Определение № 3835 от 17.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3835 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК.

С определение от 06.10.2025 г. по НОХД № 16281/2020 г., постановено по реда на чл.

306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 110-ти състав, е осъдил А. Д. Ч., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сумата от 670.00 лева, представляваща възнаграждение за предоставена правна помощ по НОХД№16281/2020г. по описа на СРС и ВНОХД №905/2023г. по описа на СГС, определени с решение №СФ-7059-17329/17.08.2022г. и решение № СФ-5103-16253/05.07.2023г., и двете на НБПП-гр. София.

Срещу определението на СРС – НО,110-ми състав е подадена частна жалба от осъдената А. Д. Ч.. С така подадената жалба Ч. възразява срещу осъждането й да заплати в полза на НБПП разноски за адвокатско възнаграждение за служебно назначеният й защитник адв. И.П., като сочи, че не е търсила правна помощ. Отправя искане определението на СРС – НО, 110-ти състав, с което е осъдена да заплати сумата от общо 670.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, в полза на НБПП, да бъде преразгледано.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че частната жалба е депозирана в законоустановения седем дневен срок от връчване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, жалбата е основателна, а атакуваното определение на първоинстанционния съд е неправилно.

Съображенията в тази връзка са следните.

1

Наказателното съдебно производство по НОХД № 16281/2020 г. по описа на СРС – НО, 110 състав, е образувано въз основа на обвинителен акт срещу А. Д. Ч. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

В о.с.з. на 09.06.2021г. пред първата инстанция А. Д. Ч. е поискала от СРС да й бъде назначен служебен защитник за извършване на процесуално-следствено действие на основание чл. 281, ал. 5, т. 2 НПК и за цялото дело. С протоколно определение от същата дата СРС е приел, че А. Д. Ч. е безработна, няма доходи, желае да има защитник и интересите на правосъдието го налагат, поради което на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК е предоставил на А. Д. Ч. правна помощ в съдебната фаза на процеса.

Разглеждането на делото е било насрочено за 13.10.2021 г., за която дата Ч. е била редовно призована. Съдът е отправил искане до САК за предоставяне на правна помощ на А.

Д. Ч., по смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗПП (ред. стара, сега – т. 2), изразяваща се в процесуално представителство, като е приел наличието на обстоятелствата по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, а именно, че подсъдимата не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.

С уведомително писмо от САК за процесуален представител на А. Д. Ч. е определена адв. И.П., САК, който се е явил да вземе участие в о.с.з., проведено на 13.10.2021 г. и заявил, че е запознат с делото и е готов да поеме защитата на подсъдимата. А. Д. Ч. е изразила съгласие да бъде представлявана от адв. П. и същият е бил назначен за служебен защитник на подсъдимата.

С решение №364 от 18.05.2023 г. на СГС е потвърдена Присъда № 20038846 от 30.05.2022 г. по НОХД №16281/2020 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 110 –ти състав, с която А. Д. Ч. е призната за ВИНОВНА в това, че в гр.София, ж.к.„********, след като е осъдена с Решение №46682/23.02.2017 г. по гр.д. №49538/2015 г. на СРС, 86 състав, влязло в сила на 24.03.2017 г., да издържа свой низходящ - сина си Й.В. А., роден на ******** г., като заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева, чрез неговият законен представител - баща му В.М.А., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 /една/ непълна месечна вноска в размер на 77,42 лева и 14 /четиринадесет/ пълни месечни вноски в размер на 80 лева за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2019 г., както и 1 /една/ непълна месечна вноска в размер на 48 лева за периода от 24.04.2019 г. до 11.05.2019 г., или на обща стойност 1245,42 лева, престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

С решение №СФ-7059-17329/17.08.2022г., председателят на НБПП е определил възнаграждение на адв. И.П., САК, за участие в разглеждането на НОХД № 16281/2020 г. по описа на СРС в размер на 420.00 лева. С решение № СФ-5103-16253/05.07.2023г. председателят на НБПП е определил възнаграждение на адв. И.П., САК, за участие в разглеждането на ВНОХД №905/2023г. по описа на СГС, в размер на 250 лева. В СРС е депозирано писмено искане от председателя на НБПП за присъждане на така определените размер на адвокатското възнаграждение.

Въззивният съд намира жалбата за основателна по следните съображения:

На осъдената Ч. е била предоставена правна помощ по реда на ЗПП, от вида, регламентиран в чл. 21, т. 3 от ЗПП (ред. стара, сега – т. 2) – процесуално представителство.

Системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (ред. стара, сега – т. 2), обхваща две групи случаи: тези, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство (вж. чл. 23, ал. 1 от ЗПП) и тези, в които обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (вж. чл. 23, ал. 2 от ЗПП). Спрямо хипотезите на задължителна 2 защита, визирани в чл. 94, ал. 1 от НПК, случаите на правна помощ се отнасят, както следва: правната помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (ред. стара, сега – т. 2) се предоставя по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗПП в хипотезите по чл. 94, ал. 1, т. 1 – 8 от НПК (чл. 94, ал. 1 – „Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан… 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;“); правната помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (ред. стара, сега – т. 2) се предоставя по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗПП в хипотезата по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК (чл. 94, ал. 1 – „Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: ….9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това“). В конкретния по делото случай правната помощ на А. Ч. е предоставена по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, предвид преценката на решаващия първоинстанционен съд, че е налице хипотеза на относително задължителна защита, по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК. С изявлението си, обективирано в протокола от съдебно заседание, проведено на 09.06.2021 г., подсъдимата е изразила желание да има защитник.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3, изр. 1 от НПК (обн., ДВ, бр. 82 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.

Цитираната разпоредба се тълкуваше нееднозначно от съдилищата. Някои от съдилища ангажираха отговорността на осъдения подсъдим за разноските за служебен защитник, като присъждаха същите в полза на НБПП, а други приемаха, че тъй като според чл. 2 от ЗПП правната помощ се финансира от държавата, подсъдимият не дължи направените разноски и съдът не следва да ги присъжда в полза на бюрото за правна помощ.

Противоречието в практиката на съдилищата беше преодоляно с приемането на Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, в което се прие, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

В съответствие с постулатите на задължителната тълкувателна практика на ОСНК на ВКС беше предприета законодателна промяна, като със ЗИДЗПП, обн., ДВ, бр. 28 от 2013 г. се създаде разпоредбата на чл. 27а от ЗПП, съгласно която в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски.

С последващо изменение на закона – със ЗИДЗПП (обн. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.) разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП беше допълнена с изречение второ, съгласно което в тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Съгласно мотивите към законопроекта, изменението е продиктувано от това, че заплащането на съдебни такси и разноски в производството, включително разноските за правна помощ, които се дължат на НБПП, ако лицето бъде осъдено, действа възпиращо за голяма част от гражданите от уязвими социални групи за достъпа им до правосъдие, т.е. явява се бариера за достъпа до правосъдие. Вносителите заключават, че за много от гражданите, които поради имущественото си и финансово състояние не могат да си позволят да ползват платен адвокат, съдебните такси и разноски са непосилни. Поради това приемат, 3 че освобождаването от съдебни такси и разноски в производството и от възстановяването на разноските за правна помощ са мерки за облекчаването на достъпа до правосъдие, които имат своите основания в националното ни и европейско законодателство и в трайно установената съдебна практика. Намират, че е необходим механизъм за освобождаване на гражданите от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански, административни и наказателни производства в случаите, когато им е предоставена правна помощ, защото не разполагат със средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това. Поради това и една от целите на законодателното изменение е освобождаването на гражданите от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански, административни и наказателни производства, когато им е предоставена правна помощ, защото не разполагат със средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това. Целта е реализирана посредством допълнението на чл. 23, ал. 2 от ЗПП в посочения по-горе смисъл.

Решаващ за крайния изход на делото се явява въпросът, приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП към конкретния по делото случай.

Според настоящата инстанция, отговорът на този въпрос следва да е положителен.

Посочената разпоредба е била действащ закон към датата на постановяване на атакувания съдебен акт – 06.10.2025 г., и като такава е следвало да бъде съобразена от съда.

Вярно е и това, че правилото, залегнало в чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП не е възпроизведено от законодателя в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. Това, обаче, не води до извод, че обсъжданата разпоредба от ЗПП противоречи на правна норма от нормативен акт от по-висок ранг, а именно – на НПК, тъй като според чл. 4, ал. 2 от Закона за нормативните актове, правилата, относими за законите, се прилагат и за кодексите, тоест кодексът и законът са нормативни актове с еднакъв ранг, като разликата е, че първият урежда обществени отношения на цял клон на правната система или на обособен негов дял, а вторият - първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. В НПК се урежда принципът, а в закона – изключенията от неговото прилагане. Разпоредбите на НПК не регламентират в детайли въпросите, свързани с определяне на служебен защитник (вж. чл. 94, ал. 3 и ал. 4 от НПК). Тези въпроси намират разрешение в специалния закон – Закона за правната помощ, към който НПК препраща. Идентично е и разрешението по отношение на определянето на адвокатско възнаграждение за служебно назначения защитник – НПК регламентира принципното положение, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, но няма пречка изключения от този принцип да се предвидят в друг нормативен акт, с ранг на закон. Законът за правната помощ се отнася за правна помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции, както и по международни спорове по граждански и търговски дела пред всички съдебни инстанции, защото целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Докато НПК визира и урежда правоотношенията само между субектите на наказателно-процесуални отношения.