Решение № 285 от 23.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Варна, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. С. при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело № 20223100900628 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от „Банка ДСК“ АД срещу Д. Д. К. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1, пр.

2, вр. чл. 82 от ЗЗД, чл.92, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на кредитополучател по издадената заповед за незабавно изпълнение № 6256/03.11.2021 г. по ч.гр.д. № 15156/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, следните суми:

- 62 463,00 лева, представляваща главница по договор за кредит;

- 3 373,66 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.02.2021 г. до 10.10.2021 г., дължима на основание т. 7 от договора за кредит;

- 21,87 лева, представляваща неустойка, начислена върху падежирала главница за периода 20.08.2021 г. до 10.10.2021 г., дължима на основание т.

16.1 от ОУ към договора за кредит

- 156,15 лева, обезщетение за забава, начислено върху падежирала 1 главница след настъпване на изискуемост за периода от 11.10.2021 г. до 20.10.2021 г., дължима на основание т. 16.3 от ОУ към договора за кредит в размер на законната лихва

- 120,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора, изразяващи се в сторени разходи за връчване на покана - уведомление от ЧСИ Н.Г. по фактура № 1625728.09.2021 г, дължима на основание т. 6 от ОУ към договора за кредит, всичките суми дължими по договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2021 г. за рефинансиране на задължение към „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Срещу издадената заповед е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК от длъжника, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.

Твърди се, че е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2021 г., по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на Д. Д. К. кредит в размер от 62 463,00 лева, със срок за издължаване от 120 месеца, платим на месечните вноски по кредита на 20-то число на месеца по погасителен план. За предоставения кредит, кредитополучателят е следвало да заплаща променлива лихва, формирана от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ /публикуван на интернет страницата на БНБ/ 0,110 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 8,34 %.

Като неразделна част от договора били и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифа на „Банка ДСК“ АД за лихвите, таксите и комисионните, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора за кредит.

Кредитополучателят изпаднал в забава още от първата дължима месечна вноска, като на 21.05.2021 г. извършил плащане на стойност 450 лева, които били отнесени за погасяване на първата месечна вноска с падеж 20.02.2021 г. и част от вноска с падеж 20.03.2021 г. Поради забавата на кредитополучателя за заплащане на месечните вноски по погасителния план, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Изявлението на банката за предсрочна изискуемост е връчено лично на 2 ответника Д. К. на 27.09.2021 г. След обявяване на предсрочната изискуемост поради липсата на изпълнение на задължението от кредитополучателя, банката депозирала заявление по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК на 20.10.2021 г.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както и сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор от ответника Д. Д. К. отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит, като представения такъв, както и общи условия и погасителен план не са подписани от него. Оспорва се авторството на положените подписи върху посочените документи.

На следващо място се оспорва представителната власт на лицата, които са положили подписи от името и за сметка на банката.

Твърди се, че договорът за кредит, общите условия са нищожни поради противоречие със ЗПК и добрите нрави /чл.26, ал.1, пр. и пр.3 от ЗЗД/. Те не са написани на разбираем език и са с шрифт по - малък от 12 /чл.10, ал.1 от ЗПК/. В договорът за кредит не е посочен срок на договора /чл.11, ал.1.т.6 от ЗПК/, липсва съдържание по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК /информация за потребителя да поиска извлечение извършените и предстоящия плащания/, както и информация по чл.11, ал.1, т.16 от ЗПК /предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските/. В договора не е уредено правото на предсрочно погасяване на кредита, не е посочено ред за прекратяване на договора, извънсъдебни способи за решаване на спорове, адрес на Комисията за защита на потребителите. По изложените съображения се счита, че на основание чл.22 от ЗПК договорът е недействителен.

По отношение на договорната лихва и наказателната лихва се прави възражение, че същите са нищожни като противоречащи на добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/.

3

Оспорва се обстоятелството, че кредитът е реално усвоен, като ответникът не получавал заемните средства.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител, поддържа подадения отговор, моли да отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:

От доказателствата се установи, че е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2021 г., по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на Д. Д. К. кредит в размер от 62 463,00 лева, със срок за издължаване от 120 месеца, платим на месечните вноски по кредита на 20-то число на месеца по погасителен план. В чл.7 е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ /публикуван на интернет страницата на БНБ/ 0,110 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 8,34 %.

Договорът, заедно с общите условия е подписан от ответника К., съгласно заключението на допусната съдебно графологична експертиза, което безпристрастно и компетентно дадено и неоспорено от страните. В тази връзка следва да се счете за неуспешно оспорването на авторството на положените подписи за кредитополучател.

Недопустимо е оспорването на ответника, че договорът е подписан от лице без представителна власт от страна на банката. Право на такова оспорване има само мнимо представлявания.

Категорично от заключението по съдебно счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен чрез плащане на остатъчните задължения по договор за кредит за текущо потребление от 14.05.2018г. в общ размер от 47151.78лв. и по договор за кредит за текущо потребление от 31.08.2020г. в общ размер на 15640.00лв. и двата сключени с „Банка ДСК“ ЕАД.

Предвид изложеното съдът приема, че договорът с оглед реалния му характер е сключен.

След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на ищеца, съдът приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

4

Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа.

Съдът констатира, че е спазена писмената форма, съгласно изискването на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, но шрифтът на текста на процесния договор е видимо по – малък от 12.

Вещото лице А. в заключението си по графологичната експертиза е категоричен, че текстът на договора за кредит е на Times New Roman 11.

Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит на основание чл.22 от Закона потребителския кредит е недействителен.

По договора е заплатена общо сумата от 450.00лв., с която е погасена първа вноска и частично втора вноска. След приспадане на платената сума от чиста стойност на кредита от 62463.00лв. се получава сумата от 62013.00лв.

Падежът за връщане на главницата е настъпил, чрез обявяване кредита за предсрочно изискуем. Изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е извършено под формата на покана, връчена лично на ответника на 27.09.2021г. Налице е и обективния факт на забава.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за главница е основателен за сумата от 62013.00лв. и неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер. Исковете за договорни лихви, неустойки, лихви за забава, както и за заплащане на разноски по кредита подлежат на отхвърляне по аргумент от чл.23 от Закона за потребителския кредит.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 1287.15лв., съразмерно от 1372.69 държавна такса и 50.00лв., юрисконсултско възнаграждение.

5

За исковото производство на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2408.27лв., съразмерно от 1343.33лв. държавна такса, 1075.00лв. депозит за вещо лице, 150.00лв. юрисконсултско възнаграждене.

На ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК се следват разноски от 68.55лв., съразмерно от 1100.00лв. депозит за вещо лице.

След извършване на компенсиране и прихващане на насрещните разноски, предвид искането на ищеца до размера на по – малкото, на ищеца следва да бъдат присъдени сумите от 1287.15лв. за заповедно производство и сумата от 2339.72лв. за исково производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ

СТРАНИТЕ, че ответникът Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес ****** ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 по издадената заповед за незабавно изпълнение № 6256/03.11.2021 г. по ч.гр.д. № 15156/2021 г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 62013.00 лева/шестдесет и две хиляди и тринадесет лева/, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2021 г. за рефинансиране на задължение към „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.