Решение № 680 от 09.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 508/2023
- Вид
- Решение № 680
- Подписан
- 09.11.2023
- Състав
- Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32, ал.1 · Търговски закон
- чл.47, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 680 гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000508 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „ЮПЕЙ“-ЕООД против решение №502 от 13.04.2023 г. на СГС, ТО, VI-16 състав, постановено по т.д.№ 1158/2021 год. в частта му, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу „ЕВРО ПЕЙМЪНТ ГРУП“ ГМБХ, Федерална Република Германия, вписано в регистъра на Районен съд - Франкфурт ам Майн с № HRB 74761 искове както следва:
- главен иск за заплащане на сумата 45 000 евро, представляваща възнаграждение по Договор за услуги от 02.07.2018 г., дължимо за периода 01.03.2019г. - 31.08.2019г.;
- евентуален иск за заплащане на сумата 45
000 евро, представляваща обезщетение по чл.47, ал.2 ТЗ;
- евентуален иск за заплащане на сумата 45
000 евро, представляваща обезщетение за недадено двумесечно предизвестие за прекратяване на договора, дължимо за периода 01.03.2019 г. - 01.05.2019 г., както и в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Твърди, че липсва волеизявление за разваляне на договора, от кореспонденцията между страните никъде не се споменавало за неизпълнение на задълженията на ищеца или пък за лошо изпълнение. Неправилен бил 1 изводът на съда, че в договора липсва уговорка за месечно възнаграждение.
Твърди също, че уговорката за възнаграждение по договор за изработка е симулативна и това било видно от кореспонденцията между страните.
Страните не са желаели да бъдат обвързани от уговорките в т.нар. договор за изработка, за да може заплащането да бъде не за престация на труд, а за определен резултат. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи изцяло исковите претенции по т.1 от петитума на ИМ, т.е. отхвърлените искове, за които решението се обжалва . Претендира и разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК ответникът „Евро Пеймънт Груп“ ГМБХ, чрез пълномощника си адв.С. П. е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Подробни доводи са развити в отговора.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Фактическите констатации на съда са базирани на събраните доказателства, правните изводи съответстват на установените факти и на приложимите законови разпоредби на ЗЗД, тълкувани в светлината на относимата в случая Директива 86/653/ЕИО, с която е въведена закрила на търговския представител като по - слаба страна в правоотношението с търговец. Поради това и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, наведени във въззивната жалба, намира следното:
От събраните в производството писмени доказателства се установява следното:
Между страните „ЕВРО ПЕЙМЪНТ ГРУП“ ГМБХ, немско дружество и „ЮПЕЙ“-ЕООД бил сключен Договор за услуги от 02.07.2018 г.
„ЮПЕЙ“ ЕООД в качеството му на агент следвало да изпълни по възлагане на „Евро Пеймънт Груп“ ГМБХ, обозначено като възложител, следните дейности: извършване анализ на пазара; анализ на конкурентите; подкрепа при установяване мрежа за продажби; избор и подход към нови клиенти; довеждане на клиенти. Тези дейности касаели източноевропейския пазар, но не били ограничени само до него - § 2 от договора. Агентът бил отговорен за набирането на клиенти, но не бил упълномощен да сключва с тях договори от името на възложителя.
В § 4 от договора във връзка с възложените дейности страните 2 изрично уговорили „ЮПЕЙ“ ЕООД да дължи изпълнението на следните услуги: разработка на подробен анализ на пазара в 2 части: на източноевропейския пазар на плащания и на пазара на он-лайн игри и други области на търговската дейност на възложителя; създаване на концепция за развитие на пазара и развитие на подходяща мрежа за дистрибуция; набиране и назначение на нови партньори , доставчици и търговци (клиенти); планиране и изпълнение на маркетингови дейности в съответствие с договорените цени на мениджърско ниво от „Евро Пеймънт Груп“ ГМБХ и въвеждане на търговската марка на „Евро Пеймънт Груп“ на източноевропейските пазари в областите на търговска дейност на възложителя.
За изпълнението на услугите, детайлизирани в § 4, агентът имал право на възнаграждение в размер на 7 500 евро за изготвяне на част 1 от пазарния анализ, а за част 2 – 12 500 евро. За представяне на концепцията за развитие на пазара – 35 000 евро, а за планиране и изпълнение на маркетингови дейности – 25 000 евро. Въвеждането на марката обуславяло заплащане на възнаграждение от 10 000 евро. За осигуряването на 24 нови клиенти агентът получавал фиксиран бонус от 10 000 евро. При увеличаване обема на транзакциите с 20 милиона евро, агентът получавал бонус от 20 000 евро, а за всеки доведен клиент - възнаграждение (такса за изпълнение) в размер на 20 % от маржа на продажбите на този клиент.
Договорът е сключен за срок от 1 година и с период на действие 01.09.2018 г. - 31.08.2019 г., но всяка страна разполагала с правото да го прекрати с 2-месечно предизвестие - §10 от договора.
С Писмо за прекратяване от 22.02.2019 г. възложителят уведомил „ЮПЕЙ“ ЕООД, че качеството на предоставените услуги не отговаряло на нивата в съответната област на търговска дейност и затова прекратява договора, считано от 01.03.2019 г., като дължимите възнаграждения следвало да бъдат уредени, съгласно договорености, постигнати с трето лице - Ви Пи Глобал Сейлс енд Маркетинг. Ищецът отговорил с покана за заплащане на обезщетения за претърпени от невалидното прекратяване на договора вреди.
В производството са представени извлечения от разменена по електронен път кореспонденция между управитееля на ищеца Ц. С. и трети лица, от съдържанието на които не могат да бъдат установени конкретни факти от значение за предмета на делото.
В производството са приети заключения на съдебно-счетоводна и съдебно компютърна експертизи, които обаче въпреки положените от вещите лица усилия и при осигуреното от страна на ответника съдействие, не установяват факти от предмета на доказване, а установяват, че в системите, използвани от „Евро Пеймънт Груп“ ГМБХ липсват записвания на клиенти, осигурени от „ЮПЕЙ“ ЕООД, включително търговците, посочени от ищеца като осигурени от него нови клиенти не фигурират в 3 системата, с изключение на дружеството Инфинокс, но без отразяване на някаква връзка с „ЮПЕЙ“ ЕООД, като допълнителното заключение не установява в системата на ответника да са налице записи по отношение на физическото лице Ц. С..
Съдебно-техническата експертиза установява, че възстановяване на кореспонденция, изпратена от електронни адреси: [email protected] [email protected], които вече са неактивни, не е възможно.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Предмет на въззивна проверка е решението само в частта, с която са отхвърлени исковете за сумата 45 000 евро - възнаграждение по Договор за услуги от 02.07.2018 г., дължимо за периода 01.03.2019 г. - 31.08.2019 г., заявена и на евентуално основание като обезщетение п о чл.4 7 , ал.2 ТЗ; евентуално представляваща обезщетение за недадено двумесечно предизвестие за прекратяване на договора, дължимо за периода 01.03.2019 г. - 01.05.2019 г.
Очевидно е, че въпросът за евентуалната дължимост на възнаграждението като месечно по процесния договор е спорен както пред първата, така и пред настоящата инстанция.
Видно от уговореното в §2 – Предмет на договора и §4 – Обхват на услугите, подписаният между страните договор от 02.07.2018г., наименован като Договор за услуги, съдържа в себе си елементи както на договор за изработка, така и на договор за търговско представителство.Този извод се налага поради следното:
Разпоредбата на чл.258 ЗЗД дефинира договора за изработка като договор, при който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Процесният договор е сключен между немско и българско дружество, като страните по него са посочени като възложител и агент.
Целите, които са поставени да бъдат изпълнени посредством договора, са посочени в преамбюла на договора - в контекста на планираното разширяване на Възложителя на източноевропейския пазар (предлагащ услуги в областта на он-лайн плащанията, мобилните плащания и гейтуей услугите), външната експертиза е много необходима с оглед на предвиждането на подходящи приготовления и създаването на подходящи структури за предстоящото навлизане (стъпване) на възложителя на пазара.
Възложителят заложил времева рамка от две години от началото на дейностите по договора до стъпването (навлизането) на пазара.
С оглед набелязаните цели с договора, страните са приели, че към момента на сключване на договора възложителят не развива търговска дейност на посочения пазар и с оглед предстоящо бъдещо предлагане на 4 услугите му, върху „ЮПЕЙ“ ЕООД е възложено разработване на подробен анализ на пазара (на плащания и онлайн игри), създаване на концепция за развитие на пазара и на подходяща мрежа за дистрибуция - §4 /1/ . Тези дейности се отнасят към предмета на договор за изработка, при който се дължи определен резултат от извършване на съответните фактически действия - изготвен пазарен анализ, създадена концепция, осигурени дистрибутори.
За посочените дейности в §5/1/ са предвидени и съответните възнаграждения – общо 20 000 евро за пазарния анализ /7 500 евро за част 1 и 12 500 евро за част 2/ и 35 000 евро за концепцията . Така уговорените права и задължения на страните сочат на извод, че част от възложените върху „ЮПЕЙ“ ЕООД дейности и насрещно поетото задължение за заплащането им определят договора като такъв за изработка.
Изпълнителят - агент следва да извърши уговорените пазарни анализи и концепция в уговорения срок, а възложителят следва да приеме извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение, посочено по-горе.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в предмета на договора са включени и дейности - установяване на мрежа за продажби, избор и довеждане на нови клиенти, без сключване на договори с тях, осъществяване на маркетингови дейности и въвеждане на търговската марка на възложителя на пазара - които сочат на договор за търговско представителство. Същността на търговското представителство е подробно разгледано от първоинстанционния съд в светлината на чл.2, т.1 от Директива 86/653/ЕИО - „търговски представител“ е самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал.
Българският Търговски закон също дефинира в чл.32, ал.1 ТЗ търговския представител - лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, като същият може да е овластен да извършва сделки от името на търговеца (пряко представителство) или от свое име и за негова сметка (косвено представителство). Но липсата на такова овластяване не изключва отношенията да са основани на представителство.
Посочените по-горе дейности, уговорени в §2 и §4 от договора, представляват оказване от страна на агента на съдействие за навлизане на пазара и осигуряване на потенциални клиенти за търговеца - принципал. За изпълнението на тази дейност е уговорено както възнаграждение в определен размер – 25 000 евро за маркетингови дейности и 10 000 евро - за въвеждане на марката на възложителя на пазара, така и бонуси и комисионни - § 6 от договора, размерът на които е обвързан от осигурените нови клиенти и обема на увеличение на предоставените от принципала услуги, с оглед тези нови клиенти, както и възнаграждение в размер на 20 % от маржа на продажбите на тези клиенти.