Решение № 273 от 07.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20213100900865 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от КР.

ПЛ. П. от гр.Варна срещу Г. ФОНД гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на КР. ПЛ. П. сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, в резултат на настъпило ПТП на 06.10.18г., причинено от Б. Р. Г., при управление на МПС – л.а. Опел Астра, рег.№*******, ведн о със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.19г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 06.10.18г., в гр.Суворово, при управление на л.а. Опел Астра, рег.№*******, водачът Б. Р. Г. не спазил знак Б2 и блъснал движещия се по път с предимство л.а. Фолксваген голф рег.

№*******. В резултат на настъпилото ПТП на ищеца били причинени травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръден кош, счупване на колянна капачка на левия крак и множество леки телесни повреди. Излага се, че с определение по НОХД №286/20г. по описа на РС-Девня, е одобрено споразумение, с което Б. Р. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б. „а”,пр.1 и пр.2 вр. ал.1, б.б вр. чл.342, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Излага се, че л.а. Опел Астра, рег.№******* е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Сочи, че след ПТП е транспортиран до МБАЛ Св.Анна Варна, поставена му е гипсова имобилизация за период от 1 месец и е насочен за домашно лечение.

1

Твърди, че е изпитвал силни болки, което налага прием на медикаменти, не можел да спи и да се обслужва сам, като грижите за него били поети от майка му. Сочи, че около 4 месеца е бил в невъзможност да сгъва увредения крак, като е накуцвал, като и към момента не се е възстановил изцяло. Твърди, че в резултат на уврежданията ищецът е бил нетрудоспособен за период до 15.01.19г. Излага, че е претърпял и психически стрес, като повторно преживявал катастрофата и изпитвал страх да пътува сам. Твърди, че е заявил пред ответника претенция за обезвреда, който отказал да му изплати обезщетение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. Ф. гр.София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по размер, като счита същият за завишен. Навежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 от ЗДвП.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач Б. Р. Г., е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Счита същият за завишен и несъответен на твърдените болки и страдания, като оспорва и характера, интензитета и продължителността им. Оспорва да е претърпян и травматичен стрес. Навежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 от ЗДвП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НОХД №286/2020г. на ДРС, с протоколно определение от 29.10.2020г. е одобрено споразумение, с което е прието за установено, че Б. Р. Г. е осъществил престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б. „а”, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, б.б вр. чл.342, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, за това, че на 06.10.18г. в гр.Суворово, при управление на МПС- л.а. Опел Астра, рег.№*******, без да притежава необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по ЗДП – чл.6, т.1, и чл.50, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Р.И.Г., изразяваща се в загуба на слезка, и средна телесна повреда на КР. ПЛ. П., изразяваща се в счупване на колянната капачка, довело до трайно затруднение на движението 2 левия долен крайник за период от около 3 месеца, като деянието е било извършено при независимо съпричиняване от пострадалия К.П., който при управление на МПС- л.а. Фолксваген голф рег.№******* нарушил чл.21 от ЗДП.

По делото не се спори факта, че л.а. Опел Астра, рег.№******* към датата на ПТП не е имал действаща застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Красимира П.а и св.Ю. Н., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

От заключението по изслушаната СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на колянната капачка на ляв крак и контузия на гръден кош, като счупването е довело до трайно затрудняване движението на крака за период от 3-4 месеца, а уврежданията са обусловили и временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Вещото лице сочи, че е била поставена гипсова имобилизация за срок от един месец, като ходенето е било затруднено в значителна степен, а след махането на гипса следва процес на рехабилитация за период от 2-3 месеца, през който период следва да се ограничава натоварването на крака.

Дава заключение, че е възможно през целия период на възстановяване пострадалия да е изпитвал периодично болки в засегнатия крак. Вещото лице сочи, че възстановителния период е 3-4 месеца, като няма данни за усложнения, което предполага, че функцията на крака е възстановена.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява, че скоростта на л.а. Фолксваген голф преди ПТП е била около 80км/ч. и около 50км/ч. към момента на настъпване на ПТП. Вещото лице сочи, че водачът на л.а. Фолксваген голф е могъл с голяма вероятност да предотврати настъпването на ПТП при управление на автомобила с разрешената скорост до 50км/ч. Вещото лице заключава, че водачът на л.а. Опел астра би могъл да избегне произшествието ако е спрял преди навлизането си в кръстовището.

От заключението по допуснатата СПЕ, кредитирано от съда, се 3 установява, че след инцидента ищецът е бил с разстройство в адаптациятаостра стресова реакция, а след това с протрахирана депресивна реакция. Сочи, че ПТП е довело до емоционална натовареност, което е довело до интровертно затваряне на ищеца и виновностни преживявания. Сочи, че към момента у ищеца се диагностицират тревожни и емоционално натоварени изживявания, колебания в емоционалната сфера, като острите емоционални изживявания са намалели значително. Сочи, че както болковия синдром, така и стресът са довели до сериозни нарушения на съня, като травмата е задълбочила затвореността и неувереността в социалната среда на ищеца.

Вещото лице сочи, че към момента ищецът е с хармонично поведение и адаптация в социалната среда, като ПТП има отражение върху емоционалното му състояние.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Или за да бъде ангажирана отговорността на ответника следва да бъде установено осъществяването на следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република България или на друга държава членка, и да е причинено от моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Безспорно по делото се установява, че с влязло в сила определение от 29.10.2020г. по НОХД №286/2020г. на ДРС е одобрено споразумение, по силата на което Б. Р. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б. „а”, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, б.б вр.

4 чл.342, ал.1 от НК. Видно от разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в сила определение обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от делинквента престъпление на 06.10.18г., при което са причинени посочените увреждания са безспорно установени.

Не се спори още, че процесното МПС към датата на ПТП няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед на това съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.

По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се 5 болки и страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП – счупване на колянната капачка на ляв крак и контузия на гръден кош . От заключението на изслушаната медиц. експертиза се установи, че получената травма е обусловила трайно затруднение във функцията на крака за период от 3-4 месеца, като липсват дани за настъпили усложнения в оздравителния период. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че след инцидента ищецът е изпитвал силни болки, наложило приема на обезболяващи, бил е трудно подвижен, което е налагало помощ от близките. Св.П.а сочи, че и след махането на гипса и шината ищецът е продължил да се оплаква от болки, като и сега изпитва такива при промяна на времето и натоварване, а при клякане с пострадалия крак го правел леко странично. Установи се от заключението по СПЕ, че след инцидента ищецът е бил с разстройство в адаптацията-остра стресова реакция, а след това с протрахирана депресивна реакция, както и че ПТП е довело до емоционална натовареност и колебания в емоционалната сфера. За това свидетелстват в показанията си и разпитаните свидетели, според които същият е имал неспокоен сън, станал изнервен, избухлив. Видно от експертизата към момента ищецът е с хармонично поведение и адаптация в социалната среда.