договор за 2 застраховка "Гражданска отговорност", обективирана

*****валидна за период 04.05.2023г.-03.05.2024г. в застрахователна полица

По делото е представен заверен препис от претенция от ищцата до застрахователя, отправена на 01.02.2024г. На 18.03.2024г. ответното дружество е отговорило на претенцията като е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв., която сума е изплатена на ищцата.

По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че на *****управляван от А. Ю. Р, в който пътували кондукторка и четири пътнички, които били седнали в задната лява част на автобуса, в близост до средната врата.

В същото време пред автобуса се намирал спрял или спиращ товарен автомобил, като на около 700 м. преди спирката пътничките се изправили, за да се подготвят за слизане, но водачът на автобуса забелязал със закъснение товарния автомобил, не задействал своевременно спирачната уредба и при рязкото намаляване на скоростта на автобуса, ищцата загубила равновесие и паднала. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка основната причина за падането на пътничката се явява осъществения процес на спиране с последващ удар в полу-ремаркето, вследствие ненавременните действия от страна на водача на автобуса. Вещото лице е посочил, че ако водачът на автобуса е осъществил плавно спиране, възникналата инерционна сила при спирането няма да изведе пътниците от равновесното им състояние.

От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 31.10.2023, ищцата, като пътник в автобуса е получила следните травматични увреждания: контузия /натъртване/ на междуребрената мускулатура в дясната гръдна половина и на лявата гривнена става, като й е оказана медицинска помощ в Спешно отделение и след това е насочена за домашно лечение за времето от 31.10.2023г.-13.11.2023г. Вещото лице е посочило, че причинените травматични наранявания отговарят да бъдат получени от и при внезапно придаден инерционен момент на правостояща, със загуба на равновесие и падане на пода на автобуса, внезапен натиск. Същите представляват лека телесна повреда. Вещото лице е посочил, че възстановителния оздравителен процес е в рамките на около 20-25 дни, като са обичайни оплаквания от болки в дясната гръдна област със затихващ характер, при физическа дейност или промяна на времето.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К В Л, П Н П. и А. Ю. Р. Свидетелката Л, разпитана каза, че на ****. пътувала в автобус ****** заедно със свои колежки, сред които ищцата М. П.. Малко преди да достигнат спирката, на която трябвало да слязат, след завод ***, те се приготвили за слизане на средната врата на автобуса. Според свидетелката автобусът се движел със скорост от около 40 км/ч и видели пред тях спрял товарен автомобил. Автобусът се движел по-бързо и не направил опит да спре, като се ударил в товарния автомобил в дясната страна. Предното стъкло на автобуса се счупило и стъклата паднали върху тях. От удара ищцата паднала на пода между седалките.

След това слезли от автобуса, като ищцата изпитвала силна болка от лявата страна на 3 гръдния кош и ребрата. В „Спешна помощ ги прегледали, като след рентген казали, че ищцата има натъртвания на гръдния кош, които изискват домашно лечение. Свидетелката заяви, че ищцата приемала болкоуспокояващи –течен аналгин, „аулин“, защото изпитвала силни болки, не можела да спи, при кашляне също изпитвала болка, ръката й посиняла.

Изпитали и психически стрес от случилото се. Свидетелката П., дъщеря на ищцата, разпитана каза, че на 31.10.2023г, когато се прибрала вкъщи, майка й била легнала на леглото. Разказала й, че претърпяла ПТП с автобуса, в който пътувала за работа. Казала, че при удара паднала на пода между седалките и ударила цялата си лява страна-ръка, гръден кош, при което не можела да става, да ходи сама до тоалетна. В къщи й помагали. За около месец, месец и половина не могла да се оправи. Ползвала две седмици болничен и се върнала на работа, но не се била възстановила напълно. Вечер трудно заспивала, имала психическа травма от случилото се. Свидетелят Р, който управлявал автобуса, разпитан каза, че се движел със скорост около 30 км/ч, не бързал. Свидетелят каза, че не може да си спомни дали преди удара другият автомобил е бил спрял. Той се опитал да предприеме аварийно спиране, но бил късен момента, когато възприел камиона пред него. Ударил се в задната част на камиона. При удара се спукало предното стъкло на автобуса. Пострадала била само кондукторката, която си ударила главата. Свидетелят заяви, че не знае ищцата къде е била седнала в автобуса, но според казаното от него, нямало паднали пътници след удара.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства ищецът 4 е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява допустима.

Разгледан по същество, за искът за обезщетение на вреди, съдът намира следното: