Решение № 213 от 16.02.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110201822 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Димар Норд – Ийст“ ЕООД, с ЕИК:

202420802, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Янаки Богданов“ № 9, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А. Х. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2201058 от 16.11.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за това, че на 07.10.2022 г. в 13:30 часа в строителен обект – „многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XVI – 2610, 259, кв. 4, ПИ ***, по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ Варна в гр. Варна, дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД, в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Н. Т. Ж., с ЕГН: **********, на длъжност „общ работник, строителство на сгради“ с място на работа строителен обект – „многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XVI – 2610, 259, кв. 4, ПИ ***, по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ Варна в гр. Варна, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодека на труда, заверено от териториалната дирекция на НАП – нарушение на 1 разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД намира издаденото накзателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място счита, че са били нарушени изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от ЗАНН, доколкото липсва конкретизация на нарушението от фактическа страна, което затруднява правото на защита на санкционираното лице. Навежда твърдения, че към момента на проверката, извършена от инспекторите на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, лицето Н. Т. Ж. не е престирало труд на територията на строителния обект, а единствено се е запознавало с условията на работа в обекта. Според дружеството процесния случай би могъл да попадне в обхвата на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 06.12.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1822 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество ‚Димар Норд – Ийст“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. А. Х. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария върху показанията на св.

Т.И. Т., от които, според него, се установява, че работника/ служителя Н. Т.

Ж. не е престирал труд по време на проверката в строителния обект, находящ се в гр. Варна. Адв. Х. отправя молба и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 06.12.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1822 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Г. А., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, вкл. моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 06.10.2022 г. в гр. Варна бил сключен трудов договор между дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД, в качеството на работодател и лицето Н. Т. Ж., с ЕГН: ********** в качеството на работник/ служител, по 2 силата на който контракт, работника/ служителя Ж. поел задължение да изпълнява трудовите функции на „общ работник, строителство на сгради“, код НКПД: 93130001, в полза на дружеството – негов работодател, срещу трудово възнаграждение в размер на 710 лева на месец.

Въпреки, че дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД не изпълнило задължението си да предостави на работника/ служителя копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодека на труда, заверено от териториалната дирекция на НАП, в обедните часове на 07.10.2022 г. дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД допуснало до работа Н. Т. Ж. на територията на строителен обект – „многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XVI – 2610, 259, кв. 4, ПИ ***, по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ Варна в гр. Варна, като Ж. започнал да изпълнява трудови функции на общ работник.

Междуверемнно св. Е. Д. Н. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – „многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XVI – 2610, 259, кв. 4, ПИ ***, по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ Варна в гр. Варна, като констатирал, че лицето Н. Т. Ж. престира труд в полза на дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД, като също така установил, че дружеството – негов работодател, не е изпълнило задължението си да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодека на труда, заверено от териториалната дирекция на НАП.

Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД е осъществило състава на нарушението, предвидено в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на 20.10.2022 г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 16.11.2022 г.

Директорът на дирекция ‚Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание 3 разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. Е. Д. Н. и св. Т.И. Т., като последователни, логични и взаимнодопълващи се.

Двамата свидетели са единодушни и категорични в показанията си, че по време на проверката, извършена от инспекторите на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна в обедните часове на 07.10.2022 г. Н. Т. Ж. се е намирал в изкопа на строителния обект.

Именно това е и основното възражение на въззивното дружество, че макар да се е намирал на територията на строителния обект, Н. Т. Ж. не е престирал труд.

Това възражение не може да бъде споделено от съда, доколкото самото запознаване с работата също представлява изпълнение на трудови функции.

В тази връзка и именно кредитирайки показанията на св. Т., съдът намира категорично, че работника/ служителя Ж. е изпълнявал трудови функции, като самият св. Т. призна, че „може някой да е взел една дъска, дори и да е пробвал една кофа колко тежи“, като в тази им част показанията на св. Т. се потвърждават изцяло от показанията на св. Н., който заяви, че лично е видял Н. Т. Ж. да пренася и изхвърля строителни отпадъци в изкопа.

Ето защо според съда към обедните часове на 07.10.2022 г. Н. Т. Ж. вече е престирал труд в полза на въззивното дружество, като очевидно дружеството към него момент не е било изпълнило задължението си да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодека на труда, заверено от 4 териториалната дирекция на НАП, тъй като самия трудов контракт е бил регистран в ТД на НАП гр. Варна в 15:27 часа на 07.10.2022 г. (вече след приключване на проверката от страна на дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна).

Поради тази причина, съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.

1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

Предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съдът няма как да квалифицира случая като „маловажен“, в каквато насока е направено конкретно искане от страна на въззивното дружество.

По отношение вида и размера на наказанието.

Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и според съда необосновано е наложил административно наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум – 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно 5 отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва процесното наказателното постановление, издадено на 16.11.2022 г. от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна да бъде изменено по отношение на размера на наложеното наказание, като размера на наложената имуществена санкция бъде намален от 5000 лева на 1500 лева.

Предвид изхода на спора, претенциите и на двете страни за присъждане на разноски се явяват частично основателни.

С оглед уважената, респ. отхвърлената част на жалбата и съобразявайки се с материалния интерес по делото, следва дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна да бъде осъдена да заплати на „Димар Норд – Ийст“ ЕООД парична сума в размер на 420 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1822 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, а същевременно следва дружеството „Димар Норд – Ийст“ ЕООД да бъде осъдено да заплати парична сума в размер на 24 лева на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, представляващо юрисконсултско възнаграждение в производството по делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 03 – 2201058 от 16.11.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Димар Норд – Ийст“ ЕООД, с ЕИК: 202420802, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за това, че на 07.10.2022 г. в 13:30 часа в строителен обект – „многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XVI – 2610, 259, кв. 4, 6