Определение № 987 от 26.06.2020, Районен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 987/26.06.2020 г., гр. Хасково

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Петър

Вунов като разгледа докладваното от съдията Петър

Вунов гражданско дело № 312 по описа за 2020 г. на Районен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК срещу К.Д.Р..

При извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 11.02.2020 г., като на ищеца са дадени конкретни и ясни указания за отстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок. Едновременно с това е указано и че при неизпълнението им в срок производството по делото ще бъде прекратено.

От приложената по делото разписка е видно, че съобщението за това е връчено редовно на ищеца на 19.02.2020 г.

На 26.02.2020 г., при спазване на определения срок, е подадена молба от ищеца, с която е поискано продължаване на срока за изпълнение на дадените указания.

Съдът, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, е уважил същата, като е продължил срока с две седмици, който съгласно чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК тече от изтичане на първоначалния, в случая – от 04.03.2020 г.

Следователно, крайният срок е, като не е поискано ново продължаване на срока.

Въпреки това и до настоящия момент не са отстранени констатираните недостатъци.

Безспорно е, че правото на иск може да бъде надлежно упражнено чрез предявяването на редовна исковата молба, а за да е такава, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.

От друга страна, неизпълнението на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 и ал. 4 ГПК указания във връзка с редовността на исковата молба представлява предвидено от закона основание за нейното връщане, съотв. за прекратяване производството по делото.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че евентуалното повторно даване на указания на ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба, би нарушило прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равнопоставеност на страните в гражданския процес, като би поставило една от тях в привилегировано положение спрямо противната и би превърнало съдът в нейн помощник. В този смисъл е Решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което имащо характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

Ето защо съдът намира, че на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК, доколкото вече е образувано дело, производството по него следва да бъде прекратено.

Съгласно т. 13 на

Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.

415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, каквато не е настоящата хипотеза, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване от съда в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

При това положение Заповед № 1395/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2850/2019 г., следва служебно да бъде обезсилена.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 312/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1395/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2850/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд -

Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър

Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар:

М.Б.