Решение № 183 от 01.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Ямбол, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Я.С. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200045 по описа за 2023 година

Подадена е жалба от С. Д. Х., ЕГН: **********, адрес: *** чрез адв. Ж.Г. от АК Ямбол против Наказателно постановление № 22-0813-0001523/06.01.2023 г., издадено от Началника на с-р Пътна полиция Ямбол в ОД МВР Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 контролни точки. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат доводи, че не е бил спазен реда за установяване концентрацията на алкохол. Излагат се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Процесуалният му представител – адв. Господинова от АК-Ямбол пледира за уважаване на жалбата, като изразява становище, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му е било предложено от проверяващите да бъде изследван с доказателствен анализатор.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки, в които се сочи, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като административно-наказателното производство е осъществено при спазване на процесуалните правила и не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.12.2022 год. в 01.38 часа жалбоподателят Х. управлявал лек автомобил 1

Ситроен Ксара Пикасо рег. № *** в гр.***. До дом *** в посока изхода на града към с.Веселиново бил спрян от служители на РУ-Ямбол – *** Г. и М. за извършване на проверка. Била извършена проверка на документите на жалбоподателя и му било предложено да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Свидетелят К. бил потърсен за съдействие за извършване на проверката, като жалбоподателят бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, но същият отказал. Жалбоподателят Х. заявил пред проверяващите служители, че е употребил алкохол. Поради това обстоятелство и за констатираното нарушение на жалбоподателят Х. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 563124 от свид. К. – *** на отделение в РУ Ямбол, който отказал да получи, като отказът му е удостоверен чрез подписа на свидетел и не направил възражения при съставянето на акта. На Х. бил издаден талон за изследване № 144604 за медицинско и химическо изследване, но отказал да получи талона и да му бъде извършено това изследване. Свидетелят К. запознал жалбоподателят със съдържанието на АУАН и на талона за изследване. Впоследствие въз основа на горепосочения АУАН е издадено наказателно постановление № 22-0813-0001523/06.01.2023 г., издадено от Началника на с-р Пътна полиция в ОД МВР Ямбол, с което на жалбоподателят Х. на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя К. и на *** М. и Г., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на императивните изисквания на чл.42-44 и чл.57 от ЗАНН и на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят Х. е извършил нарушението на основание и на което е издадено и процесното наказателно постановление, с което са му наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят Х. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като в тази насока са и свидетелските показания на 2 разпитаните по делото полицейски служители, които съдът кредитира като обективни и последователни, тъй като добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съгласно горепосочената разпоредба, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, защото нормата предвижда два алтернативни способа за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта – с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. В случая нарушителят е отказал извършването на медицинско и химическо изследване, поради което му е издаден талон за изследване, въз основа на който по своя преценка той може да направи изследване с доказателствен анализатор. Т.е., по никакъв начин не е нарушено правото на лицето на избор на способа за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, защото с отказа си от медицинско и химическо изследване той сам се е лишил от възможността да използва единия от двата възможни способа. Недопустимо е от този отказ, който сам по себе си представлява административно нарушение, противоправно и наказуемо деяние, нарушителят да черпи благоприятни за себе си последици. В този смисъл съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление, и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Дори и да е имало някакво затруднение в упражняването на правото на защита, това се дължи изключително и само на действията на самия нарушител заради отказа му да подпише и приеме копие от акта за установяване на административно нарушение и от талона за изследване, както и поради съС.ието му в момента на проверката.

В процесния случай на жалбоподателят Х. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, които наказания са законосъобразни. Предвид на това, че срока на лишаването от право да управлява МПС и размера на глобата са фиксирани, същите не могат да бъде предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП чрез ревизиране срока и размера на санкциите.

3

Случаят категорично не е маловажен и не е налице основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от същия вид.

Освен това законосъобразно административнонаказващият орган е отнел и 12 контролни точки, тъй като разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, се отнемат 12 контролни точки.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0813-0001523/06.01.2023 г., издадено от Началника на с-р Пътна полиция в ОД МВР Ямбол, с което на С. Д. Х. ЕГН **********, адрес ***, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 контролни точки за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Д. Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на ОД МВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4