Решение № 269 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100900338 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „К.Е.К.“ ООД, ЕИК *******, чрез пълномощника адв.Б.С. срещу отказ № 20240213115859/14.02.2024г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240213115859/13.02.2024г., с който е отказано да се извърши вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „К.Е.К.“ ООД, ЕИК *******, относно прекратяването на участието на съдружника М.

М.И. на основание чл.125,ал.2 ТЗ.

Жалбоподателят сочи, че отказът е незаконосъобразен, защото в закона не са поставени никакви други условия за възникване на правните последици от реализиране на правото на съдружника да напусне дружеството освен предизвестието по чл.125, ал.3 ТЗ, в частност не се изисква да бъде прието решение за освобождаване на съдружника, нито да бъдат уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове на напускащия съдружник. Счита, макар че именно жалбоподателя е дружеството, което е заявило вписването, а не напускащия съдружник, че било абсурдно да се поставя в тежест на лицето, което желае прекратяване на членството, последиците от „чуждо“ (в случая от неговото) бездействиенеприемане на съответните решения от Общото събрание свързани с имуществените последици от напускането. По тези съображения моли отказът да бъде отменен.

1

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В обжалвания отказ длъжностното лице е посочило, че съобразно предвиденото в ТЗ капиталът е част от данните, които задължително следва да са вписани в търговския регистър, а освен това разпределението на капитала между съдружниците е част от минимално необходимото съдържание на дружествения договор/учредителен акт- чл. 115, т.5 от ТЗ/.

При промени свързани с подлежащите на вписване обстоятелства е необходимо представянето на нов дружествен договор/учредителен акт, който на основание чл. 119, ал.4 от ТЗ да съдържа променените в тези обстоятелства. С оглед заявеното заличаване на съдружник от дружеството е необходимо представянето на документи, от които да се установи вземането на необходимите решения, както и заявяването по изискуемия от закона ред на променените обстоятелства. Заличаването на съдружник в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изисква представянето и на надлежно взето от общото събрание решение, уреждащо съдбата на освободените дялове, попълване на капитала и промяна в дружествения договор, в зависимост от взетите решения. Независимо от предизвестието, последиците от напускането са обусловени от необходимостта да се запази покритието на капитала.

Напускането на съдружника и имуществено-правните последици не са различни факти без връзка помежду си, защото ако няма налично имущество, което да надвишава стойността на капитала и делът на напускащия не бъде изкупен, се налага намаляване на капитала, стига размерът му да позволява това. Ако това не бъде сторено или процедурата по евентуалното намаляване не бъде изпълнена, се стига до конкуренция - между напускането от една страна и кредиторите на дружеството от друга, ако те не са съгласни с намаляването. Следователно без решение на общото събрание, а в случая на оставащият съдружник, което да уреди имуществените последици от напускането, като се запази имущественото покритие на капитала, не може да бъде вписано напускането на съдружника.

В отказът е посочено, че освен това, съгласно чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 115, т. 3 от Търговския закон имената на съдружниците в дружество с ограничена отговорност са обстоятелства, които следва да се съдържат в дружествения договор и подлежат на вписване в търговския регистър. Всяка промяна в тези обстоятелства представлява изменение на дружествения договор, поради което препис от същия, заверен от органа, представляващ дружеството, следва да бъде приложен към заявлението за вписване, съобразно изискванията на чл. 119, ал. 4 от Търговския закон и чл. 21, ал. 3, т.

2 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В конкретния случай към 2 заявлението не е представен актуален дружествен договор, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството.

Членството в дружеството на съдружник се прекратява от момента на настъпването на съответния юридически факт - изтичане на 3-месечния срок на предизвестието, но за вписване на това обстоятелство в търговския регистър, следва да се спазят нормите на Търговския закон и ЗТРРЮЛНЦ.

Упражняването на преобразуващото право на съдружника по чл. 125, ал. 2 от ТЗ с едностранно волеизявление да прекрати членственото си правоотношение не зависи от волята и поведението на останалите съдружници. Самото прекратяване като последица от изтекло предизвестие настъпва веднага във вътрешните отношения между съдружника и дружеството ( в този смисъл е решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК на ВКС), но в регистърното производство това обстоятелство се преценява само като една от предпоставките за изпълнение на изискванията на закона за промяната в състава на дружеството и последиците й върху имуществото на дружеството (така и Решение 209 от 17.08.2016 г. по т.д. 466/2016 г. по описа на ВАпС). При заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците, за съда съществува служебно задължение да следи за съдбата на освободените дялове (в тази насока е решение № 230/1995 г. по ф. д. № 21/1995 г., V г. о. на ВС). Към настоящия момент фунцията по вписване, обявяване и заличаване се изпълнява не от съда, а от длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията, поради което горецитираното задължение е тяхно и с оглед защитата на дружествения капитал и запазването на неговото покритие, прекратяването на членственото правоотношение на съдружник чрез предизвестие предпоставя въпросът за изменение на дружествения договор, както и за намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник или за запазване на размера на капитала - чрез поемането на освободените дялове от останалия съдружник, или чрез изкупуването от трети лица. Разрешението на тези въпроси е необходимо, защото ТЗ не познава хипотеза, в която търговското дружество разполага със свободни, непоети дялове, както и с оглед на вътрешните отношения между съдружниците и защитата обществения интерес, ( в този смисъл са решение № 100/02.07.2010 г. по в. т. д. № 339/2010 г. на ВАпС и решение № 119/13.05.2016 г. по в. т. д. № 277/2016 г. на ВАпС).

Длъжностното лице по регистрацията е посочило в отказа си, че е налице пречка заличаването на съдружника в търговския регистър да бъде вписано, поради неизпълнение на изискванията на чл. 21 т.1 и т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като оставащият съдружник не е заявен за вписването му като едноличен собственик на капитала, респ. не е заявено за вписване приемането на нов съдружник, във връзка с прекратеното членство. Посочило е, че в случая е безпредметно даването на указания за допълнителното представяне на документи, защото и за двете възможни хипотези-оставащият съдружник да бъде вписан като едноличен собственик на капитала или да се приеме нов съдружник на мястото на прекратилия членството си такъв, няма заявени за вписване промени в тези обстоятелства от страна на дружеството.

3

Предвид това, че ЗТРРЮЛНЦ допуска представянето на допълнително документи, но не и ново заявление, с което подлежащите на вписване обстоятелства да бъдат заявени по нов начин, е налице второ самостоятелно основание за постановяване на отказа, извън приложното поле на чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ.

Настоящият съд намира, че предвид посоченото в мотивите на т.5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1/2020г.,ОСТК на ВКС, обжалваният отказ е законосъобразен и правилен. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредена една от хипотезите на прекратяване участието на съдружника в ООД, а именно – с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването, като с изтичането на този срок членственото правоотношение се прекратява по право, а за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 ТЗ.

Промените в посочените обстоятелства, когато те подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, съответно изменението на дружествения договор - на обявяване, следва да се заявят по партидата на търговеца в 7-дневен срок от възникването им съгласно чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Неспазването на срока съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя по реда на чл. 40 и чл. 41 ЗТРРЮЛНЦ.

Предвид това, настоящият съд намира, че при положение, че дружеството –жалбоподател не е изпълнило задълженията си по вземане на решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок, то заявлението му за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „К.Е.К.“ ООД, ЕИК *******, относно прекратяването на участието на съдружника М. М.И. на основание чл.125,ал.2 ТЗ е неоснователно.

По изложените съображения съдът намира, че по подаденото заявление правилно е постановен отказ и жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Агенцията по вписванията е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство е охранително, то от Гражданския процесуален кодекс, към който препраща горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите касателно охранителните производства. В Част VI “Охранителни производства”, Глава 49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл.

25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията. Характерът на производството следва от субективното материално право, чийто защита се 4 търси – това на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за когото възникват правните последици на отказаното вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по вписванията не е страна в производството, а е орган, който по силата на закона извършва официално удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства/ обявяване на актове. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този смисъл Определение № 60392/03.11.2021 г. по ч.т.д. № 2176/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.;

Решение № 117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд– София, Търговско отделение, 5 състав; Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. № 284/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 състав). Предвид това, Агенцията по вписванията няма право на разноски в производството пред СГС, поради което такива не следва да й бъдат присъждани по делото.