Акт № 5211 от 27.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5211

Стара Загора, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20267240701164 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 211 от ЗМВР, образувано по жалбата на И. П. С. -старши полицай в Участък -Лозенец към Второ РУ - ОД МВР Стара Загора против Заповед № 349з-3575/03.09.2026г, издадена от Директора на ОД МВР Стара Загора, с която на основание чл. 204 т.3, чл.197 ал.1 т.3, чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, чл.200 ал.1 т.15 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от връчване на заповедта за неизпълнение на чл.5 ал.1 от Наредба №8121з-418/14.03.2017г за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. Повод за образуване на производството е жалба от 24.02.2026г, подадена от лице, спрямо което е издадена Заповед за задържане №8245зз-604/23.12.2025г от полицай при Второ РУ град Стара Загора, на основание чл.72 ал.1 от ЗМВР, поради не възможност да се установи самоличността му. След фактическото задържане на лицето на място, в патрулния автомобил, същото е направило опит да слезе, което е наложило да му бъдат поставени белезници. Веднага след установяване на самоличността на задържаното лице то е освободено, а белезниците са свалени при въвеждането му полицейското управление. Заповедта не е обжалвана пред съд от задържаното лице и не е отменена като незаконосъобразна. Вместо това е подаден сигнал за ненужно налагане на принудителната мярка - задържане на лице, чиято самоличност не може да бъде установена, включително с използване на помощни средства, каквито са белезниците.

Със своя Заповед №349з-668/25.02.2026г, Директорът е определил комисия за извършване на проверка по сигнала, по който е образувана преписка №812102-195/25-02.2026г. с изискване да се изготви доклад, а при установяване на данни за извършено дисциплинарно нарушение да бъде уведомен лично. На 15.04.2026г Директорът на ОД МВР Стара Загора е поставил резолюция "Съгласен съм" върху Доклад №349р-11571/15.04.2026г за резултатите от проверката, в който са описани фактите, които са преценени като основание по чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР за задържане на лицето, с констатация, че е извършено нарушение на чл.5 ал.1 от Наредбата за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от инспектор С., който е използвал белезници, за да пресече опита на лицето да напусне полицейския автомобил, но не е изготвил задължителния в тези случаи доклад. Предложено е всички материали от проверката, извършена и приключила по реда на чл.205 ал.1 от ЗМВР - проверка на данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на нарушителя, да бъдат изпратени на Началника на Второ РУ в качеството му на ДНО за отношение по установените данни за извършено дисциплинарно нарушение. На тази дата - 15.04.2026г е приключила проверката, необходима да се проверят фактите по постъпилия сигнал и да се прецени дали да се образува дисциплинарно производство, в което да се осигури участието и на служителя. Началника на Второ РУ Стара Загора разпорежда с резолюция от 20.04.2026г да се извърши отново проверка по чл.205 ал.1 от ЗМВР, макар резултатите от такава проверка по случая, описан в жалбата да са му докладвани за образуване на дисциплинарно производство. На 04.05.2026г Началника на Второ РУ издава Заповед №8245з-207/04.05.2026г за образуване на дисциплинарно производство срещу инспектор С., приключило с обобщена справка, с която служителят е запознат срещу подпис. Изготвено е и становище от ДРО, но председателя на този колективен помощен орган е назначен временно на дължността Началник на Второ РУ като по тази причина изпраща на 27.08.2026г цялото дисциплинарно производство на Директора на ОД МВР Стара Загора. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и издадена на 03.09.2026г, в рамките на срока по чл.205 ал.6 от ЗМВР и в срока по чл. 195 ал.1 вр с чл.196 ал.2 от ЗМВР, дори и да се приеме, че текат от 13.07.2026г, когато Становището на ДРО е постъпило при Началника на 02 РУ Стара Загора - двумесечният срок изтича на 13.09.2026г, след като са изпълнени задължителните процедури за участие на служителя, чрез връчване на обобщената справка и даване на възможност за допълнителни обяснения. Държавният служител е изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание, чрез приемане на 31.08.2026г на писменото му изявление, че няма какво ново да добави към вече депозираните свои обяснения.

Директорът на ОД МВР Стара Загора е възприел изцяло становището на ДРО - приел е за доказано, че на 23.12.2025г са използвани помощни средства без да е изготвен доклад по чл.5 ал.1 от Наредбата, което е квалифицирал правно като не изпълнение на разпоредбите на закона и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, представляващо нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година по чл.200 ал.1 т.15 от ЗМВР, въпреки че деянието не е тежко, но липсата на доклад за помощни средства води до невъзможност на висшестоящия ръководител да узнае своевременно за извършените действия, които се прилагат в строго изброените от закона случаи. От деянието не са настъпили вредни последици. Извършеното е бездействие при изпълнение на служебни задължения като не са изготвени изискуемите по инструкция документи. Вината е под формата на непредпазливост. Служителят не е съобразил неправомерното си бездействие и възможните последици, но е бил длъжен и е могъл да го стори. Служителят е награждаван два пъти с писмена поглава през 2018г и 2023г, без да са му налагани дисциплинарни наказания в периода от 2018г, когато постъпва на служба до датата на издаване на заповедта. Мотивите за не прилагане на чл.198 от ЗМВР са следните: нарушението не е маловажно, защото не изпълнение на поздзаконов акт и отклоненията от изпълнение на задълженията не е незначително. За определяне размера на дисциплинарното наказание ДНО се е позовал на факта, че наградите са повече от дисциплинарните наказания.

Заповедта е връчена на служителя на 08.09.2026г с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред Административен съд по постоянния му адрес.

Правото на обжалване е упражнено на 15.09.2026г, в рамките на преклузивния срок и от лице, което е адресат на дисциплинарната отговорност, поради което жалбата е допустима.

От съда се иска нейната отмяна като постановена при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговите цели. Поддържат се доводи за формално прилагане на закона, не правилна правна квалификация и пренебрегване на чл.198 от ЗМВР. Претендират се разноските по делото, съгласно списък и представени доказателства за тяхното извършване в размер на 305.11 евро, от които 300 евро възнаграждение за един адвокат и 5.11 евро държавна такса.

Ответникът Директор на ОД МВР Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна с доводи за спазване на абсолютните процесуални срокове за разследване на дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание за неговото извършване с мотивирана фактически и правно заповед на компетентния дисциплинарно наказващ орган при осигуряване на участие на наказания служител. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните, представляващи основания за отмяна на заповедта без да се обсъждат останалите изисквания за нейната законосъобразност. Спазени са сроковете за образуване ,провеждане и приключване на дисциплинарното производство с участие на наказания служител на всеки един от етапите на основната процедура, по която се налагат дисциплинарните наказания, освен най-тежкото от тях. ДНО е компетентния Директор на ОД на МВР Стара Загора. Неправилно е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл.200 ал.1 т.15 от ЗМВР за деяние, което представлява не изпълнение на служебни задължения. Не изготвянето на доклад за използване на помощни средства е не изпълнение на задължение от служебното правоотношение, възложено с разпоредбата на чл.5 от ал.1 от Наредбата, което не е сред правомощията и задълженията, които ЗМВР и подзаконовите нормативни актове възлагат на държавните служители по чл. 142 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Първо, следва да се изясни, защото по този въпрос е основната правна грешка на ДНО и на ДРО, която е довела до неправилно приложение на дисциплирно наказателните разпоредби, че думата служебни е прилагателно и нейното съдържание е признака, който разграничава задълженията по служебното правоотношение - онова между държавния служител и органа по назначаването, съответно по-висшестоящия ръководител, на който е подчинен полицейския орган, от тези задължения, които полицейския орган като орган публична власт има при упражняване на публично правните си правомощия. Самата дума правомощия включва в себе си както власт - мощ, така и право, но и задължение за упражняване на публичната власт, възложена на полицейските органи като на всеки друг орган, принадлежащ към изпълнително разпоредителната власт на държавата. Законът много ясно граматично и правно категорично разграничава не изпълнението на закона, на подзаконовите нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра, заместниците му, на главния секретар и на преките ръководители, които са разпореждания от горестоящи към по-долу стоящия органи и длъжностни лица с изпълнително разпоредителни правомощия, от тези задължения, които са служебни, включените в служебното правоотношение. Първата норма, указваща ясно разграничението е тази за статута - полицейските органи / те са носителни на изпълнително разпоредителна власт/ са държавни служители и с тях възниква служебно правоотношение със свое съдържание. Със Служебното правоотношение възниква със заемане на длъжност - висша ръководна, ръководна, изпълнителска, младша изпълнителска, а неговото съдържание се определя както от закона, така и от подзаконови актове, от заповеди на по-горестоящите от преките ръководители до министъра, но не изпълнението на служебни задължения, независимо с какъв акт са уредени, е отделно дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР. Служебно е задължението по чл.5 ал.1 от Наредбата, защото възниква за служителя -ясно граматично и точно посочено в нормата, а при сравнение с текста на разпоредбите от чл. 2 до чл.4 от Наредбата не остава място за съмнение, че разграничението между служебни задължения - тези на държавния служител по служебното му правоотношение, и задължението на полицейския орган да упражнява правомощия по нормативен ред / закон, подзаконови актове, заповеди и разпореждания на горестоящите от министър до пряк ръководител/ е последователно и според това в съдържанието на кое правоотошение е включено. Полицейските органи упражняват възложените им публично правни функции при спазване на закона, на подзаконовите актове по неговото прилагане, на заповедите и разпорежданията на министъра, заместник министрите, глания секретар, преките ръководители, но изпълняват и служебните си задължения, които са включени в съдържанието на заеманата длъжност по класификатора - висша ръководна, ръководна, изпълнителска, младша изпълнителства, а част от тях и то тези, които са основни и определящи останалите са посочени в ЗМВР и в подзаконовите актове по неговото прилагане. Ето защо, за да се спази принципа за всяко нарушение да бъде наложено онова наказание, което е предвидено за неговото извършване, индивидуализирано спрямо тежестта на деянието и личността на нарушителя, първото условие е вярната правна квалификация. В настоящия случай не изпълнението на задължението на служителя да изготви доклад за използваните помощни средства не правилно е подведено като неизпълнение на подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗМВР при упражняване на правомощия от полицейски орган и оттук е нарушено и правото на защита, а не само материалния закон. Започнала е проверка за не изпълнение на закона и подзаконовите актове при упражняване на правомощията на полицейския орган за налагане на принудителна мярка "задържане за срок от 24 часа в поделенията на МВР", с предмет налице ли са били законовите причини да се задържи лицето, подало жалбата и съответно да се използват помощни средства, която е приключила с налагане на дисциплинарно наказание за не изпълнение на служебно задължение като е преценено, че липсата на доклада е абсолютно препятствие да се провери законността на задържането. Това на първо място е нормативно не вярно, но и по правилата на логиката е абсурдно, защото спазването на закона при упражняване на правомощия зависи от обективните факти, които се установяват с всички средства на доказване. Доклада по чл.5 от ЗМВР е за сведение, а не е условие за легитимност на упражнената принуда. Въпросът дали е следвало да се използват помощни средства не стои нито пред ДНО, нито пред съда, защото дисциплинарното наказание е наложено само, защото не е изготвен доклад с наименование за използването на помощни средства, това първо, а на второ място касе спазването на разпоредбите на ЗМВР, доразвити с тези по чл.2 до чл.4 от Наредбата, на чиито признаци деянието не съставяне на доклад не съответства. Задължението за доклад по чл.5 от ЗМВР не възниква, когато е налице отклонение от правилата за използване на физическа сила и помощни средства, поради което и не следва да се обсъжда дали е имало нормативно основание за поставяне на белезници. Поради грешната правна квалификация и обсъждането от ДРО и ДНО именно на въпроса дали е следвало или не да се използват белезници, жалбоподателят е съсредоточил усилията на своята защита върху обстоятелствата, при които е наложена принудителната мярка, а за нея е издадена й заповед. В тази връзка, макар следващото да не е правно способно да отрече или потвърди презумпцията за законосъобразност на обжалваната заповед, се налага да се посочи, че задържането на едно лице може да се извършва, чрез поставяне на белезници, защото по своето естество тези помощни средства имат това предназначение - да ограничат движението, а това преследва и задържането. Използването на помощни средства, когато движението на лицето е ограничено по друг начин или то следва доброволно разпореждането за задържане, не е необходимо и ще представлява нарушение, но на закона - на чл.85 от ЗМВР. Налага се извод, че помощните средства за ограничаване на движението, чрез което се задържа едно лице е регулирания от закона начин за налагане на принудителната полицейска мярка, освен ако е възможно да бъде наложена по друг по-малко засягащ телесната неприкосновеност и да се преустанови използването им веднага след като вече не е необходимо. Органите по чл.140а ал.1 от ЗМВР, които могат да задържат лице само по изключение в случаите на чл.140а ал.3 от ЗМВР, използват помощни средства също само по изключение - в два изрично уредени случая, което ясно е подчертано в нормата на чл.6 от Наредбата, издадена в приложение на закона. Задържането по чл.72 от ЗМВР се урежда от Инструкция по аргумент от чл.72 ал.11 от ЗМВР, чието не спазване, както и не спазването на правилата на закона по чл.85 от ЗМВР да се задържа, чрез помощни средства лице, което не оказва съпротива и се подчинява на разпореждане да остане на указаното място, би представлявало дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от същия закон, както и задържането без законно осноавние. Описаните в жалбата оплаквания за не уважително отношение на полицейския орган са данни за друго нарушение, чието установяване би представлявало друго деяние - не спазване на етични правила и/или превишаване на правомощия при не възможност за запазване на спокойствие и обективно отношение към конфликтна ситуация, към която органът се присъединява и разрешава от позиция на своето служебно положение, съответно не следване на ред за установяване на самоличност, но предмета на дисциплинарното производство е вън от тях и сведен до наличието или липсата на доклад, който не е изискуем от Инструкцията по чл.72 ал.11 от ЗМВР, а по Наредбата е с предзначение за сведение.

Разпечатката съдържа 18 от 26 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4ab1938-7b26-4b46-9431-252c8c3b1b6b