Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 28.02.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 31/2022
Вид
Решение № 81
Подписан
28.02.2022
В сила
16.06.2022
Състав
Искра Петьова Касабова

Цитирани разпоредби

  • чл. 24, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.2, т.6 и т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165, ал.2, т.6 и т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 ал.2 т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Враца, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра П. Касабова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно наказателно дело № 20221420200031 по описа за 2022 година М. Р. Д., от гр.София, р-н Триадица, ж.к.Стрелбище, ул.“Дедагач“, №11А, вх.Г, ет.6, ап.139, с ЕГН: ********** качеството му на законен представител на дружество МО-МО ТРАНС ЕООД с ЕИК 175122345, е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия К №4772859/2021г. на ОД на МВР - Враца, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 650/шестотин и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП.

В жалбата се иска отмяната на ЕФ, като незаконосъобразен понеже нарушението е установено и заснето със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение, което било в противоречие със законовите изисквания.

Ответникът по делото ОД на МВР - Враца в придружителното писмо по делото ангажира становище в подкрепа на издадения ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.

Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Жалбоподателя М. Р. Д., от гр.София на 20.04.2021г. в 12:46 часа, управлявал лек автомобил марка ”МАЗДА“ модел „6” с ДК № ****, собственост на дружество МО-МО ТРАНС ЕООД като се движел, по път ПП I-1, (Е79) на км 141+854 извън населено място с посока на движение към град Монтана, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час, процесният автомобил се движел със скорост от 117 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение 1

/СПУКС/ с фабричен №11743ВС – АТСС ”АRН САМ S1”, собственост на ОД на МВР – Враца. Последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия К №4772859/2021г. на ОД на МВР - Враца, като на жалбоподателя М. Р. Д., от гр.София е наложено административно наказание глоба в размер на 650 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП.

Според разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и 2 от цитирания закон, а именно - на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен представител. Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е ЕООД с управител М. Р. Д., от гр.София, като електронният фиш е издаден на управителя, който съответно е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателя не е представил писмена декларация, в която да е посочил, че на посочената дата автомобилът е бил управляван от друго лице различно от самият него.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените делото писмените доказателства – писмо; жалба, Заверено копие от Електронен фиш серия К №4772859/2021г. на

ОД на

МВР

- Враца, Снимка от нарушение

№0217923/20.04.2021г. от ATCC „ARH CAM S1” № 11743ВС, Заверено ксерокопие о т ПРОТОКОЛ ОТ ПОСЛЕДВАЩА ПРОВЕРКА № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г. на БИМ - София от проверка на техническо средство ARH CAM S 1 № 11743ВС; Писмо от БИМ, Заверено ксерокопие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ, Разпечатка на заснетите нарушения от техн. средство за конкретната дата, Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. със снимка/само за временно монтиране на „ARH CAM Sl“-11743ВС, Заповед и образец за ел. фиш с рег.№ 8121з-931/30.08.2016г., Справка собственост на л.а. „Мазда 6“ с рег.№ ****, писмо, Схеми и протокол от АПИ и др.

Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, разгледана по същество, същата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, но неоснователна по следните съображения: На първо място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че противно на твърдяното в нея - Електронен фиш серия К №4772859/2021г. на ОД на МВР - Враца, е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016г. от министъра на вътрешните работи - образец и като такъв същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата.

Съдът не възприема наведените от страна на жалбоподателя съображения, това е така, защото от приложеното по делото ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, която е годно веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично е отбелязано максимално разрешената скорост: 60 км/ч. въведена със знак В26.

Следователно след като съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП 2 допустимата скорост на движение в извън населени места е 90 км/ч., а в конкретиката на казуса е установена максимално разрешената скорост от 60 км/ч., то това може да се е случило само и единствено в хипотезата на ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Ако се приеме обратното то това означава, че представеното веществено доказателство - снимков материал се кредитира частично само по отношение на заснетата и записана дата, час, скорост на движение и номер на автомобила, но не и по отношение на останалите факти отразени във същият. Но подобна трактовка не съответства, нито на смисъла, нито на духа на закона. Доколкото представеният по делото снимков материал е изготвен със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява както вече се посочи годно веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В този смисъл са налице - писмени доказателства установяващи наличието на поставен на конкретното място знак за ограничение на скоростта като същото се установява и от приложените Писмо, Схеми и Протокол от АПИ.

Изводима от изложеното настоящият съдебен състав намира за безспорно установено по делото, че на посочената дата – 20.04.2021г. в 12:46 часа лек автомобил марка ”МАЗДА“ модел „6” с ДК № ****, се е движел по път ПП I-1, (Е79) на км 141+854 извън населено място с посока на движение към град Монтана, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 117 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство - стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ с вградено разпознаване на номера и комуникации тип – АТСС ”АRН САМ S1”, с фабричен №11743ВС собственост на ОД на МВР – Враца. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 120 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 117 км/ч.По делото като писмено доказателство е представено и ксерокопие на снимка, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 20.04.2021г. в 12:46 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ****. Доколкото посочените снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

Видно от представеното като писмено доказателство по делото Писмо и Протокол от проверка № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г. на БИМ - София системата за видеоконтрол е одобрена и проверена през месец октомври на 2020 г., за което е издаден Протокол от проверка с № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г. Периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една година и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор 3

КАТ е регистриран лек автомобил марка ”МАЗДА“ модел „6” с ДК № ****, собственост на търговско дружество МО-МО ТРАНС ЕООД с управител М. Р. Д., от гр.София и при липсата на декларация то и следва да се приеме че към момента на заснемането именно жалбоподателя М. Р. Д., от гр.София е управлявал посочения автомобил.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал. 4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН.

Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана жалбоподателя безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.

При преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя, доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според което административно наказателната отговорност е лична, така и разписаните в нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП специфични правила и процедури за установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл.188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/. По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване/деклариране/ на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на жалбоподателя не са наведени възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи именно настоящият жалбоподател.

От субективна страна жалбоподателят М. Р. Д., от гр.София е осъществил деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената от пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 57м/ч., (съгласил се е с настъпването на последиците).