Решение № 52 от 23.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Е.П., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., III СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Административно наказателно дело № 20261820200029 по описа за 2026 година Производството е по чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н. В. Д. срещу Наказателно постановление № 26-0262 000012 от 26.01.2026 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Е.П., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Сочи се, че наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в противоречие със задължителната практика на върховните съдилища, съгласно която не се наказва водач, който управлява МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез адв. Ч. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Обръща се внимание на обстоятелството, че незнанието на факта за прекратената регистрация, породено от неизпълнение на административното задължение за уведомяване изключва вината.

Наказващият орган редовно призован, не изпраща представител.

РП – Е.П. редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

1

На 14.12.2022 г. свидетелите П. Д. Н. и В. Г. В., служители на РУ – Е.П., спрели за проверка автомобил, който се управлявал от жалбоподателката Н. В.

Д.. След извършена справка в дежурна част /таблета/ се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Свидетелят П. Д. Н. заявява, че жалбоподателката е била учудена, тъй като е заявила, че си е платила застраховката и не е знаела, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация.

Свидетелят В. Г. В. заявява, че бегло си спомня за случая със жалбоподателката, но не си спомня как е реаигирала жалбоподателката, като е разбрала за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила й.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) GA № 758391 от 17.12.2025 г. от П. Д.

Н., мл. експерт при РУ Е.П., за това, че на 17.12.2025 г. около 13,47 ч. в гр. Е.П. по бул. В. пред номер 33 управлява л. а. „Мазда 2“ с рег. № СО........ВХ, нейна собственост, като след извършена проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП (получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на задължителна застраховка) от 09.12.2025 г., с което е нарушила чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред ЗДвП.

Актът е подписан от актосъставителя П. Д. Н., свидетеля при установяване на нарушението В. Г. В., както и от жалбоподателя, като последният получил препис от акта и е отразено в акта, че „нямам възражения“. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.

С постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 21.01.2026 г. прокурор от РП Е.П. е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление и е прекратил пр. преписка № 98/2026 г. по описа на РП Е.П.. Сочи се, че по преписката не са събрани данни за знание на дееца, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като по делото липсват каквито и да е данни за уведомяване на Д. от страна на органите на МВР относно прекратяването на регистрацията на автомобила й преди извършената проверка на 17.12.2025 г.

От приложена по делото справка се установява,ч е собственик на МПС – л. а. „Мазда 2“ с рег. № СО........ВХ, е жалбоподателката Н. В. Д..

Въз основа на АУАН на жалбоподателя е съставено Наказателно постановление № 26-0262 000012 от 26.01.2026 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Е.П., с което са наложени административни наказания: глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, за това, че на 17.12.2025 г. около 13,47 ч. в гр. Е.П. по бул. В. пред номер 33 управлява л. а.

„Мазда 2“ с рег. № СО........ВХ, нейна собственост, като след извършена проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП (получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на задължителна застраховка) от 09.12.2025 г., с което е 2 нарушила чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред ЗДвП.

Представено е писмо от Гаранционен фонд до Началника на група към ОДМВР София, РУ Е.П., в което е посочено, че Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на Уведомленията като препоръчана пощенска пратка и процедурата по уведомяване на собствениците на незастраховани МПС по чл. 574, ал. 10 КЗ не е обвързана с получаването на уведомително писмо, тъй като съгласно Кодекса за застраховането срокът за потвърждение на налието за сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите тече от датата на изпращане на уведомлението.

Представено е и Уведомление № 003052 от 09.11.2025 г. по чл. 574, ал. 10 КЗ, в което е посочено, че същото е изпратено на 14.11.2025 г.

Представена е заповед с рег. № 517з-1789/ 02.05.2025 г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателствя, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите П. Д. Н. и В. Г. В., възприемайки ги като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е издадено на жалбоподателя на 26.01.2026 г. и е обжалвано на 03.02.2026 г.

Според чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Цитираният текст от чл. 140, ал. 1 ЗДвП съдържа две основни хипотези, които съдържат в себе си отделни подхипотези, които административнонаказващият орган не е прецизирал, и не е посочил коя точно е приел, че е осъществена. В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено наказание за водач на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП е бланкетна и следва да бъде конкретизирана със съответната разпоредба на закона или подзаконовия нормативен акт.

Такъв подзаконов акт е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, 3 прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), която определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.

В конкретния случай в обжалваното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателката управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и водачът упралява моторното превозно средство със служебно прекратена на 09.12.2025 г. регистрация във връзка с чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради което съдът прима, че в наказателното постановление в достатъчна степен е конкретизирано извършеното от жалбоподателя нарушение и не му и параметрите на претендираната спрямо него отговорност.

Относимо обаче за служебно прекратената регистрация при липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е разрешението дадено в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., в което е прието, че не се наказва с предвиденото в чл.

175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно 4 средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност, тъй като незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.