Решение № 155 от 27.01.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд

Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 155 гр.Пловдив, 27 . 01 . 2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1781/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Д.Б. ***7, ЕГН **********, представляван от пълномощник Б.Д.Б. /баща и лице с юридическа правоспособност, л.55-58/ обжалва Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 552-1/19.01.2022г., издаден от С.Л.П. – главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“, дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 48/07.06.2022г. на директор дирекция „МДТ” при Община Пловдив, за установени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2019г. – 31.12.2021г., ведно с лихви за просрочие към 19.01.2022г., за автомобили : Мерцедес С 300ТД с рег.№ *** и Мерцедес С 300 с рег.№ ***, в общ размер на 2 045,36лв.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита АУЗД за незаконосъобразен /уточнителна молба, л.54/, необоснован, издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби на ДОПК и ЗМДТ. Поддържа, че правните изводи в акта и в потвърдителното решение не кореспондират и са в пълно противоречие с изложените факти и представените документи при административното обжалване.

Твърди се, че АУЗД е издаден след като задълженията са погасени по давност по см. на чл.171 ал.1 ДОПК и не са дължими. Посочено е, че жалбоподателят се е позовал по аналогия на друг АУЗД № 843/06.11.2018г., при проверката по издаването на който е съставен Протокол № 1111 / 30.08.2018г. за прилагане правните последици на изтекла давност. Сумите са били дължими до 31.12.2021г. и актът е просрочен с 19 дни, поради което е следвало задълженията да бъдат отписани по см. на чл.173 ДОПК. Поддържа се за приложима 3 годишната погасителна давност, като 5 годишната давност е изтекла към 31.12.2021г., считано от придобиване на автомобила с фактура от 12.01.2016г., съответно от 01.01.2017г.

/поотделно за двата автомобила/. В ход по същество е заявено, че вземанията на дирекция „МДТ” са държавни и по см. на чл.111 б.”в” ЗЗД същите са и периодични вземания, които се погасяват с 3 – годишна давност. Твърди се, че Протокол № 1111/30.08.2018г. е съществено доказателство и е валиден не само за прилагане правните последици за периода 2009-2012г., но и за периода 2019-2021г.

Оспореният АУЗД № 552/19.01.2022г. е издаден 19 дни след изтичане на 3 – годишната давност на периодични вземания и ако бе издаден преди 31.12.2021г. нямаше да бъде обжалван. АУЗД е просрочен, тъй като по закон периодичните вземания се погасяват с 3 –годишна давност.

-

Ответникът Директор дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив се представлява от гл.юрисконсулт Д. и оспорва жалбата. В ход по същество е поискано оспореният АУЗД да бъде потвърден, тъй като ДОПК е специален по отношение ЗЗД и всички публични задължения са регламентирани в ДОПК, включително давността за установяването им. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на община Пловдив.

Окръжна прокуратура не участва по делото.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от адресат на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ в предвидения срок и с правен интерес. Решение № 48/07.06.2022г. е получено от пълномощника на жалбоподателя, представлявал го в административното производство /пълномощно, л.32/, на 08.06.2022г. /л.41/, а жалбата е подадена чрез Дирекция МДТ – Община Пловдив на 22.06.2022г., л.3.

1. АУЗД № 552-1/19.01.2022г. е основан на чл.107 ал.3 ДОПК вр. с чл.4 ал.1-5 и чл.9б ЗМДТ. Акт по чл.107 ал.3 ДОПК следва да бъде издаден от орган на общинската администрация от съответното звено за местни приходи в общината, изпълняващ функции на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ /дирекция "Местни данъци и такси" или аналогична структура със съответните функции/, овластен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 9б ЗМДТ и по реда на чл.107 ал. 3 ДОПК. Издаденият по този ред акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, а при потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл. 156 ал. 4 ДОПК.

Актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено по чл. 107 ал. 3 ДОПК компетентният горестоящ орган /в ДОПК наименуван „решаващ орган”/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване /чл.

156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК; ответник в производството пред съда е решаващият орган – чл.159 ал.2 ДОПК/.

1.1. Оспореният АУЗД №

552-1/19.01.2022г., потвърден с Решение № 48/07.06.2022г., е издаден от С.Л.П.

– главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“, дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив. За компетентност на органа – издател е представена Заповед № 17 ОА 2683 /27.10.2017г., изд. от Кмета на Община Пловдив /л.50/, с която на основание чл.4 ал.4 вр. с чл.4 ал.1, ал.3 ЗМДТ, е отменена заповед № 09 ОА – 833/27.04.2009г. /л.49/ и са определени служителите, назначени на длъжност – Директор, началник отдел, Главен инспектор и Инспектор в дирекция Местни данъци и такси при община Пловдив да имат правата и задълженията на органи по приходите, по реда на ДОПК, за времето на заемане на длъжността. Тази заповед е цитирана в АУЗД и допълнително е представена и приета Заповед № 33/29.06.2016г. на орган по назначаването – Кмет на община Пловдив, с която С.Л.П. е назначена на длъжност Главен инспектор в отдел Събиране и контрол, дирекция Мести данъци и такси в Община Пловдив /л.71/. Компетентността на органа – издател е установена и авторство не е оспорено. Спазен е задължителния административен контрол.

1.2. В АУЗД № 552-1/19.01.2022г. са отразени подадените от жалбоподателя декларации по чл.54 ЗМДТ за притежавани леки автомобили : вх.№ **********/15.03.2016г. за лек автомобил с партиден № *** с рег.№ *** и декларация вх.№ **********/22.06.2018г. за лек автомобил с партиден № *** с рег.№ *** /л.67-70/. Вписано е, че на база посочените данни в декларациите и данни получени от трети лица за характеристиките им, са изчислени данъчните задължения на Д.Д. за данък върху превозните средства. С позоваване на текстовете на чл.52 и чл.54 ЗМДТ е посочено, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в РБ и на основание чл.53 ЗМДТ – данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. На основание чл.54 ал.4 ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянен адрес, съответно седалище – притежаваните от тях превозни средства в 2 – месечен срок от придобиването им, респект. от дата на регистрация за движение. Съгласно чл.51 и чл.54 ЗМДТ се осъществява електронен обмен на информация между МВР, МФ и община Пловдив на данни от регистъра на ППС за регистрираните, отчислените и спрените от движение ППС, вкл. за екологичните им категории. В АУЗД е посочено още, че съгл. чл.1 ал.2 ЗМДТ – общинският съвет определя с наредба размера на местните данъци, в случая – Наредба за определянето размера на местните данъци на територията на Община Пловдив, приета с решение № 10, взето с протокол №2 от 31.01.2008г. В тази вр. са приети по делото : Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Пловдив в редакции за 2019г., 2020г. и 2021г. и Решения на ОбС-Пловдив за определяне размер на данъка върху превозните средства, относими за 2019г., 2020г., 2021г. /л.135-176/. Цитиран е и чл.1 ал.3 ЗМДТ – когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на база на действащия размер към 31 декември на предходната година. Приложим е Раздел IV ЗМДТ : задълженията за данък върху превозните средства са с публичен характер и с неплащането на задълженията в регламентирания в закона срок /съответно с неплащане на всяка от вноските в сроковете, предвидени в чл.60 ЗМДТ/, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. В тази вр. – съгласно чл.4 ал.2 ЗМДТ, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Лихви текат от деня на възникване на задължението /падежа/ до деня на плащане на задължението, независимо дали плащането е извършено по доброволен път или по принудителен ред, предвиден в ДОПК, респект. ГПК. При проверка е установено, че не са внесени дължимите суми и е установен размер на задълженията и лихви за просрочие към тях, изчислени към 19.01.2022г. – дата на издаване на оспорения АУЗД.

Таблично са отразени данните за двете МПС /рег. № *** и рег.№ ***/, по отношение 2019, 2020 и 2021г. За двата автомобила размерите на задължението по декларация са идентични за всяка от трите години – 298,87лв. размерите на лихвите са идентични за всяка от годините : 72, 39лв. за 2019г.; 41,97лв. за 2020г.; 11,71лв. за 2021г. Сборът на задълженията /главници – 1 739,22лв. и лихви – 252,14лв./ формира общо дължимата сума – 2045,36лв.

Решаващият орган приел, че на основание чл.53 ЗМДТ – собственикът на двете МПС, декларирани с декларациите от 15.03.2016г. и от 22.06.2018г., е данъчно задължено лице за данък върху превозните средства по чл.52 ал.1 ЗМДТ. При разглеждане на жалбата пред съда няма промяна в данните за собственост на МПС и както е посочил директор на дирекция МДТ при община Пловдив – правопораждащ юридически факт за дължимост на данъка е правото на собственост върху движимата вещ. Възприето е отразеното в АУЗД по отношение определяне размер на данъка – съгл. чл.54 ал.1 ЗМДТ /в сила от 01.01.2015г./ - размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на ППС, поддържан от МВР и се съобщава на задълженото лице. Тъй като при административното оспорване не е имало възражения относно качеството – задължено лице спрямо Д.Д. и по отношение размер на установените с АУЗД публични задължения, директорът на дирекция МДТ – община Пловдив е обсъдил оплакванията за изтекла погасителна давност. Пояснил е същността на давността и, че не се прилага служебно, а по искане или възражение на длъжника. С позоваване на нормата на чл.171 ал.1 и ал.2 вр.с чл.163 ал.1 ДОПК е прието, че ДОПК е специален по отношение на ЗЗД, тъй като данъкът върху превозни средства е местен данък /чл.1 ал.1 т.5 ЗМДТ/ и в израза „освен ако в закон е предвиден по-кратък период“ от чл.171 ал.1 ДОПК – под „закон“ се има предвид специален закон по отношение на ДОПК. ЗЗД е общ закон по отношение ДОПК, поради което не е приложима нормата на чл.111 б.“в“ ЗЗД. Съобразно чл.171 ал.1 ДОПК, 5 –годишният давностен срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение /чл.162 ал.1 т.1, т.3 и т.9 ДОПК – публични общински вземания/, при което давностният срок не е изтекъл към дата на издаване на АУЗД от 19.01.2022г. По изложените съображения не е уважено искането в жалбата против АУЗД за прилагане на правните последици на изтекла погасителна давност, относно установените задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2019г. – 31.12.2021г., ведно със съответните лихви и АУЗД е потвърден.

2. Доказателствената тежест е указана на страните /р. от 22.07.2022г./. В съдебното производство са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели.