Решение № 4964 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4964 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100103337 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Й. К. И., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж.к. ********, чрез адвокат Л. Б., срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетения за незаконно повдигнато обвинение по ДП №322/2021г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №НСН 14/2024г. по описа на Софийска районна прокуратура, производството по което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.10.2024г., както следва:

-сумата от 50 000 лв., представляваща частичен иск от такъв с общ размер на 100 000лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 02.10.2024г. до окончателно изплащане на вземането;

-сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатените адвокатски хонорари по досъдебното и съдебното производства, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 02.10.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 16.11.2023г., по ДП 322/2021г. по описа па СГП - Следствен отдел, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че за времето от 9:20 часа на 31.10.2020г. до 8:01 часа на 01.11.2020 г., на територията на ФР Германия, Р. Австрия, Р. Унгария и Р. България при условията на продължавано престъпление - с тринадесет деяния, осъществяващи поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил чужди движими вещи, закупени чрез карта DKV № 704310.512579.0135 - гориво и консумативи на обща стойност 894,13 лв., собственост на „Бул Логистик" ЕООД. представлявано от М.Д.Е. - управител.

Твърди, че още от 2021г., когато е образувано наказателното производство, ищецът многократно е викан на разпити и е давал сведения, активно е участвал, като е съдействал 1 на органите на разследването и е представял доказателства във връзка с установяване предмета на досъдебното производство, а именно за повдигнатото му обвинение по смисъла на чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26. ат. 1 от Наказателния кодекс.

С Определение от 22.02.2024 г. на Софийски районен съд, НО, 11 с-в по НОХД № 1466/2024г. на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

На 02.04.2024г. от СРП е внесен повторно обвинителен акт срещу Й. К. И. за извършено от него престъпление по чл. 206. ал. 1, вр. с чл. 26, ал 1 от НК. Съдът отново прекратил съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Досъдебното производство е продължило до 02.10.2024г., когато е окончателно прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство.

Твърди, че за периода от 2021г. до 02.10.2024г., т.е. в продължение на почти 3 години държавната репресия се стоварва с пълна сила върху Й. И. - той бива неоснователно привлечен като обвиняем и подсъдим, съдейства на разследването и се явява на съдебни заседания, като знае, че има възможност да бъде пратен в затвор, въпреки че е абсолютно невинен. Необосновано дългият период, почти 3 години, през който ищецът е бил подсъдим е повлиял неблагоприятно психиката и положението му в обществото, като това следва да се вземе в предвид при изчисляване на сумата за обезщетение на неимуществени вреди.

Освен това ищецът заявява, че в хода на наказателното производство е бил представляван от адвокат, за което е направил разходи в размер на общо 900 лева.

С оглед на всичко това моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна. При условията на евентуалност Прокуратурата оспорва исковете по основание и по размер. Според ответника ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Нямало доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите, включително и влошеното здравословно състояние, и дейността на Прокуратурата на Република България.

Твърди, че цялото наказателно производство е приключило в разумен срок от около три години. Видно от справката за съдимост ищецът е осъждан, като срещу него в исковия период са се водили и други наказателни производства, които също са се отразили върху състоянието на ищеца.

На следващо място смята, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 50 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. При съобразяване на размера на евентуалното обезщетение смята, че следва да се отчете, че наказателното производство се е развило в кратки срокове.

Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение на имуществени вреди направени разходи за адвокатско възнаграждение общо в размер на 900 лева, тъй като липсват ангажирани доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар от ищеца по процесното наказателно производство. Прокуратурата смята, че дори и възнаграждение в размер на претендираното обезщетение да е било платено, то би било прекомерно и несъответно на реално положения от адвоката труд, поради което моли съда ако евентуално приеме, че обезщетение се дължи, да го намали до минималното съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ на ВАС.

Оспорва и претенциите за присъждане на законна лихва върху присъжданите обезщетения, като счита, че процесното постановление за прекратяване на наказателното производство е постановено на 02.10.2024г., но е влязло в сила на 11.10.2024 г.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По допустимостта:

Съдът намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.

По основателността:

От приетите по делото писмени доказателства се установяват твърденията на ищеца в исковата му молба, че на 16.11.2023г. прокурор към СРП е изготвил постановление за привличането на Й. И. в качеството на обвиняем по ДП 322/2021г. по описа па СГП Следствен отдел, за това, че за времето от 9:20 часа на 31.10.2020г. до 8:01 часа на 01.11.2020 г., на територията на ФР Германия, Р. Австрия, Р. Унгария и Р. България при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи, закупени чрез карта DKV № 704310.512579.0135 - гориво и консумативи на обща стойност 894,13 лв., собственост на „Бул Логистик" ЕООД – престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Постановлението е предявено на ищеца на 12.12.2023 г. На същата дата ищецът е бил разпитан в това му качество и му е определена мярка за неотклонение „подписка”.

На 16.01.2024 г. на ищеца е предявено разследването (протокола, л. 63 , том 5 от досъдебното производство), а на 31.01.2024 г. прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт срещу Й. И. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

По образуваното съдебно производство е проведено само разпоредително заседание с участието на ищеца, на което производството е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения при изготвянето на постановлението за привличане на обвиняем.

Така на 08.03.2024 г. е изготвено ново постановление за привличане на ищеца като обвиняем, което му е било предявено на 25.03.2024 г., когато е и бил разпитан в това му качество. След това, на 29.03.2024 г. отново е изготвен обвинителен акт, който на 02.04.2024 г. е внесен в съда. Отново в проведеното разпоредително заседание съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения. Това определение е било протестирано от прокуратурата и потвърдено от горната инстанция.

След връщането на делото на СРП, то е прекратено на 02.10.2024 г. с постановление за прекратяване на наказателното производство.

На същата дата е отменена и взетата мярка за неотклонение „Подписка”. През цялото времетраене на съдебното производство ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение - "Подписка". От привличането на ищеца като обвиняем до прекратяването на наказателното производство е изминала по-малко от една година (322 дни), през които спрямо Й. И. не са вземани други мерки за процесуална принуда.

За защитата си по наказателно дело № 4841/2024 на СРС ищецът е заплатил 900,00 лева на адвокат, видно от договора за правна защита и съдействие (л. 36).

От писмените доказателства и от заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че в резултат на неоснователно повдигнатото обвинение на Й. И., при него са били налице негативни емоционални преживявания на напрегнатост, гняв, фрустрация (емоционално състояние на човек излъган в своите очаквания и/ или лишен от възможността да постигне силно желана цел). Предизвиканите у ищеца преживявания не могат да бъдат ясно свързани единствено с процесното обвинение, доколкото са в контекста и на други стресори със сходен характер (по данни от анамнезата, същият работодател не му изплатил полагащи му се възнаграждения; било му образувано друго дело за щети по камиона с „фалшив запис на заповед“ за 10 000 евро; през 2021г.-2023г. имал проблеми с некоректно поведение от страна на други работодатели в транспортния бранш, като за случай от 2023г. имал дело за дължимо възнаграждение) в същия времеви период (2021г.2024г.).

Анализът на споделеното от Й. И. и резултата от експертното изследване дава 3 основание да се приеме, че във връзка с неоснователно повдигнатото му обвинение не е установена възникнала психопатологична симптоматика с клинични характеристики на психично разстройство. От това може да се направи извод, че няма последици за здравето и психиката на ищеца.

По делото е разпитана и свидетелката Д.Б. – сестра на ищеца. От свидетелските й показания се потвърждават установените търпени от ищеца негативни преживявания на стрес, нервност и притеснение от наличието на обвинение в извършено престъпление. Не се установяват допълнителни вреди, които да са по-големи от обичайните.

За да бъде основателен иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е завършило с постановяване на оправдателна присъда, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По иска за неимуществени вреди:

В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. С Решение № 427/19.06.2020 г. по гр.д.0273/2009 г. на ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е човешка презумпция, че незаконното наказателно преследване създава страх от неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и ограничения в личния и обществен живот.